СВЯТ
Британската икономика потъва, очакват ни студ и глад
Черната серия в живота на британците не приключва. Брекзит, пандемията и след това санкционната война с Русия доведоха до там, че рафтовете в магазините останаха празни. И с рекордните сметки за енергия, хората трябва да избират между студ и глад.
Късна вечеря
От началото на октомври цената на електроенергията във Великобритания се е увеличила с 80 процента. В същото време максималният размер на сметки за комунални услуги за домакинствата на година може да достигне 5000 лири, прогнозира консултантската компания „Корнуол Инсайт“. Според „Блумбърг“, цитирайки „Мейк ЮКей“, федерация на британските производители, е вероятно повече от половината фабрики в страната да спрат да работят.
“Сегашната криза поставя предприятията пред тежък избор. Да намалят производството или да затворят напълно цеха, ако помощта не дойде скоро”, пише агенцията.
За да се пести електричество, на хората може да бъде забранено да готвят преди осем вечерта, а кръчмите ще могат да работят само до девет, продължава „Блумбърг“. И това въпреки че поради високата инфлация и непосилните сметки за ток, повече от седем хиляди ресторанта и заведения вече са затворени.
В същото време, според проучване на социологическата служба „Ипсос“, около една трета от жителите Великобритания са имали затруднения с плащането на сметките още преди есенното увеличение на тарифите. Експерти от базирания в Лондон Център за икономически и бизнес изследвания прогнозират най-значителния спад на жизнения стандарт от 50-те години на миналия век насам.
Икономическите проблеми понижиха рейтинга на премиера Лиз Тръс. Тя е начело на правителството едва от месец, а вече има подкрепата на едва 14 процента от населението. “Ние сме единствената партия, която има ясен план за развитие на икономиката и напредък на Великобритания. Заедно можем да отключим пълния потенциал на нашата велика страна”, така Тръс се опитва да успокои гражданите в социалните мрежи.
На подобни обещания обаче едва ли се вярва. “Хиляди хора ще мръзнат тази зима, няма да имат какво да ядат. Вие сте напълно безполезни”, отговарят лондончани в коментарите към поста.
Моливи вместо обяд
“През август цените на храните във Великобритания скочиха с най-бързите темпове от икономическата криза от 2008 г., като скочиха с 10,5% в сравнение с предходната година. През юли инфлацията на храните се ускори до 9,3%: кризата в Украйна и последвалото покачване на цените на фуражите за животни, торовете, пшеницата и растителните масла оказаха силно влияние върху цената на стоките“, пише британският таблоид „Сън“.
Освен това, поради скока на цените на горивата и катастрофалния недостиг на работници, страната може да се сблъска с дефицит на млечни продукти. „Дейли Телеграф“, позовавайки се на управляващия директор на „Арла Фуудс“, вече съобщава за три процента спад в производството на мляко.
Поради огромните сметки, бедните британци са спрели да претоплят храната, за да намалят потреблението на ток. И според проучване на изследователска кампания на „Югов“, близо една трета от семействата са преминали към по-нискокачествена храна.
Тревожна тенденция се разраства и в училищата. Медиите пишат, че някои родители не могат да опаковат обяд на детето си, прехвърляйки проблема към учебното заведение. Но и там няма достатъчно пари за безплатна храна за всички ученици.
“В някои райони на Лондон децата идват на училище толкова гладни, че гризат канцеларски материали. А в Люшам, югоизточен Лондон, ученик се престори, че яде от празна кутия за обяд – така че никой да не предположи, че родителите му не могат да му купят храна“, разказва журналистката на „Гардиън“ Анна Фазакерли.
Серия загуби
През юни 2016 г. британците гласуваха на консултативен референдум за Брекзит: решението за напускане на ЕС беше подкрепено от 51,9 процента от населението. Последваха тежки спорове и разногласия между водещите партии в парламента и правителството, датата на излизане непрекъснато се изместваше. Страната смени два пъти премиерите си и преизбра парламента, но в крайна сметка през януари 2020 г. Борис Джонсън подписа споразумението.
Почти веднага Великобритания усети недостиг на храна. Сиренето и минералната вода не спираха да изчезват от рафтовете, няколко позиции бяха премахнати от менюто на Кей-Еф-Си поради липса на пиле, а веригата ресторанти „Нандо“ затвори общо около 50 обекта.
След това дойде пандемията от коронавирус, която изостри проблемите: логистичните вериги бяха прекъснати, товарите заседнаха на континента, британците получиха по-малко строителни материали и им липсваха готвачи и обслужващ персонал.
“Санкционната война с Русия и неадекватните политически лидери доведоха до икономическата криза в страната. Лиз Тръс представи изключително амбициозна програма: рязко намаляване на данъците за богатите и субсидии за електроенергия за бедните. Тя е много трудна за изпълнение – огромни инжекции в икономиката са необходими, стерлингът падна според очакванията, започна отлив на инвеститорите“, обяснява политическият анализатор Сергей Марков.
Според него ситуацията ще се промени, ако властите подобрят ситуацията в две или три области: постигнат споразумение със САЩ по търговски въпроси, постигнат компромис с Европейския съюз или спрат енергийната конфронтация с Русия.
“Могат да назначат адекватен премиер.Или Лиз Тръс ще остане символична фигура, но ще вземе в екипа си професионални икономисти“, смята Марков.
Владимир Оленченко, старши научен сътрудник в сектор „Европейска икономика“ на Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, смята, че ако кризата във Великобритания се проточи, страната може да изпадне от списъка на лидерите на международната арена. За да запази този статус, Лондон трябва да увеличи финансирането за ключови сектори на икономиката и, според експерта, засега то само намалява.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
