Кой казва, че хората на изкуството у нас живеят мизерно? Кой твърди, че най-вече корумпирани митничари, съдии и политици са сложили ръка върху курортни комплекси в Гърция? Оказва се, че и някои кинаджии вече демонстрират доста висок, направо европейски стандарт на живот.

Друг е въпросът, че филмите, които правят, са повече определяни като фестивални, тоест, „високо” изкуство, към което обаче има семпъл зрителски интерес. Да не говорим за печалби или данъци, влезли в хазната.

Напористата Зорница София Попганчева, която е продуцент, режисьор, сценарист и изпълни главната роля във филма си „Воевода”, като в продукцията бяха ангажирани още невръстната й дъщеря и мъжът й, преди време купила хубав апартамент в „Лозенец”, коментират в гилдията.

Колегите й припомнят, че преди време тя е сред най-гневните кинаджии, които твърдят, че субсидиите на Националния филмов център (НФЦ) се разпределят в тесен приятелски кръг. В артсредите обаче забелязали, че през последните години и тя е влязла в актуалния кръг, който определя у кого ще отидат 13 млн. лева.

Други от този кръг – продуцентът Георги Николов и съпругата му проф. Емилия Стоева, преподавателка по операторско майсторство в няколко артфакултета, пък имат ваканционен имот в гръцкото село Офринио, известен курорт на брега на Бяло море. В Офринио, което през последните години е предпочитано място от много българи, вече имало цял квартал с имоти на кинаджии.

Общото между тях било, че повечето гравитират към въпросното общество, което е абонирано за субсидията на НФЦ.

И ако през тази година за нови български филми са раздадени 13 млн. лева, за следващата бюджетът е 23 млн. лева. Затова отсега са започнали уговорките кои хора ще влязат в Националната художествена комисия в НФЦ, която ще оценява предложените проекти.

От години вървят подозрения, че тези журита класират предложенията на едни и същи автори, като се говори дори и за разпределяне на комисиони. Запознати допълват, че членове на художествената комисия в НФЦ, след като изтече мандатът им за съответната календарна година, веднага кандидатстват с проекти и почти задължително, на свой ред, печелят държавното подпомагане.

Един вид – „връщане на услугата”. Разбира се, трудно е да се извадят доказателства за тези корупционни практики, особено за комисионите, които се разпределят, но прокуратурата и ДАНС биха могли професионално да разследват подозренията, които от много време витаят в кинаджийските среди.

Цялата информация за победителите така или иначе е публична – тя е на страницата на НФЦ и дори от пръв поглед се набиват няколко имена на режисьори, сценаристи и продуценти. Друг е въпросът какъв резултат постигат с филмите си накрая. Почти задължително лентите, спечелили държавна субсидия, са с големи претенции за арткино, но истината е че са на светлинни години от естетиката на Тарковски, а зрителите – заклети киномани, доколко въобще ги има, умират от скука.

„Организирани престъпни групи – подчертават източниците ни – има не само при контрабандата и точенето на пари от фонд „Земеделие” и други европейски програми, но парите се точат и от субсидиите за изкуство. Проблемът е, че никой не говори за това публично”.

През последните години фаворитите на НФЦ до голяма степен са свързани с прословутата неформална група „Ракета”.

Нейното лице са млади режисьори, който преди няколко години обявяват, че се изправят срещу статуквото и търсят начини за промяна в духа на независимото кино. Още по времето, когато директор на НФЦ, е Георги Чолаков, той започва да протежира членовете на току-що създадената „Ракета”, припомнят си в бранша. През 2019 г. жестът е върнат. Продуцентската компания „Геополи“, която се свързва с Георги Чолаков и съпругата му Павлина Желева, получава държавно финансиране за над 1,5 млн. лева.

Факт е че, продукцията на „Ракета” са ленти с големи амбиции, много от тях печелят престижни награди на филмови фестивали. Това обаче достатъчно ли е, за да са абонирани за милионите, разпределяни от художествената комисия в НФЦ, питат се мнозина?

Зад тези режисьори стоят няколко продуцентски компании, които също са неизменните победители на последните сесии на Националния филмов център. Според източниците ни въпросните продуцентски фирми са най-често подставени лица на няколко нашумели имена, които лично не желаят „да си цапат ръцете”, ако схемата се пропука.

„Ракета” се свързва най-вече с режисьори като Милко Лазаров, който е председател на Съюза на българските филмови дейци, Стефан Командарев, Павел Веснаков – председател на Асоциацията на българските филмови режисьори, Светослав Драганов, Зорница София Попганчева, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Георги Чолаков и Павлина Желева, обясняват кинаджии. Милко Лазаров, автор на „Ага”, последното българско предложение за „Оскар” работи в тясно сътрудничество с младата продуцентка Веселка Кирякова, завършила монтаж в НАТФИЗ, и нейната фирма „Ред карпет”. (Впрочем, забелязали в бранша, Кирякова след като ударно печели субсидии, наема и два офиса в хотел „Рила”, от които ръководи продуцентската си империя).

