Зелените си признаха, че са мамили за Натура

„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.

Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“

Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.

Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.

А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.

Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:

„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“

Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.

Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.

Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.

На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.

Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.

Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.

Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които

са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.

И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.