КОНСПИРАЦИЯ
Московският възпитаник Тодор Тагарев професор ли е и по какво? Каква диплома крие военният министър на ГЕРБ-ПП
По нареждане от КГБ Московския възпитаник/агент Тагарев унищожава армията ни, за да не може да се защитаваме утре при евентуален военен конфликт. Масово унищожава и раздава (бес разрешение от никого) трупаното с десетилетия оръжие за милиарди, платено с потта и кръвта на Българския народ. Не може да учиш в Москва и да не те завербува КГБ, това е прости невъзможно.
Напоследък в медийното пространство все повече се лансира лицето Тодор Тагарев, познат ни като перманентен кандидат за министър на отбраната и актуален такъв в извратения кабинет на ГЕРБ-ПП, като се набляга именно на неговата експертиза в областта на отбраната, че и в сигурността, и специално на това, че същият е професор. Последното обстоятелство има особена стойност, когато става дума за член на министерски съвет оглавяван от академик, имайки в състава си и множество професори. Сиреч, много висока експертиза и компетентност. А дали е така, пита наш източник?
За Тагарев и неговата професионална и академична квалификация и специализация може да се направи една съвсем лесна справка в Регистъра на академичните длъжности и дисертации в Националния център за информация и документация (НАЦИД), Регистър на академичния състав, който е достъпен за всички, и който съдържа цялата информация, свързана с академичния път на хабилитираните лица и на всички други на академични длъжности и придобити научни степени. Там намираме следната информация в касателство с Тодор Димитров Тагарев:

