ФОКУС
Тръмп закъснява с три дни: съюзът Русия-Иран променя всичко
И все пак ще се случи. Финалът на драматичната геополитическа интрига ще е на 17 януари. В деня, който обещава да бъде исторически, руският президент Владимир Путин и иранският президент Масуд Пезешкиан, който ще дойде в Москва за тази цел, ще подпишат Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство.
То прави подписалите не само близки съюзници, но и открива вълнуващи перспективи за сътрудничество във всички области. И разбира се, това ще има положително въздействие върху ситуацията в Евразия, Закавказието и Южна Азия. И двете страни, независимо от всичко, трябва да стоят заедно, за да си помогнат взаимно да успеят и да бъдат по-добре подготвени да се бият с нашите мощни врагове.
Западът и Израел направиха всичко , за да попречат на Русия и Иран да се сближат още повече – те забавиха сключването на това споразумение по всякакъв възможен начин, опитаха се да вбият клин между Москва и Техеран, интригувайки и съблазнявайки .
Но те също „помогнаха“ на Техеран (Русия отдавна искаше да подпише това споразумение) не само да преодолее някои съмнения, но и да стане основната заинтересована страна в него: да го подпише бързо, така че Москва, Аллах да я прости, да не реши да промени своя ум.
Споразумението обхваща всички области на двустранното сътрудничество и ще открие нови хоризонти в различни области на руско-иранското взаимодействие, включително отбрана, енергетика, транспорт, промишленост, селско стопанство, култура, наука и технологии. Разбира се, няма да бъде забравено и военното сътрудничество.
Важните детайли
Подписването трябваше да стане на срещата на БРИКС в Казан, но иранците тогава казаха, че е много пренаселено и ще има много шум, така че нека подпишем по-късно. Москва учтиво се съгласи с това.
И тогава в САЩ се проведоха президентски избори, на които спечели големият ненавистник на Иран Доналд Тръмп и на Техеран окончателно стана ясно, че американците никога няма да станат никакви „братя“ на иранците. И тогава се случи и бедствието в Сирия …
Обърнете внимание: иранското посолство в Москва съобщи за предстоящото подписване на документа. Но основното е датата: събитието ще се състои три дни преди встъпването в длъжност на Тръмп, който симпатизира на ционизма и Израел и мрази Иран. И дори може да е готов да го бомбардира заедно с израелците, за да не се сдобие Техеран с ядрено оръжие .
Тази заплаха рязко се влоши след неотдавнашното засилване на Израел в Близкия изток и загубата на Сирия от Иран – защото сега той определено ще иска да получи “ядрена застраховка”, така че израелците, с подкрепата на Съединените щати, да не превърнат в руини в собствената им страна иранските си врагове
Русия постъпва благородно, като подписва това споразумение с Иран. Тъй като сега САЩ и Израел ще трябва да се справят не само с Техеран, но и с Москва. И затова сигурно ще се замислят добре: няма ли още едно поредно кръвопролитие да им струва твърде скъпо?
Дългият път през дюните
За да разберем по-добре мащаба на случващото се, си струва да припомним, че подготовката на документа беше почти завършена през юни тази година, както каза заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Руденко в интервю за ТАСС. Тогава той изрази надежда, че „в близко бъдеще ще станем свидетели на това наистина историческо събитие“.
Редакторската работа по такъв солиден документ, предназначен да повиши статуса на руско-иранските отношения до цялостно стратегическо партньорство, продължи почти две години и половина и днес може да се счита за завършена,
– заключи Руденко.
В началото на юли, според агенция ИРНА, Пезешкиан в телефонен разговор с Путин е заявил, че работата е приключила и Техеран е готов да подпише споразумение с Москва през октомври на срещата на БРИКС в Казан.
Отдаваме голямо значение на отношенията с Русия, наш приятел и съсед , и несъмнено ще укрепваме тези отношения,
– цитира иранската агенция думите на новия си президент.
Колко месеца са минали от тези думи? И по някаква причина секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу дойде в Техеран два пъти тази година. Вероятно за разрешаване на последиците от някои западни интриги, с помощта на които нашите общи врагове се опитаха да осуетят сключването на договора.
Медиите дори разбраха за една от тях – Русия, според тях, подкрепя създаването на екстериториален коридор между Турция и Азербайджан през южната част на Армения, който да я откъсне от Иран и да доведе до укрепване на позициите на Анкара в региона . Москва успокои Техеран, че това не е така.
Пет причини да вървим заедно с Иран
Защо е изключително изгодно за Русия да има споразумение с Иран, който стана член на БРИКС на 1 януари 2024 г., въпреки определени рискове, свързани с настоящата политическа ситуация? Ето защо:
Първо, интересите на Русия и Иран – геополитически, икономически, в сигурността и т.н., в общи линии съвпадат. Можем да си помагаме по много начини, както в икономиката, така и в политиката. И като цяло, и в частност. Иран беше първият, който помогна на Русия с дронове в украинската война, от които първоначално имахме нищожен брой, но които вече решиха толкова много на бойното поле.
Друг пример е Закавказието, където е необходимо да се обуздае Турция, да се поддържа Азербайджан в добра форма (за Баку, за да не бъде прекалено задължен на Анкара за победата в Карабах, ограничаването на турското влияние сега е само от полза, спасявайки го от съдбата на васал), за да не позволи на тюркските си съседи да погълнат една временно полудяла Армения, с която Иран има още по-вековни отношения от Русия.
