Преди и по време на срещата на европейските лидери в Прага полските управляващи засипаха Германия с критики по различни теми. А точно преди посещението на германския външен министър Аналена Бербок във Варшава полският й колега Збигнев Рау анонсира изпращането на официална нота, с която Полша иска от Берлин 1 трилион и 300 милиарда евро репарации за нанесените на страната поражения през Втората световна война.

Германските репарации от години периодично се появяват в реториката на полските консерватори. Те смятат за нелегитимно решението на комунистическа Полша да се откаже от такива претенции през 50-те. Тази година и след началото на войната обаче искането се вписва в опитите на управляващите от “Право и справедливост” да увеличат влиянието на страната като източен център на Европейския съюз и НАТО. Цели, към които партията на Ярослав Качински се стреми и чрез критики към най-силните в съюза – Германия и Франция.

Какви външнополитически стремежи обаче могат да имат полските управляващи, които трябва да се справят с рекордна инфлация и нарастваща бедност, година преди изборите? Промениха ли се от началото на войната трудните им отношения с европейските институции?

Интервю на Константин Мравов с проф. Александра Маач

Това са някои от темите в разговора на Константин Мравов с полския политолог проф. Александра Маач от центъра “Вили Брандт” на Университета във Вроцлав.

Има ли усещане в полското общество, че Германия не е направила достатъчно, за да поправи стореното през Втората световна война:

“В полското общество има съгласие, че историческите несправедливости спрямо страната трябва да се обсъждат. Когато обаче става въпрос за репарации и други законови стъпки, общественото мнение се разделя. Темата за репарациите не е нова и ние като социални учени сме провеждали доста изследвания, резултатите в които варират според задаването на въпроса.

Според едно такова изследване, 31 процента от взелите участие напълно подкрепят директното изискване на репарации от Германия. Още 23% по-скоро подкрепят такъв ход. От другата страна 13 на сто са изцяло против и още 23 процента са по-скоро против. Виждате, че общественото мнение е разделено, а подкрепата не е силно доминираща, когато въпросът е толкова конкретен. Подкрепата е предимно от хора над 55 години, с по-ниско образование и по-ниски доходи. 80 процента от тази група са гласоподаватели на “Право и справедливост”.

<<<Бербок към Рау за репарациите за ВСВ: Берлин смята въпроса за приключен, имаме общо бъдеще – ЕС>>>

Във Варшава германският външен министър заяви, че парични плащания не са нещо, което Берлин обмисля. Това е поредната атака на управляващите в Полша към Германия – през лятото премиерът Моравиецки в позиции и интервюта за големи европейски медии определяше Берлин и Париж като олицетворение на “европейския империализъм”, като ръководители на “олигархия”, в каквато са превърнали Европейския съюз, като виновници за зависимостта от руския газ. Ще се отнася до искането за репарации, исторически несправедливости ли искат да поправят управляващите в Полша консерватори или искането е част от цялостното им противопоставяне с Германия?

“Целта на сегашното правителство не е нито да поправи несправедливостите, нито сериозно да напада Германия. За мен причината са парламентарните избори в Полша след 1 година. Кампанията стартира и искането за репарации е само един елемент от нея, бих я нарекла “димна завеса” пред икономическите проблеми, с които сегашното правителство не може да се справи ефективно. Това са високата инфлация, към момента 16%, и повишаващите се цени на енергоизточниците – на газа, тока и на въглищата, при които има проблем и с доставките. Поради тези причини много хора не могат да свържат двата края, имаме повишаване на бедността. Управляващите все още са първа политическа сила в проучванията, но се притесняват, че могат да загубят изборите заради икономическите проблеми. Оттук и събуждането на теми като репарациите от Германия.”

<<<Започна преносът на газ по “Балтийския тръбопровод” от Норвегия до Полша>>>

Полша се оказа в абсурдната ситуация да е най-големият производител и износител на въглища за индустрията в Европа, но да не може да снабди гражданите си с по-специфичните въглища за домакинско отопление. Страната е разчитала на внос от геополитическия враг Русия за близо половината от това потребление. След като този импорт беше забранен заради войната, въглищата за домакинствата са по-малко и значително по-скъпи. Това е само един аспект на цялостното обедняване в Полша, актуален пример за което е създаването на супермаркети с безплатни стоки за социално слаби в Краков.

В тази ситуация по какъв начин се измени идеологическото противопоставяне между правителството и Брюксел? Основна тема тук е съдебната реформа във Варшава и специалната дисциплинарна комисия, на която управляващите разчитат за лустрация на комунистическите остатъци сред съдиите, а според критиците поставя съдебната власт под техен контрол.

“От европейска страна няма промяна в критиките заради проблемите с върховенството на закона в Полша, независимо от войната. За мен това са добри новини за демокрацията. През лятото видяхме как президентът Анджей Дуда се опита да покрие изискванията на Брюксел, като имитира промяна в реформата. Това беше неуспешно и имаше ясен отговор от Европейските парламент и комисия, че предложението му не покрива изискванията. И сега правителството призна, че поради тази причина няма да получи средствата, предвидени за икономическото възстановяване след пандемията.”

Според лидера на управляващите в Полша Ярослав Качински, Брюксел задържа средствата единствено заради изборите в страната след 1 година. Всъщност намираме ли се в ситуация, в която “Право и справедливост”, които въпреки извънредните ситуации, силните критики и множеството турбуленции в собствената им коалиция, успяха да запазят властта си, сега има вероятност да я загубят на изборите догодина?

“Конфликтът с Европейския съюз около върховенството на закона няма да повлияе на изборите. Хората не следят темата с интерес и не разбират добре какво точно се случва. Основен фактор ще е рязкото икономическо влошаване през последните седмици. Очаква се инфлацията да достигне 20%. Страната остава зависима от газа и въглищата, на които има недостиг, и сега имаме извънредни планове за отоплението на училища и болници. Такива въпроси могат да окажат влияние на изборите.”

“Право и справедливост” добиха голяма популярност със знакови социални програми, като повишените детски надбавки. Ще могат ли да ги поддържат при създалата се ситуация?

“Не мисля, че ще прекратят програмите, но стойността на самата помощ по детската програма намалява заради инфлацията. Цените се увеличиха рязко и тези пари вече не са толкова голяма подкрепа за семейните бюджети, каквато бяха преди година.”

Вие самата изследвате промените в демокрацията заради пандемията, а след нея дойдоха войната и глобалната икономическа криза. Има ли опасност в такива времена да бъдат игнорирани проблеми като независимостта на обществените медии, върховенството на закона, правата на жените и хората с различна сексуалност, за да изброим само няколко от сферите, в които полските управляващи търпят критики?

“От началото на войната не сме видели задълбочаване на проблемите със свободата на медиите или женските права. Още преди войната управляващите се опитаха неуспешно да елиминират опозиционните медии и успешно отнеха на жените правото на аборт. Правителството не е използвало войната като повод за ограничаване на свободите и увеличаване на изпълнителната власт. Всичко това се случи преди нея.”

По публикацията работи: Яна Боянова