ФОКУС
Новите “тъмни векове” са вече тук! Готови ли сме да ги посрещнем?
В своята книга „Оргазмът на богомолката“ проф. Андрей Фурсов показва как от Европа през 14-15-ти век може да се научи много. Сред средата на 14-ти век „черната смърт“ – чумната епидемия, която избухва през 1348г. в Западна Европа – погубва една трета от тогавашното население на континента, или 20 от 60 милиона души. Това води на недостиг на работна ръка и макар че по това време крепостното право е практически изчезнало, сеньорите решават отново строго да контролират селяните.
След две поколения в Европа избухват едновременно три въстания: на чомпите (даракчиите) в Италия, на „белите шапки“ във Франция и въстанието на селяните начело с Уот Тейлър в Англия, известно с лозунга “Вадете вилите!“. Следователно, през 1378-1382г. тези три въстания окончателно пречупват гръбнака на тогавашната социална система на феодализма.

Всичко това дава началото на дългия 16-ти век. През първата половина на 15-ти век сеньорите са изправени пред дилемата да дадат повече свободи на селяните и да загубят своите социални привилегии или да се обединят с тези над тях – херцозите и кралете, с които ще запазят, макар и ограничено, своето социално положение. Сеньорите избират второто. Така се зараждат и жестоките монархии в Англия на Хенри 8-ми и във Франция на Луи 11-ти. Макиавели нарича тези репресивни режими „lo stato“ – това, което превеждаме като „държава“.
Този период се характеризира като „тъмни векове“ – това е времето, когато се заражда и капитализма като социална система. Въпреки че сме свикнали да гледаме на това време като на „Ренесанс“, преход към „Модерността“, и появата на единни светъл „Kапитализъм“, това са клишета и нямат нищо общо с истината, за която малцина говорят. Впрочем тъмната страна на този период, който описвам, е добре илюстрирана от филма „Плът и кръв“ от 1985г. Френският историк Фернан Бродел нарича това време „социален ад“, а Фурсов добавя: „Тъмните векове се раждат отново всеки път, когато загива старата система и върху нейните развалини и кости бавно се оформя новата, това наистина е време, което е социален ад.“
Дългият 16-ти век приключва с Тридесетгодишната война от 1618-1648 г. , която окончателно установява капитализма като система-свят в Северозападното полукълбо. На практика това е първата световна война, след която чрез Вестфалския мир се установява и съвременната междудържавна система, която сега умира пред очите ни, заедно със самия капитализъм.
Колкото и да е вредно, да се опитаме да направим аналогия със събитията в наши дни. Мощните фермерски протести, върху които Постзападната пропагандна машина целенасочено хвърлили страшно медийно затъмнение, се разразяват из цяла Европа. Най-разтърсващи са в Белгия, Германия и Франция. В последната вече имаме сериозна ескалация на социалното напрежение. Всичко това, защото горният слой на обществената капиталистическа пирамида е изправен пред същата дилема както в началото на 15-ти век. И, естествено, пак избира репресиите пред демократизирането: пак избира себе си, пред благоденствието на света и социалната справедливост.
А само преди 4 години избухна „п(л)андемия“, която отне живота на много хора. Да, в миналото говорим за период от няколко десетилетия. Но в условията на глобализация имаме компресия на времето и пространството – процесите са страшно ускорени. Само за по-малко от 4 години вече имаме аналог на „черната смърт“, на повърхността започват да изплуват „селските въстания“, и правителства, които действат като репресивните режими чрез налагането на т.нар. „локдауни“, цензура, закрепостяване на огромни маса от хора и наративи, които са изцяло в полза на глобалния финансов капиталистическа олигархат.

Клаус Шваб
Това, което светът преживява за периода от 300 години, когато старата система се разпада и върху руините ѝ се изгражда новата, сега в 21-ви век ще го преживеем отново, само че за 30 години – 10 пъти по-бързо. Първо, защото историята се е ускорила страшно много. Второ, защото през „п(л)андемията“ от 2020г. – по своята същност една нагласена социална криза на глобално ниво – ултра-глобалистката секта започна да изпълнява манифеста на бъдещето, което е подготвила, фино изложен от Клаус Шваб в книгата „Великото зануляване“. Това събитие отбеляза навлизането в крайния стадий на системната криза, в която се намира капитализмът, започнала с петролната криза през 1973-1975г.
