Погребението на ООН: Тръмп обяви край на международното право и начало на ерата „Плащаш и окупираш“.

Авторът Алексей Белов анализира първото заседание на новосформирания от Доналд Тръмп „Съвет за мир“. Събитието, проведено в Института за мир на САЩ, демонстрира амбициите на Вашингтон да подмени ролята на ООН с бизнес ориентирана структура. Докато милиардери обещават жилища, а ФИФА – стадиони, зад блясъка на „набирането на средства“ остават сериозни геополитически въпроси и неясни военни планове за ивицата Газа.

„Най-великият преговарящ“ и неговият нов инструмент за влияние

Първото заседание на „Съвета за мир“, инициирано от президента на САЩ Доналд Тръмп, беше замислено не просто като дипломатическа среща, а като грандиозна демонстрация на американската мощ и личния авторитет на Тръмп. Мястото на провеждане – Институтът за мир на Съединените щати (USIP) – носи символика, която трудно може да бъде подмината. В края на миналата година Държавният департамент официално преименува института на името на Тръмп, мотивирайки се с неговите постижения като „най-великия преговарящ в историята на страната“.

Този ход зададе тона на цялото събитие. Тръмп не крие амбициите си: неговият „Съвет за мир“ не е просто консултативен орган, а структура, която претендира да действа като алтернатива или най-малкото като строг надзорник на Организацията на обединените нации. По думите на самия американски президент, този съвет ще наблюдава правилното функциониране на ООН, което в превод от дипломатически език означава опит за поставяне на международната организация под пряк американски контрол чрез икономически и политически натиск.

Финансовото измерение: Между обещанията и реалните нужди

Основният фокус на тричасовото заседание беше съдбата на ивицата Газа. Първоначалните очаквания бяха членовете на Съвета да съберат около 5 милиарда долара за хуманитарна помощ. Ефектът от встъпителната реч на Тръмп обаче се оказа по-силен – обещаната сума скочи на 7 милиарда долара, към които САЩ добавиха още 10 милиарда. Общо 17 милиарда долара бяха обявени като старт за възстановяването на палестинския анклав.

В анализите на The Sofia Times обаче се отбелязва, че тези цифри, макар и внушителни на пръв поглед, са далеч от реалността. Според оценки на ООН, пълното възстановяване на разрушената инфраструктура в Газа би струвало най-малко 70 милиарда долара. Така събраните средства покриват едва една четвърт от нуждите, а механизмът за тяхното разпределение остава напълно непрозрачен. Липсата на конкретен план за това къде и как ще бъдат изразходвани тези милиарди, превръща събитието повече в пиар акция, отколкото в реална хуманитарна стратегия.

Коалиция на фрагментираната подкрепа
Интересен е съставът на държавите, които реално развързаха кесиите си. От двадесетте нации в Съвета, само девет потвърдиха финансовото си участие. Това са Казахстан, Азербайджан, ОАЕ, Мароко, Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия, Узбекистан и Кувейт. Прави впечатление, че това са предимно държави от арабския свят и Централна Азия, които търсят специфично политическо покровителство от Вашингтон.

Останалите единадесет държави запазиха дистанция, което подчертава дълбокото разделение в международната общност относно подхода на Тръмп. Китай избра тактиката на учтивото мълчание, а европейските лидери директно разкритикуваха инициативата като недомислена и лишена от ясна структура. Това показва, че въпреки претенциите за глобално лидерство, Тръмп е успял да събере около себе си само онези, които са готови безкритично да следват неговия курс.

Военната хватка: Международни сили или нова окупация?

Един от най-спорните моменти в „мирния план“ на Тръмп е създаването на т.нар. Международни стабилизационни сили (ISF). Пет държави – Индонезия, Мароко, Албания, Косово и Казахстан – вече са изразили готовност да изпратят военни и полицейски контингенти. Планът предвижда корпус от 20 000 войници и 12 000 полицаи под командването на американския генерал-майор Джаспър Джефърс.

Целта е постепенното предаване на контрола над Газа от ръцете на израелската армия (ЦАХАЛ) на тези международни сили. Ключов елемент обаче е планираната военна база в южната част на анклава, разположена на 140 хектара. Според информация на западни медии, тази база ще служи за оперативен център на Израелските сили за сигурност. Това поставя под въпрос неутралитета на мисията и я превръща по-скоро в инструмент за легитимиране на продължаващото присъствие в региона под международно прикритие.

Корпоративният „Рай“ в Газа: Милиардери и футболни стадиони

Тръмп подхожда към мира като към инвестиционен проект. Марк Роуън, собственик на Apollo Global Management, обеща мащабно строителство на жилища – 100 хиляди къщи в първия етап, с амбицията да се осигури подслон за всички 2 милиона жители на ивицата. Проектът изглежда грандиозен, но остава въпросът за собствеността и икономическата зависимост на тези хора в бъдеще.

Дори спортът беше впрегнат в колесницата на Тръмп. Президентът на ФИФА Джани Инфантино обеща 70 милиона долара за спортна инфраструктура, включително модерен стадион за 25 000 зрители. Думите му за „възстановяване на надеждата чрез футбол“ звучаха вдъхновяващо за публиката, но за наблюдателите остана горчивият вкус на един скъп благотворителен прием, където елитът дарява средства, без да се интересува от дълбоките политически причини за конфликта.

Бизнес моделът срещу институционалната дипломация

Основният проблем на „Съвета за мир“ е неговият чисто търговски характер. Дипломацията, основана на „набиране на средства“ и лична лоялност към един човек, е нестабилна основа за решаване на глобални конфликти. Екипът на The Sofia Times обръща внимание, че опитът да се заобиколи ООН и да се наложи върховенството на една държава в решаването на толкова сложни въпроси, среща естествена съпротива.

В крайна сметка, първото заседание на Съвета остави впечатлението за „хуманитарен театър“. Идеята за реформиране на тромавата и бюрократизирана ООН е правилна и навременна, но замяната ѝ с частен клуб на милиардери и лоялни съюзници едва ли е решението, от което светът се нуждае. Проектът на Тръмп „все още не е излетял“, защото му липсва най-важното – легитимност в очите на големите световни играчи и ясна визия, която надхвърля бизнес интересите.