На практика разводът, или официалното приключване на брака, дава възможност хората да прекратят една токсична връзка, за да създадат нова. Но къде трябва да е насочен фокусът ни – към сключването на брачен договор или някъде другаде, ще стане ясно в следващите редове.

По същество развод винаги е имало, но под друга форма и с друго наименование. Ако приемем, че синонимът на думата развод е раздяла, то без съмнение такава е имало и в миналото.

В традиционното общество например се случва мъже, които са отишли на гурбет в далечни земи и дълго време са живели далеч от семействата си, да се обвържат с друга жена и да им се родят деца, тоест да създадат нови семейства, без да имат фактически развод с първата си съпруга.

В буржоазното и по-специално в градското общество жената увеличава своята автономност, започва да се чувства като дама, което води до увеличаване на различията между партньорите и по-открито заявяване на личните потребности.

При социализма разводът е разрешен, но само след като съдът отсъди кой от двамата съпрузи е виновен, впрочем нещо напълно предвидимо, като се има предвид този тип държавно управление, при който всичко, дори отношенията, е поставено под контрола на държавата.

В условията на демокрация вече е налице осъзнаване на факта, че любовта, разбирателството и други важни аспекти на партньорските взаимоотношения имат своя емоционален контекст, в който рестрикцията на държавата няма място. При социализма държавата се намесва чрез инструменти от типа на така наречения „ергенски данък“, чието цел е подобряване на демографските показатели чрез насърчаване на свързването на хората. На практика обаче тази политика не просто не дава желаните резултати, но и се проваля напълно в опита си да мотивира младите хора да търсят щастливо партниране и „сродната си душа“.

Днешното време дава най-големите възможности за свободен избор в сравнение с когато и да било (не само по отношение на развода, но и във всякакъв друг смисъл).

Междуличностните отношения имат своята динамика, при която хората могат както да се свързват в името на един общ „проект“, така и да се разделят, финализирайки го.

И тук възникват няколко въпроса: „Какво губя и какво печеля от развода?“, „Необходим ли е той?“, „Какво следва за мен след раздялата?“.

За много двойки разводът като потенциална възможност е предпоставка за сключването на брачен договор, който улеснява документалните формалности при евентуална раздяла. От една страна, това е предвидлив начин за уреждане на отношенията, но от друга, на него следва да се гледа само като една от много други възможности.

Далеч по-добре би било фокусът да се постави върху емоционално интелигентните отношения между зрели личности, които са наясно как да преразпределят задачите си и да направят общи приоритетите си (ако имат деца, общ бизнес, общи ангажименти), така че да вървят напред с взаимно уважение въпреки разминаванията, които са неизбежни. Точно тук доста хора не се решават на тази стъпка и прилагат различни оправдания. Като тежката административна част при развод и финансите, които трябва да отделят за подобна стъпка. И на практика това оказва влияние. И тук отново това може да се окаже, като не най-ясния модел, който може да бъде избран за избягване на това предизвикателство. Съществува варианти, в които може да има договор, но ако партньорите са достатъчно уважителни в комуникацията помежду си, той да не оказва сериозно влияние. Защото какво е един развод, ако не трансформация?

С други думи, истинският въпрос е: „Какво аз проектирам в този договор и мога ли да видя нещо отвъд това – нов вариант, който да удовлетворява и двете страни по един справедлив начин?“.

Отговорът е напълно ясен и няма нищо общо с договора, а с взаимоотношенията между партньорите като самостоятелни, зрели личности. Разводът, или раздялата, не е деликвентност или девиация в смисъла на престъпление в рамките на демократичния свят, а нормален етап от отношенията, който може да настъпи. Особено във втория етап на развитие на динамиката в една връзка. Именно за това говори известният психолог Джед Даймънд – за вторичния етап на свързване след първичната страст в двойката, в който хората се опознават истински и усещат дали биха продължили заедно напред.

Раздялата може да стане по възможно най-безболезнения начин само ако партньорите са инвестирали в себе си, постигайки автономност, професионално развитие, асертивност.

Същината е в това дали хората са щастливи във връзките, които изграждат. Защото те не зависят от договори. Засега не е измислен документ, чието подписване може да ни гарантира щастие. Поне засега. Затова трябва да си даваме сметка кое всъщност провокира общото градивно свързване.

Това е въпрос на опит, на културни специфики и толеранс към нови подходи. Разбира се, в зряла възраст човек трудно може да смени базовия модел, в който е израснал, но може да проследи причинно-следствените връзки в живота си до този момент и да поработи над други, различни начини за постигане на резултат, променяйки определени свои действия.

Човек винаги може да намери опора в собствените си ресурси (близки и приятели, социална среда) или в подкрепящи специалисти (психолози, семейни терапевти, медиатори) както по време на „хирургичната намеса“, каквато донякъде представлява разводът, така и преди него в стила на превенцията.

Автор: Атанас Нанков

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