Connect with us

АНАЛИЗИ

ИЗБОРНИЯТ СКАНДАЛ МОЖЕ ДА НАЧЕРТАЕ НОВА ПОЛИТИЧЕСКА МОЗАЙКА В САЩ

Published

on

Броенето на изборните резултати в САЩ лека-полека започва да се канализира – т.е. след огромните обществени скандали в редица щати никой вече не рискува да предизвиква нови. Разбира се, предизборният щаб на Тръмп няма да се откаже от съдебно оспорване на някои резултати, за което според мен в някои случаи има основания.
.
Да видим ситуацията в момента.
Броенето на бюлетините досега не е приключило в нито един щат! В нито един, вкл. и спорните 7 щата!
За пореден път ще повторя – онова, което се обявява като данни са прогнозни резултати на медии и социологически агенции. Официални данни ще се обявят, едва след като броенето приключи.
.
Независимо от това в редица щати предизвестеният победител не се оспорва нито от едната, нито от другата страна. Не се оспорва – поне засега, макар че в редица от тях процентът на преброените гласове е значително по-нисък от близо 100% в
спорните щати.
.
Посочвам само онези щати, в които не са преброени дори и 90% от гласовете, но победителят се счита за ясен.
Победител Байдън
1. Ню Йорк – 84%
2. Ню Джърси – 78%
3. Мериленд – 70%
4. Илинойс – 89%
5. Калифорния – 77%
6. Окръг Вашингтон – 80%
.
Победител Тръмп
1. Мисисипи -86%
2. Юта – 88%
3. Калифорния – 77%
4. Охайо – почти докоснало 90%
.
Така, че да се твърди кой колко гласове е получил, засега е манипулация заради неприкритите партийни пристрастия на социолози и медии. Броенето не приключило и няма обявени официални резултати. Още повече, че в някои щати вече е решено да има повторно броене (Уисконсин, Джорджия)
.
ИСТИНАТА И ПАРТИЙНИ ИНТЕРЕСИ
.
А сега да видим обвиненията в истински манипулации.
Започвам с един дребен, но многозначителен факт.
С лицето Мат Брейнард.
.
Мат Брейнард е работил като политически консултант по кандидатурата за президент на Доналд Тръмп през 2016 г.. Дори е заслужил много ласкав туит лично от самия Доналд Тръмп.
Той написа в Twitter, че разполага с данни за невалидни бюлетини и списъци на фалшиви гласоподаватели в спорните щати и иска да ги сравни с базите данни за социално осигуряване и промяна на адреса, за да идентифицира незаконните гласувания.
.
Брейнард се оплака, че не е успял да осигури финансиране за своите изследвания, които е поискал.
От кого?
Внимание – от кампанията за преизбиране на Тръмп, от Републиканската партия!
А на фона на обвиненията им за нередовност на изборите, те би трябвало да се втурнат с разтворени обятия към него…
Да, ама не.
.
Сайтът за набиране на средства GoFundMe свали неговата страница, след като той потърси дарения от хората, за да разследва твърденията за измама с гласове. Основанието – нарушавало правилата на сайта, понеже било „разпространение на подвеждаща информация за изборите и затова страницата е премахната”.
Брейнард каза, че е успял да събере 220 000 $, преди да го блокират. Той няма достъп до парите, понеже сайтът не ги е превел и щял да ги върне на дарителите. В отговор Брейнард каза, че вече е създал нова страница на различна платформа за набиране на средства.
.
Защо се спирам на този случай като показателен. Защото той подсказва, че и двете партии, и двамата кандидати имат кръвен интерес споровете да не излязат от партийната рамка и контрол, да бъдат подложени на истински преглед от обществото. А това наистина мирише!
.
Другият, но вече значим, съществен факт го изтъкнах в предишен пост с посочени данни – при активност от две-трети в националното гласуване (изчисляват я на 66%) в един от спорните щати – Уисконсин, активността е почти 100%. Там кандидатите спорят за няколко десетки хиляди гласа, в щата ще има второ броене на бюлетините…
Но не ми е известно никой от двата щаба да е повдигнал официално проблема за нереално високата активност. Феноменът предполага всякакви отговори, вкл. и този за пологоловна манипулация, извършена и от двете страни на барикадата.
.
Факт е, че елитите на двете партии се държат като идиоти – сякаш публично презират „широките народни маси” (съвсем умишлено използвам този термин на комунизма).
Защо се държат като идиоти според мен?
Има близо 70 млн. избиратели, които са се отказали да гласуват, т.е. не са се припознали в нито един от кандидатите и партиите. Но това не означава, че не проявяват интерес какво се случва и не са обществено активни. Понеже в условията на много остро политическо противопоставяне, на ширеща се епидемия със стотици хиляди мъртви и вследствие на това на много тежки проблеми с икономиката социологическото и политологическо понятие и американско явление „мълчаливо общество” въобще не работи.
.
Точно обратното – една част от американското общество е станала много критична към политиките и именно затова сега въпреки обстоятелствата не е гласувала. При това предполагам, че значима част от тези почти 70 милиона не са от „партията на мълчаливото общество”, а от симпатизантите и електоратите и на двете партии, което косвено се вижда по изненадите в екзитполовете за черните, за испанскоговорящите в редица щати.
.
Фактът е, че именно пасивните вдигнаха сега масовостта на вота до неподозирани висоти. И е факт, че именно немалка част твърд електорат и тясна периферия на двете партии не гласуват.
Това се вижда при сравняване на гласовете в различните видове избори – за сенатори, представители, губернатори…