Научна степен: кандидат на науките (сега образователна и научна степен „доктор“), професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност: технически науки, защитена в Москва, ВВИА им. Н. Е. Жуковского, 1989 г. Настояща академична длъжност: професор в Българска академия на науките, научен институт: Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН, професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, номер/дата на акт за назначаване: 394 / 02.07.2014 г.
Научно жури, което е извършило избора за професор: председател – проф. доктор на техническите науки Иван Димов, и членове: акад. Иван Попчев; проф. доктор на техническите науки Тодор Стоилов; проф. доктор на техническите науки Стефан Хаджитодоров; проф. доктор на техническите науки Цветан Семерджиев; проф. доктор на военните науки Боян Медникаров; проф. доктор на техническите науки Владимир Анатольевич Заславский.
Дотук добре, всичко е прекрасно, изпипано, на високо академично, научно и професионално ниво. Докато не се погледне в изпълнението на задължителните наукометрични показатели за професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика (технически науки).
В раздел „В“ кандидатът се е възползвал от изключението, като вместо хабилитационен труд (монография) е представил равностойни научни публикации (не по-малко от 10) в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, те наистина са толкова, даже на английски език, но не в професионалното направление за технически науки, а все в друго направление.
Някой от тях са за: Ранно предупреждение за насилствени политически конфликти; От съкращаване до модернизиране на отбраната в Централна и Източна Европа; България: изпълняване на изискванията за членство в НАТО, ускоряване на реформата на сектора за сигурност и адаптиране към ерата на борбата с тероризма, еволюцията на гражданско-военните отношения в Югоизточна Европа: Продължаване на демократичните реформи и адаптиране към нуждите на борбата с тероризма; Отразяване на развитието на хибридната война в отбранителната политика – противодействие на хибридните заплахи: уроци, научени от Украйна; Изграждане на почтеност и намаляване на корупцията в секторите на отбраната и сигурността – справяне с рисковете за сигурността на украинската граница чрез най-добри практики за добро управление; Хаотични характеристики във функционирането на големи организации, и др. все нямащи общо с професионалното направление, в което е кандидат за професор, а по скоро в професионални направления 3.3. Политически науки, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.7. Администрация и управление, 4.6. Информатика и компютърни науки, най-вече в 9.1. Национална сигурност на област „Сигурност и отбрана“.
Продължаваме с наукометрията: В раздел „Г“ кандидатът е представил две публикувани монографии, които не са представени като основен хабилитационен труд: „Изграждане на почтеност и намаляване на корупцията в отбраната: сборник с най-добри практики“, където той е редактор и водещ автор с 40% от текста, и „Отбранителна политика и развитие на Въоръжените сили на Р. България, пак в съавторство. Някъде да виждате професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика? По-нататък: „Научна публикация в нереферирани списания с научно рецензиране или в редактирани колективни томове“: представени са 24 публикации, все на английски език, и нито една в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, а все свързани с отбрана, планиране, управление, политически аспекти.
Така е и в раздел „Цитирания“, където няма и как да е по-различно, имайки предвид, че всичките публикации са все тематично обвързани извън професионално направление 5.2. В раздел „Е“ „Ръководство на успешно защитил докторант“ двамата му докторанти са с дисертации „Моделиране на процесите на управление на ресурсите за отбрана“ и „Формиране на отбранителната политика на Република България (1990-2010)“, които очевидно не са в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика.
И прочие, все така. Задава се резонният и набиращ сила въпрос: как висококвалифицираното жури е рецензирало по време на конкурса за академична длъжност „професор“ в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН публикации и друга задължителна наукометрия, която не е свързана с конкурса по професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, както и с функциите и задачите на самия институт на БАН.
Нима не са забелязали това несъответствие, може би защото почти изцяло предложените материали за на английски език, или причините са други?
Законът за развитие на академичния състав (ЗРАС) изисква: чл. 2б. Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност, а минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление.
Чл. 4. Оценката за съответствие с минималните национални изисквания на кандидатите, включително на резултати, научен принос и оригиналност на представените трудове, се извършва от научно жури. За членове на научното жури се избират хабилитирани лица с резултати в съответната специалност и/или професионално направление за обявения конкурс или тема на дисертационен труд.
Очевидно автономията на висшите училища прави възможно заобикалянето на свързаното законодателство и провеждането на какви ли не стъкмени, предопределени и професионално недоизпипани, че и откровено съмнителни като форма и съдържание конкурси за академични длъжности.
Но, както навсякъде, има една доза морал, особено в науката и академичните среди (където се предполага, че са най-интелигентните и образовани люде), която не трябва да бъде прекрачвана, и затова са отговорни ръководствата на академичните звена, за чиито нужди се провеждат конкурсите, а и самите членове на журито, които са все авторитетни и (надявам се) уважавани хабилитирани лица. И все пак, явно, готови да направят компромиси с науката и собственото си уважение, в името на нещо. Какво? Може би за дребен хонорар или псевдо влияние.
Защо в конкретния случай, обаче, той не е станал професор в професионално направление 9.1. Национална сигурност, което би отговаряло на академичния му профил и наукометрия? Отговорът е прост: работейки вече в този институт той е създал необходимите контакти и влияние за да му бъде обявен въпросния конкурс, но пък институтът е акредитиран в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика. Лош късмет, ама карай, все тая…
Че то така може и някой от института да е голям почитател например на пернатите животни и в свободното си време да ги изследва, снима, класифицира и изучава, както и да пише и публикува за тях. И в един момент си урежда конкурс за доцент/професор в професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“ (защото няма друго), но предлага наукометрия, свързана с научно направление 6.3. Животновъдство или 6.5. Горско стопанство, понеже те покриват областта за орнитология.
От всичко посочено дотук всеки може сам да направи преценка дали „експертът в сигурността и отбраната“ Тагарев е професор и по какво. Ще се цитира и чл. 32 от ЗРАС, според който министърът на образованието и науката осъществява контрол за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на закона и правилника за прилагането му, който се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересовано лице, като обхваща: нарушения при провежданите процедури; конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон; наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации; недостоверност на представените научни данни. А според § 4в.
Сигнали за наличието на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили процедури по придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се разглеждат и проверяват от специална Комисия по академична етика.
Нека министърът на образованието и науката се самосезира. Дали това ще стане и конкурсът за академична длъжност „професор“, на която е назначен Тагарев ще бъде обявен за нищожен? Изхождайки от прокламираната академична свобода, както и от политическите зависимости в обществото ни, едва ли…
Но да се върнем на понятието „морал“, което е и юридическа категория. Дали е морално такъв като нашият герой да се кичи с престижно академично звание, след като дори формално не е изпълнил нормативно определените изисквания за него? Още повече същият да играе активна роля в политическия ни живот, където моралните изисквания и поведението много пъти са по-различни от законово регламентираните. Да си спомним за многото подобни случай на подадени оставки от страна на президенти и министри в Западна Европа в резултат на открито плагиатство, или дори неправилни цитирания и заемки от други трудове. Съвсем неотдавна и в нашата страна имаше случай на оттеглил се кандидат за министър след като бе преписал от колежка цяла глава от своя книга с юридическа тематика.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
КОНСПИРАЦИЯ
ЦРУ разсекрети документ за потенциално лечение на рак след 60 г.
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.

Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОНСПИРАЦИЯ
Радев, американски агент, доказано!
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОНСПИРАЦИЯ
Пеевски фалира поредната фирма
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.

Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.

През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
