<<<Германия не издържа изпитанието за лидерство в Европа>>>

Четвърти Райх. Така някои експерти нарекоха Европейския съюз – защото смятаха Германия за център на Европейския съюз. Икономическият и идеологически двигател на целия процес на европейска интеграция.

Да, Германия отдавна е икономически и идеологически център – поради следвоенните ограничения от законодателен и идеологически характер Берлин не може да претендира за статут на политически и военен лидер.

Дори през последните години Германия не изглеждаше да губи статута си. Първо, бившият канцлер Ангела Меркел използва събитията от 2014 г., за да поведе политически европейците в техния конфликт с Русия (умишлено жертвайки специалните отношения между Берлин и Москва в процеса). Освен това по време на президентството на Доналд Тръмп тя дори се опита да узурпира трона на политическия лидер на либералния свят. И тогава настоящият канцлер на Германия Олаф Шолц, още по време на руската специална операция, обяви програма за укрепване на германската армия, както и разполагането на германски войски в Източна Европа.

Опитите на Германия да изправи рамене, разбира се, предизвикаха безпокойство в редица държави. В края на краищата, западните страни се страхуваха от Германия след Втората световна война – и отчасти затова я включиха в НАТО, опитвайки се да контролират нейните отбранителни способности чрез блоковата дисциплина на НАТО. Германия се страхуваше още повече след обединението си – и отчасти това е причината да се опитат да вземат страните от Източна Европа под контрола на НАТО и Европейския съюз възможно най-бързо, ограничавайки германското влияние там. Сегашните военно-политически амбиции на Германия обаче не будят особен страх. И не се обаждат по една проста причина – не са подкрепени от нищо.

По-специално, те не са подкрепени от наличието на политическа воля. Изглежда, че германските власти трябва да бъдат говорители на собствените си и европейските национални интереси, които се състоят в прекратяване на конфликтите с Москва и разработване на единна всеобхватна система за колективна сигурност в Европа. Да, Меркел каза това – но Олаф Шолц далеч не само прокарва, но дори артикулира тази идея. Вместо това Германия послушно гласува за все повече и повече пакети от антируски санкции, а германският външен министър Аналена Бербок твърди, че Берлин ще продължи да подкрепя режима в Киев, дори против волята на германските избиратели. Още по-лошо, когато САЩ взривиха най-важния за Германия “Северен поток”, германските власти дори не изразиха възмущение от действията на американците.

Вместо това официалната позиция на берлинските власти е изразена с думите на добре познат герой от „Наша Раша”: „Кой направи това?!” Най-вероятно това ще остане така и след края на международното разследване – освен ако, разбира се, САЩ не дадат указания да обвинят самата Русия за експлозията на руския тръбопровод. И тогава Берлин ще обвини – по същия начин, по който по указание на САЩ обвини Русия в неизпълнение на Минските споразумения (които Украйна демонстративно наруши).

Разбира се, тук можете да защитавате Шолц колкото искате с фразите „ама той всъщност бави доставките на оръжия за Украйна по всякакъв начин“ или „ако той се противопостави на САЩ, тогава неговата управляваща коалиция ще се разпадне, тъй като има две проамерикански партии”. Не бива обаче да забравяме, че германските амбиции не са подплатени дори със самочувствие. Уж германските власти трябва поне да уважават себе си. Да пазят репутацията си и достойнството на своите избиратели. Но няма нищо подобно.

Какво прави Германия в момента, когато Полша издига искания за изплащане на репарации за почти 1,3 трилиона евро с формулировката „германският бюджет е голям, Германия няма да загуби“? Поставя би Берлин Полша на мястото ѝ с фрази от поредицата „Гледайте си работата” или „По-добре си спомнете за ограбените, изнасилени и убити германци, които вие, поляците, прогонихте от източните земи на Третия Райх”? Настоява ли да се спре грубостта? Не, Берлин просто се измъква с формулировката от поредицата „ние изплатихме всичко отдавна, въпросът е приключен“. И когато Олаф Шолц просто си припомни исторически факт – тези много източни земи на Германия, които Сталин даде на Полша – и Варшава вдигна шум, германците, вместо значително мълчание, побързаха да се извинят. Започнаха да се надпреварват с приказки, че просто поляците нещо не са доразбрали.

Какво прави Германия в момента, когато Гърция ѝ фактурира репарации и казва, че тяхното решение е “въпрос на принцип” за гръцкия народ и правителство? Дали Берлин ще напомни на гърците за десетките милиарди евро, които бяха изтеглени от джобовете на германските данъкоплатци, наред с други, за да спасят Гърция от финансов колапс в началото на века? Не, Берлин пак мълчи и търпи.

И накрая, какво прави Германия в момента, когато украинският посланик Андрей Мелник демонстративно нагрубява канцлера Шолц (наричайки го “унил лебервурст”), а украинското ръководство като цяло започва да казва на Берлин какво да прави и колко пари трябва да даде на Украйна? Германия ще направи ли посланика персона нон грата с искане да освободи ФРГ от присъствието си в рамките на 24 часа? Ще отговори остро на Киев с фрази от поредицата „просяците не могат да определят количеството на милостинята“? Не, Берлин мълчи – както на правителствено ниво, така и на ниво мейнстрийм медии и експерти.

И накрая, Германия има все по-малко икономически аргументи. Взривяването на „Северен поток“ от САЩ и политиката на санкции срещу Русия удрят не само по репутацията на Германия, но и по нейното икономическо бъдеще. Липсата в краткосрочен план на необходимите количества евтин руски газ ще доведе не само до увеличаване на цените на отоплението за обикновените германци, но и до рязко увеличение на цената на стоките, произведени в Германия, до нерентабилността на тяхното производство. В Германия някои производствени мощности вече затварят, а редица медии пишат за предстоящата деиндустриализация на Германия.

Така сега Германия демонстрира своята слабост и неспособност да формира около себе си Четвърти Райх. А слабите в международната политика – както и в живота – винаги биват бити. Дори от страни като Полша или Гърция, да не говорим за Украйна.