Случващото се сега по изборите и онова, което ще се случва, ще засили разочарованието в тези “широки партийни маси”.
То е сериозно основание за възникване на силно обществено движение или дори нова партия, която коренно ще промени политическият пейзаж в САЩ.
Та затова считам, че сегашните партийни елити се държат така, сякаш са идиоти. Борейки се да спечелят битката на всяка цена, те са път да изгубят война, която дори не подозират, че е зачената, че вече е започнала с далеч по-мащабни електорални измерения, отколкото е имало в близката американска история.
.
КОНКРЕТНИТЕ ОБВИНЕНИЯ В ИЗМАМИ
.
Изборните измами са много редки в САЩ.
Процентът е по-малък от 0,0009 според проучване от 2017 г. на Центъра за правосъдие в Бренан. (т. е. под една десетохилядна – за сегашните избори би трябвало да става дума за около 15 000 измамни бюлетини)
.
Но ако тези измамни бюлетини са концентрирани в няколко ключови щата, които решават изхода от надпреварата и където разликата е по няколко хиляди гласа, картината рязко се променя, нали? При това никога досега не е имало такова остро противопоставяне в обществото и такива мащаби на изкривяване на обективността на информацията. Допустимо е този иначе мизерен дял да е нараснал.
.
*****Гласуването по пощата ********
.
В миналото самият президент Тръмп е гласувал по пощата, понеже живее извън щата, в който е регистриран – Флорида.
Ето обаче онова, което не се знае у нас.
Тръмп прави разлика между различните начини на гласуване по пощата. Става дума за критика към практиката някои щати автоматично изпращат бюлетини до всички регистрирани избиратели.
Орегон и Юта направиха това успешно на предишни избори. Сега регистрираните гласоподаватели в девет щата (плюс Вашингтон) автоматично получават бюлетини по пощата, без да се налага да ги искат. Пет от тях въведоха тази мярка поради пандемията на коронавируса. Аз лично я считам за резонна.
.
Проблемът е най-вече в друг фактор – до колко дни след изборният ден се допуска броене на такива закъсняло пристигнали бюлетини. Тръмп настоява последният ден да е 3 ноември. Има щати (Джорджия, Аризона), в които това е прието. 22 щата допускат да се брои пристигналото по пощата след изборния ден, като срокът в повечето от тях до вчера (петък).

