БЪЛГАРИЯ
България отново е с най-скъп ток в Европа заедно с Румъния
Цената на електроенергията за бизнеса в България и Румъния отново достигна най-високи стойности в Европа. Двете държавите ще продават най-скъп ток с цена от 276,50 евро/мВч на пазарния сегмент „ден напред“ за доставка на 22 януари, показват данни на energyineu.com.
На второ място след България и Румъния се нарежда Унгария с цена от 246.5 евро/мВч. Трета е Хърватия с цена от 220.34 евро, следвана от Австрия – с 219,08 евро и Словения – с 205,25 евро/кВч.
Цената в Централа и Западна Европа е значително по-ниска, отколкото в източната част на континента. По-високите цени в тази част на Европа заради дефицит, породен от износ за Украйна, категорично се отрича от фактчекърите, включително българските, които неуморно маркират като фалшива новина и дезинформация всякаква връзка с Украйна, макар че енергийната й инфраструктура е силно разрушена и внася ток от съседни държави.
Макар цената в останалите части на Европа да е по-ниска, средната за континента продължава да бъде висока. Проблемът с цените на промишлената енергия в Европа вече не е временен шок от енергийната криза от 2022 г. Въпреки стабилизирането на пазарите на едро разходите за електроенергия за промишлеността остават по-високи от тези, които плащат световните конкуренти, което оформя инвестиционните решения и оказва натиск върху енергоемките сектори.
Според доклад на Bruegel през 2023 г. цените на електроенергията за промишлеността в ЕС са били с около 158% по-високи, отколкото в Съединените щати, разлика, която оттогава е намаляла незначително, което подчертава трайното въздействие на енергийния шок, предизвикан от войната в Украйна.
Тази оценка е подкрепена от дългосрочно икономическо моделиране. Анализ, поръчан от BusinessEurope и проведен от Compass Lexecon, разкрива, че разходите, свързани с енергията и климата, са на път да окажат значително влияние върху конкурентоспособността на европейската промишленост далеч след настоящото десетилетие, дори при сценарии, при които енергийният преход напредва по план, освен ако настоящите политически настройки не бъдат преразгледани.
Подобна прогноза се появява и в последния доклад на Еврокомисията за цените и разходите за енергия в Европа. В него се отбелязва, че макар цените на едро на електроенергията и газа да са паднали рязко от пиковете си през 2022 г., цените на дребно за промишлеността остават доста над нивата отпреди кризата, около два до четири пъти по-високи от тези, с които се сблъскват ключовите търговски партньори.
Тези повишени разходи тежат най-много върху сектори като произвиодство на стомана, алуминий, химикали, стъкло и хартия. Покачващите се цени на електроенергията свиват маржовете, намаляват оперативните нива и в някои случаи водят до затваряне на производствени единици. Рискът се простира отвъд краткосрочните загуби на производство, заплашвайки индустриалните екосистеми, изградени около квалифицирана работна ръка, вериги за доставки и технологично ноу-хау.
Този натиск съвпада с нарастващите усилия на ЕС за намаляване на стратегическите зависимости в области като критични суровини, чисти технологии и отбрана, където разходите за енергия пряко влияят върху жизнеспособността на вътрешния промишлен капацитет.
Въпросът придоби политическа подкрепа в Брюксел, където политиците все по-често разглеждат високите цени на енергията като предизвикателство за конкурентоспособността, а не като временен пазарен дисбаланс, коментира Euractiv.
Същевременно сравнителните данни сочат за нарастващи различия в самия ЕС. Цените на електроенергията за промишлеността варират значително в различните държави членки, което отразява разликите в енергийните миксове, мрежовите разходи, данъчното облагане и националните схеми за подпомагане – което засилва опасенията относно неравностойните конкурентни условия в рамките на единния пазар.
Още по темата:
Гръцкият премиер: Увеличеният износ на електроенергия за Украйна доведе до скок на цените в Югоизточна Европа
Георгиос Стасис: Токът в Югоизточна Европа ще продължи да бъде скъп в сравнение с Централна и Западна Европа заради Украйна
Украинска фирма купува активно български ток, но данните са „поверителни“
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Служебното правителство отпусна 30 млн. евро за горива на НАТО в България.
Служебното правителство прие решение, с което одобрява финансиране на Министерството на отбраната в размер на 30 милиона евро за 2026 г. за придобиване на горива за нуждите на силите на НАТО в България.
„С приетия акт се осигуряват финансови средства за придобиване на горива за изпълнение на поетите ангажименти по поддръжка от страната домакин (Host Nation Support) за провеждане на операции и учения на силите на НАТО на наша територия, за изпълнението на задачи, свързани с динамично променящата се и усложнена среда за сигурност в Черноморския регион, както и за изпълнението на планираните мероприятия по осигуряването на подготовката и ежедневната дейност на военните формирования“, се казва в решението на кабинета на Андрей Гюров от 29 април, публикувано на сайта на Министерския съвет.
С друго решение на правителството България се присъединява към Партньорството за Управление на общи материални средства, администрирано от Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване.
