ПАРИ
Западните рафинерии си доставят ирански петрол през Дубай въпреки санкциите
Анализ на Шанака Анслем Перера, автор на „Невидимата обсада: Как застрахователните пазари, а не ракетите затвориха Ормузкия проток“:
Всички говорят за иранските барели петрол. Никой не говори за това какво има вътре в тях. Тази разлика е причината западните рафинерии да използват скрити мрежи през Дубай от двадесет години, за да го купуват въпреки санкциите.
Суровият петрол не е еднородна стока. Той представлява въглеводороди с различна молекулно тегло. Неговият състав определя колко лесно се преобразува в продуктите, които рафинериите искат да продават: бензин, дизел, реактивно гориво, мазут за отопление.

Мярката, която отчита това, е API плътност: измервателна скала, разработена от Американския петролен институт (American Petroleum Institute (API), за определяне на това колко лек или тежък е суровият петрол в сравнение с водата. Измерва се в градуси.
По-високата API плътност означава по-лек суров петрол (по-малко гъст) с по-къси въглеродни вериги, което означава по-ниски енергийни разходи за крекинг, по-ниски разходи за преработка и рафиниране и по-висок добив на леките дестилати, които носят премиум цени.
По-ниската API плътност обратно: означава по-тежък (по-гъст) суров петрол, изискващ повече енергия, повече етапи на преработка, повече капиталово оборудване и производство на по-висок дял на остатъци с по-ниска стойност.

Иранският лек суров петрол е с API плътност от 33 до 36 градуса със съдържание на сяра между 1,36 и 1,5%. Това е идеалната суровина за рафинериите. Той е достатъчно лек, за да се произвеждат от него по-високи фракции бензин и средни дестилати без прекомерни разходи за преработка, но достатъчно тежък, за да се използва за производство на пълната гама от продукти, които рафинериите са проектирани да преработват. Това е, което петролните инженери наричат оптимална смес суров петрол.
За сравнение, венецуелският тежък суров петрол Merey се характеризира с приблизително 16 градуса API плътност със съдържание на сяра между 3 и 5%. (съдържанието на сяра в иранския петрол е едва 1,36 и 1,5%). За да бъде рафиниран рентабилно, е необходима коксова инсталация, хидрокрекинг и обширна десулфуризираща линия. Затова са необходими рафинерии, специално построени за преработка на венецуелската суровина. Венецуелският петрол не е заместител на иранския суров петрол. Това е различен продукт, изискващ различна производствена инфраструктура.
Американският West Texas Intermediate се характеризира с 39 до 40 градуса API със съдържание на сяра под 0,25 процента. На теория това е най-чистият и лесен за преработка суров петрол. На практика обаче е толкова лек, че не дава по-тежките средни дестилати, от които се нуждае една комплексна рафинерия, за да работи с пълен капацитет.

Европейските и азиатските рафинерии, изградени за преработка на суров петрол със средни показатели, не могат да преминат към лекия американски WTI, без да го смесят с по-тежък суров петрол, за да постигнат разпределението на молекулното тегло, което изискват техните технологични единици. WTI също не е заместител на иранския петрол, който отговаря на европейските и азиатските стандарти.
Иранският петрол е подходящ там, където американският лек шистов петрол и венецуелският тежък петрол не са подходящи. Това е течността, която преминава през световната рафинерийна система, без да изисква нито коксова инфраструктура за тежкия суров петрол, нито операции по смесване за ултралекия шистов петрол. Това молекулярно съответствие е причината той да се котира постоянно по-добре от сравнимите сортове петрол.
Ето защо индийските рафинерии поддържаха покупките на ирански суров петрол по време на всеки кръг от санкции и договаряха логистиката, за да не спира този постоянен „поток“. Ето защо в Дубай съществуваше сенчесто банкиране и търговска мрежа, които правителството в ОАЕ сега обмисля да прекрати.

Ормузкият проток, който Иран затвори след началото на атаките на САЩ и Израел, не само пренася петрол. Той осигурява достъп до специфичната категория петрол, за чиято най-ефективна обработка е изградена глобална система от рафинерии. Затварянето на протока не само намалява предлагането на ирански петрол. То премахва вида суров петрол, с който системата работи най-добре, и принуждава всяка рафинерия в света да работи по-неефективно с каквото и да е, което може да намери като заместител. Това е премията, вградена в цената на петрола от 82 долара: не само обем, но и молекулно тегло.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
ПАРИ
‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
ПАРИ
България е с най-висока инфлация в еврозоната
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