Приемам хипотеза – гласувам по пощата на 3 ноември, защото се пазя покрай епидемията. При условието на Тръмп моят глас не се зачита, лишен съм от него, понеже няма как да пристигне за броене в деня на изборите. Другата, обратна страна на медала обаче е, че не е резонно тази процедура да се точи дори до седмица или дори 12 дни след изборния ден, което също е факт в някои щати. Такъв срок наистина създава възможности за фалшификации.
.
Авторитетната организация Project Veritas пусна видеозапис на пощенски служинел от Уисконсин, който свидетелства, че в е бил принуден от началниците си в деня след изборите да слага пощенско клеймо от 3 ноември, т.е. все едно са подадени в срок, и да изпраща с експресна пратка хиляди бюлетини за Байдън до избирателната комисия. Те са подавани дори и от името на отдавна умрели хора, както е безспорно доказано, макар че посочените случаи са единични. При това профсъюзът на пощенските работници категорично е заел страната на Байдън още преди изборите, призовавайки членовете си да гласуват за него.
.
Жалко е за американската демокрация, че има неприкрито партийно пристрастие, вкл. проявено и от съда. Защото Върховният съд в Пенсилвания прие, че пликове с бюлетини не само с нечетливо пощенско клеймо, но дори и без наличие на такова, се броят и зачитат като валидни!
.
*** Изборната администрация е в ръцете на демократите….
.
В Джорджия губернаторът и двете камари на законодателния орган са контролирани от републиканците.
Държавният секретар, който отговаря за администрирането на изборите, е Брад Рафенспергер, който е републиканец.
Ето туит от 2018 г., в който Доналд Тръмп го подкрепя.
„Брад Рафенспергер ще бъде фантастичен държавен секретар на Джордия – ще работи в тясно сътрудничество с @BrianKempGA . Наистина е важно да излезете и да гласувате за Брад” .
– Доналд Дж. Тръмп (@realDonaldTrump) 26 ноември 2018 г.
В Уисконсин ситуацията е подобна. И в двата щата тези републиканци отрекоха твърденията на Тръмп.
.
На щатско равнище Тръмп въобще не е прав.
На равнище отделни избирателни окръзи и градски изборни администрации там, където ще се реши съдбата от двубоя, обаче в повечето случаи е прав, че тези администрации са на демократите.
Но предположението му, че партийни държавни администрации манипулират резултатите, макар и адресирано към демократите, реално и на практика удря и по двете партии и по същество компрометира целият изборен процес. Може би затова редица видни републиканци незабавно се разграничиха от позицията на Тръмп.
.
Такива обвинения като тези на Тръмп трябва да бъдат подкрепени със солидни доказателства от една страна, каквито засега не са представени, а от друга – да се адресират само към конкретни администрации и без никакви намеци за партийната им принадлежност. Поляризацията е толкова силна, че не е в интерес на когото и да било да я дозасилва, ако се кани да управлява САЩ, без да се сблъска с много мащабни и продължителни граждански размирици.
.
**** Наблюдателите****
.
Президентът Тръмп се оплака, че негови наблюдатели не се допускат при преброяването на резултатите.
Има ли такива потвърдени, реални факти. Да, има – засега в Детройт и Филаделфия.
От Филаделфия се разпространи видео, на което се вижда, че такъв републикански наблюдател на анкета е отблъснат от избирателна секция. Обяснението беше, че това се е дължало на объркване около правилата и по-късно той беше допуснат.
Държавният секретар в Пенсилвания Кати Буквар каза: “Всеки кандидат и всяка политическа партия имат право да имат упълномощен представител в стаята, който наблюдава процеса. Някои юрисдикции също предават на живо, така че можете буквално да наблюдавате процеса им на преброяване.”
Но свястно обяснение за фиксираните случаи на такова недопускане не беше дадено.

В някои секции в Детройт също не бяха допуснати наблюдатели на републиканците с обяснения за „свръхкапацитет” на присъстващите, който нарушавал карантинните мерки. Оставям обяснението без коментар.
.
Освен това има неоспорени видеозаписи как се затъмняват стъклата на избирателните помещения, за да не се вижда какво става вътре.
По този повод главният адвокат на град Детройт, Лорънс Гарсия, заяви в изявление: “Някои – но не всички – прозорци бяха покрити, тъй като преброителите и наблюдателите, разположени точно в тези прозорци, изразиха загриженост относно хората извън центъра, които ги снимат, снимат и тяхната работа.” И така им пречели.
.
Истината е, че не става дума за единични случаи в тези и някои др. градове, а нелепите обяснения около тях от официални лица и продемократските медии по всичко показват, че май Тръмп ще се окаже напълно прав.
.
РАВНОСМЕТКАТА
.
Личното ми мнение: сегашните избори са отстъпление от демократичните процедури в САЩ. Дано то да не се повтори отново.
Прогноза за победителя в тази пропагандна, изборна и съдебна мъгла вече е глупаво и тъпо да се дава.
Както посочих в пост, че за всеобща изненада електоралният кръг около Републиканската партия по редица белези и факти изглежда не е подкрепил изцяло и според очакванията Доналд Тръмп, вкл. и част от твърдия електорат в средната класа и сред най-богатите. Същия феномен вече се забеляза и при демократите. Това е реалното обяснение за толкова оспорваната борба в цели седем щата, вкл. и уж “сигурни”, което абсолютно никой, вкл. и аз не очаквах.
Единственото обяснение е ситуацията с пандемията, която влоши и ситуацията с икономиката.
.
Тъпо и глупаво е да се дава прогноза, понеже дори и освирепелите в подкрепата си за Байдън национални телевизии и медии се усетиха, че са отишли много далеч в пристрастията си. Днес те отказаха да излъчат словото на Джо Байдън както беше замислено – като „Реч на победата”. Наложи се то да бъде преработено с широко използване на „ще”и „когато” победим, за да бъде отразено от медиите.
.
ЗАЩО ОНОВА ТАМ Е ВАЖНО И ТУК, В БЪЛГАРИЯ
.
Двете партии и двамата кандидати имат коренно противоположни възгледи за въНшната политика на САЩ, за нейните приоритети и цели, с напълно различни икономически визии са и няма начин как това да не се отрази не само по света, но и в ЕС и у нас. Ясно е защо и в какви мащабни политически, финансови и икономически измерения.
.
Но аз ще посоча друго – например в зависимост от победата там според мен ще зависи и успехът или неуспехът на партиите на изборите у нас, дори и на тази на Цветанов (дори сегашните щатски избори са цвете в сравнение с помията на родните манипулации и фалшификации) Защото тук, в България винаги услужливо се навеждат по вятъра.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending