АНАЛИЗИ
И бюджетът се оказа Пунта Мара
Когато говорим за бюджета за образование и наука, обикновено наблягаме на конкретиката – колко са парите за националните програми, за детските градини, за стипендиите, общежитията, за заплатите и т.н. А всъщност всичко започва от макрорамката и глобалните показатели за финансирането.
Току пред самата Нова година – на 30 декември, в извънреден брой на „Държавен вестник“ бе публикуван Законът за държавния бюджет за 2024 г. Когато се порови човек в него и в документите, с които той е внесен в Народното събрание, какво се оказва? Основният макроикономически показател – процентът от Брутния вътрешен продукт, който се заделя за всички публични разходи, е намален отново. Всъщност, това говори колко пари ще бъдат вложени тази година в социални плащания, здравеопазването, образованието, науката, културата, армията и т.н. На фона на незавидното дередже на страната ни властващата сглобка и клакьорите й са свили публичните разходи до 39,5 процента от БВП, като това е заедно с парите от ЕС, а от националния бюджет са само 35,2 процента. През 2023 г. този показател е бил 40,1. Проблемът е в това, че в Европейския съюз, с чието име на уста управниците лягат и стават, държавните разходи в момента са средно 49,6 % от БВП, а в мечтаната Еврозона са 50,5%. Най-много – 58,3 % от БВП, заделя Франция, а по-малко от нас – само Румъния, Латвия и Естония. Това всеки може да види в данните на европейската статистическа служба Евростат. А нали уж от сглобката тръбят колко са верни на европейските ценности. Пунта Мара.

Като се чудят откъде да скалъпят приходи, та да си покрият постановените с бюджета харчове (да не говорим, че искат да са отличници в ЕС с бюджетен дефицит само 2,9% при средно 3,6 % в общността), хайде да обяснят по каква логика и защо не са заложили поне средния за ЕС процент на публичните разходи, ами са паднали с 10,1 на сто под него? Това са едни 20,8 млрд. лв., които преспокойно можеха да се инвестират за държавни разходи. Някои либерали твърдят цинично, че когато се дават повече пари от бюджета, работещите в публичните сектори се омързеляват и не дават всичко от себе си. Цинично е, защото България е най-бедната страна в Евросъюза, с най-ниското заплащане на труда, самият брутен продукт на страната ни на глава от населението е на абсолютното дъно в статистиките на общността. По данни на Световната банка , за 2022 г. на глава от населението у нас се падат 13 974 долара годишно при средно 37 433 долара в ЕС. От 1 януари сега минималната ни заплата стана 933 лв., обаче в ЕС сме последни по размера на годишната заплата, сравнена по покупателна способност.
Не знам дали някой от политиците ни си е дал труда да вникне в тези числа, но нека да обяснят на българите как и с какви очи ги карат да се сравняват с другите европейци, като нашите заплати са средно 2,7 пъти по-ниски от техните?! Как няма българите да се изселват на запад и чудно ли е, че сме първи в ЕС по темпа на емигриране? Като поставим нещата едно до друго, всичко, което ни се случва, е обяснимо за всеки, който все още може да мисли.
Най-милитаризирани и най-неуки
Нека да видим къде сме по втория глобален показател – процента от БВП, който се отделя чрез бюджета за различните сектори. От Евростат лесно се установява, че всъщност във всички сектори България инвестира по-малко държавни средства от останалите страни (за социална защита например в съюза се влагат средно 20,5 % от БВП, у нас – 14,3 %, за здравеопазване съотношението е 8,1 % средно в ЕС към нашите 4,8 %). За образование пак сме по-долу от средното – при 4,8 % средно в ЕС, при нас процентът е 4,1. Най-голямата трагедия е в сектора „наука“ – докато страните на континента инвестират в знанието средно 2,22 % от БВП, у нас се дават… 0,4 %! При това в този процент влизат както бюджетните средства, така и парите от ЕС, от фирми и собствените приходи на научните организации и висшите училища. От публичните средства на континента за наука и развитие дават средно 0,74%, а ние – под 0,2%.

Но! Има изключение – за отбрана и сигурност страните в Евросъюза влагат средно 3% от БВП, докато ние през 2022 г. сме инвестирали… 4,3 %! Не стига че брутният ни продукт е за оплакване, ами и процента от тия малки пари властващите са свили до една срамотия. С две думи, според бюджета излиза, че България е най-милитаризираната страна с най-неукото население.
Има още нещо, което щеше да е много смешно, ако не бе трагично. Когато е внесло документите на проектобюджета за 2024 г. , правителството е представило програмните бюджети на всички министерства, но е… изпуснало програмния бюджет на МОН! Просто липсва. Немарливост на администрациите, или? Къде са гледали не знам. До края на 2023 г. в сайта на парламента така и не се появиха стенограмите от обсъждането на държавния бюджет в Комисията по образование и наука, та народонаселението няма как да разбере дали поне в ресорната комисия някой е забелязал официалната липса на програмния бюджет на МОН във внесените от правителството бюджетни документи…
Но понеже в сайта на МОН пък е огласен проектът на бюджет за образование и наука, преди да е одобрен от МС, все пак някои неща може да се проследят. Благодарение и на тригодишната средносрочна прогноза до 2026 г.
Така, след известно издирване из документите, можем да разберем, че през 2024 г. за отбрана и сигурност процентът от БВП е намален с малко – до 3,7%, но и за наука спада още – до 0,3 % от БВП! Вярно, през 2025 и 2026 г. парите за знание пак стават 0,4%, но това едва ли може да успокои някого на фона на онези 2,22% от БВП, които в момента вече се инвестират в Евросъюза за сектора „развитие чрез наука“. Да не говорим, че отново не се изпълнява постановеното с Националната стратегия за развитие на научните изследвания, според която инвестициите в сектора отдавна трябваше да са поне 1% от БВП. В прогнозата до 2026 г. правителството е записало, че тези средства в края на периода щели да стигнат 1,8 % от БВП, като никак не е ясно как точно ще стане това на фона на реалните суми, записани в бюджетите по години. Ще се разчита фирмите да добавят огромен частен капитал за наука към публичните средства? Проблемът с фирмите и икономиката, полегнала връз чужди предприятия, изнасящи навън печалбите, е отделна тема, но всичкото това отново е само Пунта Мара. Ще спомена само един драстичен пример – че от концесиите върху добива на подземни богатства в страната е предвидено в хазната да постъпят приходи от… 215,8 млн. лв. (275,5 млн. лв. през 2025 г. и 268,3 млн. лв. през 2026 г.), като се знаят милиардите, които чуждите фирми концесионери печелят от нашите подземни богатства! Държавна глупост, заложена още от Иван Костов и доразвита след него. Жалко, че в речника на българския език думите „будала“ и „буден“ са една под друга…

„Приоритет“ – на опитните мишки
Лафовете за приоритет на образованието и науката са само празен звук. Нека да видим при така очертаните глобални параметри какво се случва конкретно с науката през 2024 г. Говорим за нея, защото само тя е обявена за приоритет в ЕС, но у нас е най-удареният финансово сектор от 1990 г. насам , особено след дивашките изпълнения на Симеон Дянков, които и до ден днешен не са преодолени. Бюджетът на водещата научна институция у нас – БАН, ще е 171,9 млн. лв. – с 11,45 млн. лв. повече от 2023 г. В тези пари обаче влизат 8 млн. лв., които са за увеличаване на възнагражденията в академията поради вдигането на минималната заплата до 933 лв. Но и те няма да стигнат, защото за ръст на възнагражденията на работещите в БАН,особено на учените – които и без това са най-ниските в сектора, трябват поне 12 млн. лв. Обаче – за научната си дейност и за издръжка лабораториите в институтите на академията ще имат едни 3,45 млн. лв. повече от досега. Да се смее ли човек или да плаче при скачащите цени на ток, парно и вода и като знаем, че сродните научни институции в Европа работят с милиардни бюджети. Националният научен център на Франция (СНРС) например работи с 3,4 млрд. евро годишно, две трети от тях са от държавния бюджет. Е, как нашите учени да се равняват със западните си колеги – и в своята работа и в общите научни проекти. Та те не могат да си купят дори едни опитни мишки! Нищо, че БАН е единствената институция у нас, преминала международен одит и получила високи оценки. И единствена отчита резултатите си пред парламента всяка година. При това международни изследвания показват, че българските учени работят най-интензивно и с най-голямо натоварване сред останалите в общността. Учудващото е, че още се държат и дори постигат световни успехи в много сектори… С две думи, опитните мишки, каквито са нашите изследователи, се научиха да правят наука без пари и това е безспорен принос в световен мащаб. Всяка година обаче се отчита намаляване на желаещите да постъпят в докторантура и да се насочат към научна кариера. Не им се иска денем да блъскат в лабораториите, а вечер да карат такси или да охраняват обекти, както постъпват мнозина учени, за да покрият разходите на семействата си.