Сред близките колеги и приятели на Милко Лазаров са още шефката на НФЦ Жана Караиванова, а също и Севда Шишманова, която го привлича в ръководството на БНТ, по времето когато самата тя е със силни позиции в националната телевизия.

На сесиите на НФЦ през тази година за проекти с финансиране над 600 000 лева победители са „Ред карпет”, „Контраст филмс” на продуцента Катя Тричкова, която работи основно със Стефан Командарев, както и другата свързана с него компания „Арго филм”. Класират се още и „Абраксас” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. За проекти за развитие на сценарий победители са отново Веселка Кирякова с „Ред карпет” и Павел Веснаков, Зорница София Попганчева и Стефан Командарев.

Веселка Кирякова печели и в конкурса за копродукции с международно участие, заедно с Йоргос Зоис.

Като се тегли чертата, излиза, че Милко Лазаров и Стефан Командарев са получили най-голямата държавна субсидия за новите си филми през тази година. При това са отхвърлени проекти на Георги Дюлгеров, Иля Велчев, Киран Коларов.

Веднага след като бяха обявени фаворитите на художествената комисия в НФЦ не закъсняха и реакциите срещу това разпределение на субсидията от 13 млн. лева. Владимир Зарев, Николай Волев, Илия Костов, Андрей Чертов и Владимир Ганев излязоха с открити писма. Те директно посочиха, че резултатите се нагласяват с помощта на двама от членовете на художествената комисия в НФЦ – Мина Милева и Елица Петкова-Маргет, които както поясняват запознати, гласуват от Лондон и Берлин. Разбира се, оправданието е с ковид епидемията, която върлува по света.

Мина Милева представлява Асоциацията на филмовите продуценти, а Елица Петкова-Маргет е от Българска асоциация на кинорежисьорите. В отворено писмо Владимир Зарев написа, че: „При нормални, общо взето близки, макар и различаващи се оценки, дадени от останалите членове от журито, Елица Петкова и Мина Милева присъждат максимални оценки на няколко подбрани от тях сценарии, а на почти всички останали проекти с добре пресметната тенденциозност и субективна надменност дават с 30 – 40 точки по-ниски оценки. Така те ги лишават от какъвто и да е шанс да се класират. Това е не просто очевидно, то е очевадно повлияване върху резултатите.

Със своите пристрастия двете „съмишленички” Елица Петкова и Мина Милева всъщност обезсмислят участието на останалите членове на журито и тяхната професионална работа, и на практика сами предрешават всичко.”

Според източниците ни друг от журито – Александър Чобанов е много близък на шефката на НФЦ Жана Караиванова и следва нейните препоръки. За Димитър Аврамов, представител в художествената комисия на „Асоциация Академика 21”, направо пък казват, че е поставен от Милко Лазаров.

На още един любопитен момент обръщат внимание кинаджии. По техни наблюдения често участниците, спечелили субсидия от НФЦ, се наемат с многобройни ангажименти – те са едновременно продуценти, сценаристи, понякога и изпълнители на главните или второстепенни роли. „Така поглъщат парите в почти целия им обем” – допълват източниците ни.

Според тях тези корупционни схеми са улеснени, понеже няма никакъв контрол върху харченето на парите, дадени за „голямото изкуство”. Никой не следи как е изхарчена субсидията, дали тя отговаря на локациите на снимките, разходите за хонорари, костюмите и други подобни „битовизми”. Да не говорим пък за отчети дали с разпространението си един филм е успял да си покрие разходите.

Колкото и фестивални да са лентите на тези прехвалени творци, те все пак трябва да имат и някакъв финансов успех, а той най-често тотално липсва. И причината за това не е само, че мултиплексите нямат интерес към филмите им. Киното така или иначе като най-масовото изкуство е и развлекателна индустрия, а бездарни филми никой не иска да купува.

Огромна част от проектите, финансирани от Националния филмов център, колкото и да имат претенции за изключителна естетика, не могат да се продадат, да не говорим да се окичат с „Оскар” или „Златна палма”. За финансирането на подобни, често бездарни хрумвания, обаче се дават милиони, а авторите им защо да не си купят някой хубав имот край гръцките плажове.

В момента Милко Лазаров, допълват източниците ни, предлага в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. В него особено е наблегнато на начина на формирането и избора на Националната художествена комисия. Предложението на режисьора е журито да се сменя на всеки шест месеца, а бившите членове, щом прекратят мандата си, да могат веднага с да кандидатстват за субсидии с продуцентските си фирми. С други думи, парите да се усвояват два пъти по-бързо.

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.