Западната капиталистическа върхушка се справи с първото сътресение, като в геополитически план победи СССР във Студената война, а в системен – като Западното буржоазно ядно на капитализма погълна целия анти-капиталистически, социалистически лагер и Съветския съюз след края на Студената война. Това отложи краят на капитализма с 15 години. До финансовия крах през 2006-2008г., който беше предвестник, че капитализмът скоро ще навлезе във финалния стадий на своята системна криза.
Важно е да се отбележи, че капитализмът е екпанзионистична система. След като вече е погълнал целия свят, той няма накъде повече да се разширява. От тук нататък има 2 варианта – към космоса или към самоизяждане – самоунищожението, което наблюдаваме в момента, започвайки с лозунга на Шваб, че „няма да притежавате нищо, но ще бъдете щастливи“, тоест ликвидирането на основния стълб на капитализма – частната собственост. Това превръща капитализма в затворена система, а затворените системи преживяват ентропия. Простичко казано, те деградират.
В геополитически план всеки път, в който капитализмът преминава от един modus vivendi към друг, преходът се осъществява не само посредством мащабни социални кризи, като пандемии и рецесии, а също и чрез геополитически конфликти и световни войни, протичащи в продължение на около три десетилетия. Последният такъв случай е периодът от 1914 до 1945г. Да, повечето историци погрешно разделят този период на Първа и на Втора световна война. Истината е, че двете войни взети заедно представляват една обща голяма Световна война, като в промеждутъка капитализмът преживява и финансово-икономическа криза през 1929-1933. Това е голяма рецесия в САЩ, която се отразява тежко и на Европа.
Световната война, в която вече се намираме, започна в Украйна, разрасна се до Близкия изток, и е на път да се разпали и на други геополитически невралгични точки, като най-вероятно ще се ускорява и ще затихва до 2045-2050 г., когато се очаква и последните остатъци от капитализъм да са вече в небитието. Излиза, че капиталистическата система се установява с такъв мащабен катаклизъм, какъвто е световната войната, и ще си отиде по същия начин – със световна война, която в условията на един глобализиран свят представлява серия от локални военни конфликти, които в своята съвкупност представляват мащабен геополитически, военен и цивилизационен сблъсък. Следователно историческите обстоятелства на влизането в и излизането от тази система се припокриват – това са новите „тъмни векове“, които пак ще се състоят, естествено, по подобен на, и същевременно съвършено различен начин от, дългия 16-ти век.

През 2020-2024г. навлизаме в „новите тъмни векове“, по времето на които новата система ще погребе старата и ще се издигне върху руините ѝ. Здравни кризи, социални бунтове, финансово-икономически трусове ще съпътстват демонтажа на капитализма в неговата глобализирана, неолиберална, финансилизирана, пост-модерна форма и вкупум ще представляват онзи взривоопасен пусков механизъм, който ще изстреля човечеството в пост-капиталистическия свят на футуро-архаиката.
А как би изглеждал „прекрасния нов свят“, който горният слой на социалната пирамида иска да установи като „Нов световен ред“? На първо място всички маски ще паднат. Ще се осъществи краят на класовата борба, безупречно разкрита от Маркс като двигателя на капиталистическия свят. Това ще е краят на историята – тоест елитът ще победи. 1% световното население ще живее в социален рай, 9% от технократския слой ще му слугуват, като за това ще получават съответните, макар и ограничени, социални облаги. А 90% от световното население (което оцелее, разбира се), ще пребивава в социален ад. Впрочем, филми като „Елизиум“ могат да послужат за предварително програмиране на съзнанието за това какво утра-глобалистката клика ни готви.