Същото се отнася и за Селскостопанската академия – бюджетът й за 2024 т. е 53,9 млн. лв., от които 3 млн. лв. са за вдигане на възнагражденията. Държавните висши училища получават тази година 60,2 млн. лв. повече от миналата – общо 807,18 млн. лв. От тях обаче 39 млн. лв. са за ръста на прословутите възнаграждения, така че как ще се оправят само с 20 млн. лв. повече за дейност и издръжка те си знаят. Няма да се оправят и вероятно виждаме просто стъпка към осъществяването на идеята на Николай Денков, който бидейки министър, измисли да ги обединява и слива под нови административни шапки, белким в крайна сметка се изпълни отдавна диктуваното отвън закриване на държавни университети за сметка на развитие на частните, които така бяха уредени, че не се подчиняват на общите законови изисквания, под които попадат само държавните. Ще се дадат обаче и едни 5 млн. лв. за подпомагане на студенти, които искат да продължат образованието си в чужбина – нонсенс в държава първенец по „изтичане на мозъци“. Вместо да е обратното – от емигриралите да се иска да възстановят парите за обучението си, та да не финансираме по този начин богатите държави, където те отиват да учат или работят.
За научна дейност през 2023 г. държавните висши училища имаха едни смешни 13 млн. лв. Сега от внесените бюджетни документи – ни в МОН, ни в парламента, не може да се разбере колко ще са парите за наука в университетите, които по закон трябва да са в размер 10 % от издръжката. Ако се погледнат обаче парите за МОН от бюджета за 2023 и 2024 г. , от които се изплащат и сумите за висшите училища, се вижда, че увеличение няма. Очевидно, и парите за научна дейност няма да имат ръст. Това,че цели 300 млн. лв. (с външно финансиране) ще се дадат на Софийския университет от 2024 до 2026 г. да прави някакъв изчислителен център за изкуствен интелект (!) и ще плаща 4 млн. лв. за пет години на един белгийски професор, не решават ничий проблем, само следват модния тренд на „евроатлантическите ценности“.
Още по-скрита картинка за научните потребители остава и сумата за Фонд „Научни изследвания“ към МОН, който е единственият инструмент у нас за финансиране на изследователски проекти на конкурсен принцип. През 2023 г. парите за него бяха 16,8 млн. лв. (сродният Австрийски фонд за наука разполага с 1,1 млн. евро на година). Тези суми едва стигаха за покриване на траншовете за вече сключени договори, камо ли да финансират нови проекти. Поради причините, изложени по-горе, изглежда, че и фондът за наука ще си остане в сандъка при опитните мишки.
Държавна субсидия за наука в % от БВП
в хил. лв.
Година Наука Процент
2009 252772,40 0,35
2010 131735,30 0,18
2019 14612,50 0,12
2020 157596,70 0,12
2021 173393,20 0,14
2022 200259,40 0,14
2023 205429,40 0,11
2024 225359,54 0,11
Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на БВП и на субсидиите. Във функция „Наука“ тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за ССА и фонд „Научни изследвания“
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
АНАЛИЗИ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