На заседанието си правителството одобри и проект на „Първо изменение и потвърждаване на Споразумение за финансов принос между Европейския съюз и Република България“ по отношение на Раздел „Държава членка“ по програмата InvestEU, изменящо и потвърждаващо първоначалното Споразумение за принос.
Кабинетът упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите с Европейската комисия и да подпише от името на България договореното изменение при условие за последваща ратификация от парламента.
С предложеното изменение се предвижда увеличение от 150 000 000 евро на 246 964 246 евро на приноса по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, което е отразено в общата стойност на плащанията. Увеличаването на финансовия пакет е с 96 964 246 евро.
Министерският съвет одобри и изменение на Административното споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) и Министерството на иновациите. С промяната се въвежда програмата „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme) като допълнителен финансов инструмент в рамките на споразумението.
Изменението има за цел да осигури съответствие с действащата правна рамка на Европейския съюз и да създаде условия за участие на България в дейности, финансирани по линия на програмата „Цифрова Европа“ в рамките на Chips JU, се казва в решението на правителството. Това, според кабинета, ще предостави допълнителни възможности за повишаване на конкурентоспособността в областта на полупроводниковите технологии в България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова от „Прогресивна България“: Няма никаква възможност за връщане на лева.
„Несериозно е промяната на която и да е валута през шест месеца“, заяви избраната за депутат от „Прогресивна България“ Михаела Доцова в предаването „Твоят ден“ по „Нова нюз“. Тя напомни, че въпросът на референдума, който беше предложен от Румен Радев като президент, не беше дали да бъде прието еврото, а кога да стане това.
Доцова беше категорична ,че „няма никаква възможност“ за обсъждане на връщането на лева.
„България е член на ЕС и трябва да остане такава, като достоен партньор, който участва стабилно в процеса на вземане на решения. Това означава както съдействие за формиране на европейските политики и ценности, така и защита на националния интерес. Никога никой от „Прогресивна България“ не е поставял под въпрос европейското развитие на страната“, коментира Доцова въпроса за отношенията на България с Русия.
„Ние сме част от голямото европейско семейство и част от голямото натовско семейство. Но при всички положения участваме стабилно във взимането на решения и в двата съюза. Не съм чула някой да заявява посока на изваждането на България от НАТО“, добави тя.
Според Доцова българските граждани са показали по време на протестите, че сме демократично общество, а на изборите са заявили това категорично, защото са упражнили правото си на глас въпреки страха и манипулациите.
Според нея по време на служебния кабинет е имало активност от страна на МВР по отношение на борбата срещу купения и контролирания вот, но е можело да се желае и повече. Тя подчерта, че следващото действие трябва да е от страна на прокуратурата – фактите, събрани по време на досъдебните производства, свързани с арестуваните за купуване на гласове, да издържат в съдебен процес, за да бъдат повдигнати обвинения.
По темата за премахването на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски Доцова каза, че и сега в закона има опция да бъде преразгледана нуждата от охрана на дадено лице.
По темата за главния прокурор Доцова смята, че „забелязваме някакво пренареждане“. Според нея това налага „след конституиране на Народното събрание първото и незабавно действие да бъде създаване на нови правила за избор на членове на ВСС и инспектората от парламентарната квота, както и избор на нов главен прокурор“.
„Румен Радев е доказал, че е държавнически настроен и доста демократично мислещ човек“, подчерта тя.
Бъдещият народен представител допълни, че в групата им има диалог, а решенията се взимат колективно.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Удължената дерогация спасява бургаската рафинерия от спиране.
България разполага с достатъчно наличности от горива за следващия месец и половина, но цените на бензиностанциите ще останат трайно високи. Това обяви в ефира на bTV председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев, коментирайки рисковете пред енергийната сигурност в Европа и бъдещето на рафинерията в Бургас.
Отсрочка за „Лукойл Нефтохим Бургас“
Благодарение на полученото удължаване на британската дерогация до края на октомври 2026 година, рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ избягва риска от пълно спиране на работа в края на месец април. С тази ключова отсрочка дружеството получава допълнителен период от време, в който легално може да извършва финансовите си плащания за доставките на суров петрол. Според експерта, от българска страна гарантирането на енергийния ресурс ще зависи изцяло от адекватните действия на правителството.
Европа остава без керосин
Председателят на БПГА предупреди за сериозен предстоящ дефицит на пазара на авиационни горива в европейски мащаб. Въпреки че в България към момента има напълно достатъчно керосин за обслужване на самолетните полети, ситуацията на континента ще се влоши рязко в близките седмици.
„След 2-3 седмици ще разберем колко обаче е голяма кризата в Европа, когато приключат запасите“, обясни Светослав Бенчев.
Глобално напрежение удря цените
Свършването на европейските запаси от керосин неизбежно ще създаде натиск на пазара, което от своя страна ще доведе и до повишаване на цената на дизела. Данните показват, че към края на април средната стойност на масовия дизел по родните бензиностанции гравитира около 3,50 лева за литър. Ескалацията на напрежението в Близкия изток създава допълнителна непредвидимост на петролните пазари.
„Цените на горивата ще останат сравнително високи и проблемът няма да си отиде за ден“, категоричен бе Бенчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
