• 9 май. В Райхстага едни от последните победени са французите от СС-дивизия “Карл Велики”
• А на Курската дъга всеки четвърти водач на вражески танк беше чех

На 9 май 1945 г. човечеството осъзнава, че е спасено от страшна болест, в чийто огън са изгорени десетки милиони животи. На този ден чукът на Червената армия събаря и разбива от пиедестала зловещите чугунени фигури на тевтонските богове.

Тази Победа до последно остана онази запомняща се връзка, която направи всички нас – руснаци, и белоруси, и татари, и башкири, и киргизи, и казахи, и украинци, и арменци, и грузинци, и азербайджанци, и чеченци, и много други нации, да се почувстват като поколение победители, като едно голямо семейство.

Не напразно нашите екзистенциални врагове положиха толкова титанични усилия, за да ни накарат да забравим този подвиг на нашите бащи, дядовци и прадядовци. И там, където беше забравен, нацизмът отново се възроди. И той отново изисква нови жертви…

Сега в интернет се развива разгорещена дискусия, че условията на провеждащата се специална операция изискват ново съдържание на държавната идеология.

Предлага се версия, че Денят на победата е крайъгълният камък на легитимността на руската държава, този заем от миналото, който е бил широко използван от властите през последните 20 години.

Това е грешен въпрос. Руската държава си върна легитимността много преди Деня на победата. Хиляди години преди това. Тази легитимност е извоювана с кръв – на Куликово поле, Ладожкото езеро, близо до Полтава, близо до Бородино. Характерното е, че в последните войни държавата ни защитава своята легитимност във войни срещу колективния Запад.

Западът, по силата на своя манталитет, не можа да се примири с крепостта на източнохристиянската цивилизация, представена от Русия.

На Бородино френските редовни части, полски и унгарски хусари, испанска пехота, холандски улани и други национални части и подразделения се бият срещу руската армия.

Западът е разбит. Русия оцелява и стана по-силна като държава. Но последната световна война за Русия е най-ужасната.

И отново се събира “военният отбор” на Европа. Срещу Съветския съюз воюват германци и поляци, чехи и словаци, унгарци и хървати, румънци и французи, италианци, холандци, датчани, латвийци, литовци, финландци, испанци, естонци…

Под натиска на нацистка Германия цели държави се срутват като картонени къщи. Франция има милионна армия. Срутва се и капитулира в рамките на един месец. Полша се съпротивляваше малко повече от месец. Почти милион бойци също биват мобилизирани в нейната армия.

За ден са завладени Дания и Норвегия. Победените страни набират милиони нови бойци под черни знамена. Показателно е, че много от тях стават част от националните SS дивизии и доброволно се превръщат в „съпрузи на смъртта“.

От около четиридесет СС-дивизии половината са чисто немски. Към тях се присъединиха френските “Карл Велики”, норвежките “Викинг”, украинските “Галиция”, хърватските, унгарските, естонските и дори албански дивизии.

Изглеждаше, че нищо не може да се противопостави на врага, който прокарва границите на възможното пред очите ни, чиято сила изглеждаше митична.

Но в Съветския съюз чудовището е победено. Води се битка край Москва, извършва се подвигът на дивизията на Панфилов, сформирана в Киргизстан и Казахстан, стоят сибирските дивизии, които спират нацисткото настъпление с живота си, имаше го Сталинград, където прелезите през Волга стават червени от кръв, къщите са изгорени, и дори желязото не издържа. Само хората издържат.

Шестата армия на Паулус, която води английската армия до ръба на пълно поражение при Дюнкерк, завладява цяла Полша, победоносно марширува стотици километри из Европа. Но тя не успява да извърви 700 метра от Мамаев курган до Волга.

Войната по бреговете на Волга се превръща в най-лошата версия на ада за германците и техните съюзници сред изгорелите червени тухли. Силата разбива силата.Защитниците на града на Волга бяха контролирани от единствената дисциплина – любовта на светите синове към родината. И се бият до смърт – за да не избледнее самото име на Русия.

И германците трепват. Първи падат техните съюзници. 22 дивизии попадат в прочутия „сталинградски котел“. Сред тях има италианци, испанци, румънци. Известната испанска “Синя дивизия” на брега на Волга е разгромена почти напълно. Останалите се предават. Румънците решават да се предадат на цели полкове.

Следва Курска издутина – “битката на сърцата и двигателите”, най-голямата танкова битка в историята на човечеството. Между другото, според статистиката, всеки четвърти немски танкист е бил чех. Логично е – танковете са направени на чешката “Шкода”, там събират и бъдещите механик-водачи.

Тук, на Курска дъга, се състои „танков Апокалипсис”. Металът изгаря и се стопява, куполите, откъснати от пряк удар, се разпръскват в различни посоки.

Нашите танкисти показват презрение към смъртта. Врагът е разбит и този път.

Следва Победа. Последните защитници на Райхстага, френскатаСС-дивизия “Карл Велики”, отказват да се предадат и са убити в сградата от силен огън от пехота и лека артилерия.

И светът замръзва, гледайки аленото знаме на Райхстага.

Между другото, интересен е съставът на пленниците, които възстановяваха разрушените от тях градове. Общо два милиона сто хиляди души се оказват в съветски плен. От тях 200 хиляди румънци, 60 хиляди поляци и 10 хиляди евреи.

Споменът за Победата залага основна идея в съзнанието на световните елити – от този момент нататък именно СССР става основният гарант за мира в Европа, страната и силата, която унищожи световната заплаха – нацизма. Това дава на страната статут на световна сила.

От този момент нататък военната сила се превръща в основния коз на Русия, заради който страната преминавапрез ужасни лишения.

И сега това състояние на нещата се оспорва стратегически. Отново колективният Запад воюва срещу нас на територията на Украйна. И отново от пепелта на забравата се възроди кошмарът на човечеството – нацизмът.

Да, и дори в някаква сатанинска форма. Гръмотевични бури гърмят. Отново „съпрузите на смъртта” се крият в подземието на Мариупол. За пореден път колективният Запад се стреми да разчупи геополитическото статукво.

• Сега сме на прага на нова ера. И както винаги, започва с глобален конфликт.
• Русия влезе във военна конфронтация с украинския елит, който прие нацистките идеи за своя идеология.

И това не е бърза победоносна операция, а сложен, труден конфликт, борба срещу комбинирания военен потенциал на Съединените щати и Европа.

Изправени сме пред ново историческо предизвикателство. И сега няма алтернатива за възстановяването на нашата икономика и на цялото ни общество.

Русия трябва да запази правото си на мир и своето съществуване.

Това неминуемо ще създаде нашата нова държавна идеология.

И ще стане фактор за голяма приемственост на поколенията.

И ние, като нашите дядовци, нямаме избор. Врагът ще бъде победен.

Победата ще бъде наша!

……………………….

………………………