И трябва да отбележим, че днес социалната класова борба не е за материалните средства на производство. Днес класовата борба е за бъдещето на човека такъв, какъвто го познаваме. Защото ултра-глобалистката клика от швабоиди днес отчуждава и експроприира не само собственост, а човека от него самия, отчуждава и експроприира неговата биологична, социална и духовна същност. Оттам, транс-хуманизмът, псевднонаучната ЛГБТК+ пропаганда и транс-хуманистичните опити да се кръстоса човека с робота – да се превърне в безполов киборг, в „не-човек“. Класовата борба днес е борба за морални ценности, за това какво определя човекът, за неговото съзнание и душевност, за неговото бъдеще. Неслучайно ултра-глобалистите се опитват да премахнат основният земен носител на човешката същност – традиционното семейство – посредством налагането на транс-хуманистичните джендър ценности.
На последното издание на Световния икономически форум в Давос утра-глобалистите подготвиха метафизичната почва за избухване на нова „п(л)андемия“ от непознатата болест„X“ – разбирайте голямата вероятност от нови затваряния, закрепостяване на широка маса от хора, финансово-икономически срив и тоталитаризирането на държавите и обществата. Всичко това ще цели да довърши остатъците от малкия и средния бизнес чрез упоритата ликвидация на частната собственост.
Това, което Ковид не успя да постигне, “X” е предназначена да изпълни. Изкуственият интелект също беше отбелязан като глобална опасност, която поставя под въпрос съществуването на 40% от световната работна сила – с други думи потенциални сериозни съкращение чрез т. нар. „преструктуриране“ и „преквалифициране“ на работниците, които ще допринесат за експроприацията на средната работническа класа и ще доведат до милиони попълнения на редиците на световния прекариат на Гай Стендинг – новата опасна класа, която живее на ръба на оцеляването. И накрая, основният акцент върху дезинформацията в навечерието на избори в над 60 страни по света означава, че може да се осъществи опит за пълното демонтиране на остатъците от демократичния елемент в държавите чрез поставяне под риск правото на гласуване на близо 50% от световното население.

С други думи, предстои отмяната на капитализма от самия него, а премахването на демокрацията, частната собственост и свобода на словото и мисълта са съпътстващи ефекти. Това, което може би предстои, е глобален биомедицински, дигитален, зелен, техно-феодален концлагер с масова кредитна рейтингова система, Отдел „Мислопрестъпление“ и транс-мутиращи безполови зомбита. Или както нарича проф. Фурсов този „прекрасен нов свят“ – био-еко-технофашизъм (БЕТ-фашизъм).
Естествено, съществува такова нещо, като „коварството на историята“. Онези сатанисти, които се смятат за „господари на историята“, може и да не успеят. Тежката си дума все още не е произнесла нейно величество геополитиката. Вече постепенно навличаме в условията на един многополюсен свят – или казано по български, в „Междуцарствие“ – който ще продължи през следващите три десетилетия и не се знае как ще приключи. Разместванията по великата шахматна дъска имат потенциала да объркат изключително планове на Шваб и компания. Все пак историята не е праволинеен процес. Но от нея можем да научим много. Включително как да оцелеем в това “завръщане в бъдещето“, което ни очаква. В крайна сметка, както някога е казвал един велик български управник, накрая всичко ще стане по закон Божий.
А какво предстои за българския народ в това най-опасно от всички възможни и съдбоносни времена, в което капитализмът повтаря условията на своето настъпване на „тъмни векове“ – тоест старата система доживява в конвулсии, а новата се ражда с тежки родилни мъки?
Петър Дънов казва: „Ще оцелеят хората по високото“. Преведено на системен език, можем да кажем, че бъдеще имат онези народи, които отговарят на висотата на времето, в което пребивават. Народи, които са излъчили елити, достатъчно образовани да осъзнаят предизвикателствата, които историята отправя към тях, готови да ги посрещнат с гръбнак и последователна визия за бъдещето, впрягайки всички налични цивилизационни сили, които историята им предоставя. За България това означава, че единственият ѝ шанс да оцелее е, като излъчи своя политически, идеологизиран и визионерски контра-елит, който напълно да изрине стария анти-елит, и да започне изграждането на здравите основи на новия български свят.
Времето на кардинални обществени, глобални и цивилизационни трансформации вече е тук. Бъдещето пристига с гръм и трясък! Готови ли сме да го посрещнем?
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Фашистки геноцид над населението на Украйна
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
ФОКУС
ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