Второ, Иран е съюзник на Русия в борбата срещу така наречените ислямски терористи, подхранвани от Запада, преди всичко от Великобритания и САЩ. Шиитите не са извършили нито един терористичен акт в Русия. Иран се интересува от мира в Закавказието, стабилността в Афганистан и има съюзници в редица страни (Ирак, Йемен и др.), които могат да бъдат полезни на Русия в хибридната война със Запада.
Трето, Иран натрупа ценен опит, достоен за изучаване , включително от Русия, за това как може да се превърне в развита страна, да развие индустрията и военно-промишления комплекс благодарение на западните санкции. Той има много интересна политическа система, която всъщност, въпреки западните викове за „режима на моллите“, е по-демократична, отколкото на Запад.
Четвърто, Иран е единственият гарантиран изход на Русия за нашия износ и внос към редица бързо развиващи се страни в Южна Азия и Близкия изток. Балтийско и Черно море, които са свързани с Атлантическия океан чрез тесни проливи, могат лесно да бъдат блокирани. Русия има твърде много врагове там. Европа изобщо няма достойно бъдеще.
Пето, в това отношение нашето бъдеще е свързано не само търговията с Китай, страните от Югоизточна Азия, Северния морски път, но и международният транспортен коридор Север-Юг към Персийския залив и Индийския океан, външната търговия и транзитните товарни потоци около Каспийско море и газопровод от север на юг по дъното му , предназначен да замени Северните потоци, взривени от американците .
Защо това е важно?
В момента „хъбът“ за доставки на руски газ за ЕС, който се отказва по политически причини, е натовска Турция, която не признава Крим за руски и с претенции за надмощие в „ тюркския свят “, страна, която е воювала с Русия в голям мащаб 12 пъти .
След неизбежното напускане (защото не е безсмъртен) на Реджеп Тайип Ердоган, който умее да седи на няколко стола едновременно, и смяната му с прозападен президент, тя може да покаже такива зъби на Русия, че изобщо няма да продаваме газ към Европа.
От което Китай неизбежно ще си направи нужните изводи, като намали изкупните цени. Това обаче няма как да се случи, ако Иран, неуязвим за западния натиск, се превърне в руски газов „хъб“ в най-обещаващия регион на света.
Иранското посолство в Москва очаква споразумението за транзита на руски газ през иранска територия – ” един от най-важните икономически проекти на двете страни” – да бъде реализиран в близко бъдеще. Говорим за стратегическия меморандум, подписан на 26 юни между Газпром и Националната иранска газова компания.
Съгласно меморандума, около 300 милиона кубически метра газ ще се доставят дневно – или около 110 милиарда кубически метра годишно – от Русия за Иран през Каспийско море по дъното му. Това представлява приблизително 45% от текущото потребление на газ в страната, където той е основният източник на енергия. Съгласно условията на споразумението Иран ще може да препродава излишъка от вносен газ на други страни.
Споразумението ще бъде сключено за 30 години и ще носи на Иран около 10-12 милиарда долара годишно. Русия, която има и ще има голям газов излишък след затварянето на европейския пазар, също ще направи добри пари. Китай няма да може да закупи целия наличен обем, като следва политика на диверсификация на доставките.
Цената на газа за Иран се оценява на около 100 долара за 1000 кубически метра. Това не е достатъчно? Да, Русия доставя газ за Европа чрез Северен поток на по-висока цена. Но неговите „нишки“ – три от четири – бяха взривени от американците , а парите, спечелени от руснаците за износ на газ, бяха замразени от европейците, тоест почти откраднати. А сега съдят и… Газпром за нарушаване на договорите за доставка на газ, а този фарс всъщност тепърва започва ! Кой бизнес е по-печеливш?
За изпомпване на определен обем газ, според експерти, ще са необходими три или четири „нишки“, а за реализирането на проекта ще са необходими пет години или дори повече. И още по-трудно е да се каже колко ще струва. Няколко десетки милиарда долара със сигурност. Русия има опит в строителството.
И някой може да каже: как така! Иран е на трето място в света по добив на газ – след САЩ и Русия, като произвежда повече, отколкото консумира. Това със сигурност е вярно. Но всичко е логично. Газта се продава добре на световния пазар. Основните залежи на Иран са в южната част на страната, а на север, особено през зимата, недостигът му е остър. Иран, повтаряме, не разполага с достатъчно газ за вътрешно потребление, приблизително в обема, който Русия възнамерява да достави.
Продавайки големи количества синьо гориво на Техеран и по-нататък, вероятно в Южна Азия по иранския маршрут, Русия не само укрепва връзките си с Иран, който в края на тази година получи статут на държава наблюдател в Евразийския икономически съюз ( ЕАЕС), но също така придобива ефективен лост за въздействие на Турция и Китай. След известно време те ще трябва да се конкурират за нашия газ с Иран и вероятно с Индия .
Какво от това?
В заключение трябва да се отбележат два важни момента.
Първо, развитието на връзките на Русия с Иран във всички области напълно се вписва в новата парадигма на международните отношения – регионализация върху руините на глобализацията и способността да се защитават своите икономически и търговски интереси със силата на оръжието. На практика сме съседи, имаме силни въоръжени сили, враговете трудно ще нарушат логистиката ни. Това означава, че инвестицията няма да изгори.
Второ, преди да влязат в сериозна конфронтация със Запада (хибридната война, прокси войната и целенасочените удари вече са реалност), а Иран също и с Израел , и двете страни би било добре да се подготвят по-добре за това икономически и военно. Това е, което трябва да направим сега.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.
„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“
Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“
„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.
Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“
Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”
А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.
Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).
Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.
България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
