ПОЛИТИКА
Напъдиха Олаф Шолц и от Латинска Америка
Провалът на мисията на Олаф Шолц в Южна Америка
Не беше възможно да се преодолеят „проруските настроения“ на латиноамериканците
Обиколката на германския канцлер в Аржентина, Чили и Бразилия може да се счита за провал. Имаше много думи, обещания и показно приятелство, но нищо повече. Олаф Шолц не успя да се отърве от традиционния си формат на комуникация в жанра „бла-бла-бла”, въпреки факта, че тези три страни изглеждат сред привилегированите партньори на Германия на континента.
Една от заявените цели на пътуването беше да се постигне договоленост за стартирането на споразумение за свободна търговия на ЕС с четирите страни, които съставляват Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Разработването на текста на такъв договор отне две десетилетия. Липсата на гъвкавост в подхода на европейците към формирането на взаимно приемлив вариант неведнъж поставяше преговорния процес на ръба на провала.
През юни 2019 г. всички пречки изглеждаха преодолени, но процедурата по ратифициране непрекъснато се отлагаше. Сред многото причини, изтъкнати от германците и западноевропейците като цяло, са обезлесяването на тропическите гори в Бразилия, „грешното“ отношение на подписалите страни от Южна Америка към опазването на климата и околната среда в техните страни.
Южноамериканците също имат оплаквания, предимно от протекционизма, практикуван от Европейския съюз, който възпрепятства доставките на селскостопански продукти от Меркосур за Европа. Причината е ясна: страните от ЕС защитават интересите на своите производители на селскостопански и месни и млечни продукти от напористите конкуренти от Южна Америка. Оттук, казват те, и твърдата стратегия на европейските преговарящи.
Разбира се, южноамериканците се дразнят от менторския тон на препоръките, с който злоупотребяват представителите на ЕС. Особено по отношение на спазването на човешките права и демократичните процедури във вътрешната политика на страните от Меркосур. Беше отбелязано, че въпросът за “правата на човека” постоянно се използва от европейците за забавяне на преговорния процес.
Шолц беше придружен в обиколката си от голяма делегация от предприемачи, бизнесмени, финансисти с ясно дефинирана програма за действие за активизиране на търговията и внос на суровини. Това е германският прагматизъм: да, търговското споразумение буксува, но текущите задачи трябва да бъдат решени. Трябва да се побърза с възстановяването на изнасянето на част от продукцията в чужбина. Повишените разходи за енергия и суровини, влошената ситуация във веригите за доставки, липсата на квалифицирани кадри (следствие от неолибералните експерименти!) се превърнаха в екзистенциален проблем за германския бизнес.
Стратегическата задача за Германия за заместване на вноса на фона на категоричното влошаване на търговско-икономическите отношения с Русия трябва да бъде решена бързо. Няма съмнение, че кризисната ситуация ще продължи и през следващите години, няма бързи варианти за излизане от нея, така че южноамериканската посока за Германия е една от най-важните.
Съдейки по интервюто на Шолц, което той даде преди да отлети за Южна Америка, канцлерът възнамеряваше да въвлече Аржентина, Чили и Бразилия в конфронтацията на НАТО с Русия, да ги въвлече в оказването на военна помощ на Украйна, тоест да стане страна във въоръжения конфликт.
Реакцията на събеседниците на канцлера беше очаквано негативна. Президентът на Аржентина Алберто Фернандес каза, че страната му, подобно на други страни в Южна Америка, “не проучва въпроса за изпращане на оръжия” в Украйна. Чилийският президент Габриел Борич се изказа в подобен дух.
Шолц в разговор с бразилеца Лула се придържа към най-негативната прогноза за Русия по отношение на развитието около Украйна. Заключението на канцлера: Бразилия има възможност да направи “правилния” избор и да се присъедини към бъдещите триумфи. Слабо прикритият ултиматум на съвета едва ли се хареса на закоравял политик като Луис Инасио Лула да Силва.
На пресконференция след срещата бразилският лидер посочи необходимостта от цялостно проучване на причините за въоръжената конфронтация: „Мисля, че трябва да се изясни причината за войната между Русия и Украйна. Заради НАТО ли? Заради териториални претенции? В света има малко информация за това. Защо никоя от страните не показва достатъчно желание да разреши войната чрез преговори?”
Разбира се, президентът на Бразилия е добре запознат с причините, които подтикнаха Русия да започне специална военна операция (СВO), за разкритията на политици и генерали от страните от НАТО за техните планове: Западът възнамерява да победи Москва, така че тя да капитулира и не налага своя „авторитарен дневен ред“ на световната общност.
Външната политика на Запада е насочена към допълнително разпалване на конфликта в Украйна, към въвличане в него на нови актьори. Именно поради тази причина Лула реагира с такова зле прикрито негодувание на безскрупулните маневри на немския новобранец в Голямата игра.
Трябва да се отбележи, че милитаристичните мотиви в изявленията на Шолц бяха посрещнати “с разбиране” в определени кръгове от представители на германската диаспора, чиито предци се преселват в страните от Южния конус след Първата и Втората световни войни. Тези хора са традиционно десни.
Сред тях има много влиятелни герои, произхождащи от семейства, които последователно са заемали доминиращи позиции в икономическия живот в региона от времето, когато Германия е наричана Третият райх. Днес германското разузнаване BND (Федералната разузнавателна служба), освен че решава чисто разузнавателни задачи, осигурява безопасността и ефективността на германския бизнес в Южна Америка. Според традиция, датираща от времето на Валтер Николай, който ръководи разузнаването при император Вилхелм II, в Германия предприемаческите “покриви” най-често се използват като оперативни прикрития.
Резидентурата на BND в страните от Южния конус наскоро бяха ориентирани към създаване на благоприятни условия в местните правителствени кръгове за осигуряване на доставките на метали, предимно литий. Глобалният бум на електрически превозни средства, използващи литиево-йонни батерии, е тенденция, в която германската автомобилна индустрия се опитва да запази лидерството.
Стратегическата стойност на лития определя остротата на конкуренцията за находищата в Южна Америка, 70 процента от които се намират в Боливия, Чили и Аржентина. Това е “литиевият триъгълник”, износът от който се осъществява през чилийското пристанище Антофагаста. Може би именно „литиевата тема“ е била основната в разговорите на Шолц с президента на Чили Габриел Борич.
Темата за СВO беше повдигната от германската делегация на всички нива, но не беше възможно да се преодолеят „проруските настроения“ на латиноамериканците: левите организации на континента активно разпространяват наличната информация по този въпрос, извършват разяснителна работа, привличат към нея свързаните с тях печатни медии, радиостанции, интернет, социални мрежи.
Все повече се разпространява мнението, че конфликтът в Украйна е подхранван и подклаждан от САЩ. Изводът е очевиден: според Шолц „безкритичното” отношение на южноамериканските президенти към украинския конфликт е пряко отражение на доминиращите настроения в обществото. Така че мисията на Шолц в страни, добре запознати с начина на действие на американската „империя“ , очевидно се провали.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
