КОНСПИРАЦИЯ
ШИШИ НАДНИЧА ЗАД НОВИТЕ КАНДИДАТИ НА ГЕРБ
Десет медии на напъващ се за депутат от ГЕРБ източват общински бюджети. „НАСЛЕДНИКЪТ“ на ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ и ПЕТЪР ХРИСТОВ в ТЪРНОВО и областта е ДИМИТЪР НИКОЛОВ.
Какво е общото между Бургас, Велико Търново, Враца, Горна Оряховица, Кърджали и Пазарджик? Че са български градове? Правилно, но не само. Верният отговор се крие в едно име:
Димитър Стойков Николов, кандидат за народен представител, трети в листата на ГЕРБ в 4-ти МИР. Към момента – председател на Общински съвет Горна Оряховица от ПП ГЕРБ. Без съмнение наше момче, на партията. Но оказва се и на Шиши.
Освен пръв сред равни в местния парламент на Горна Оряховица Димитър Николов е и медиен магнат. Между 2011-а и 2018-а години той придобива общо 10 медии в 6 български града. И подобен предприемачески дух би бил похвален, ако не бяха 4 смущаващи факта:
Първо, чрез сложни гроздове от фирми, общи адреси и други необорими знаци някои от придобивките на Димитър Николов са ясно свързани с доскорошния депутат от ДПС и все още настоящ медиен магнат Делян Пеевски.
Освен това някои от придобивките на Николов се оказват бивша собственост на застреляния преди 3 години великотърновски бизнесмен Петър Христов. Който пък от своя страна беше близък до бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. И както се говори, основен спонсор на Цвета Кирилова.
Съвсем ясни са и следите на медийната империя на Николов и към източилите КТБ кредитори.
На финала – може би най-скандалното от издателската дейност на запътилия се към Народното събрание гербаджия: всички тези 10 медии се издържат изключително с парите на данъкоплатците. Същите, които плащат на г-н Николов и заплата като председател на Общинския съвет в Горна Оряховица.
И, щом сме заговорили за Горна Оряховица, да започнем от там печалния обзор на може би законните, но дълбоко неморални финансови инжекции за медиите на Димитър Николов. На 10.04. 2017 г. Издателска къща “Компакт медиа” ООД, на която той е едноличен собственик, печели обществена поръчка за “реализация на мерки за информация и публичност на дейността на община Горна Оряховица”. Сумата е 28 771,20 лв., а срокът – една година. В същата 2017-а година бюджетът на Община Горна Оряховица е малко над 27 млн. лева. За сравнение в същата 2017-а година бюджетът на Община Варна, например, е 261 млн. лева – почти 10 пъти по-голям от този на Горна Оряховица. А целият бюджет за медии ( в това число телевизия, 2 национални радиостанции, местни и национални вестници и онлайн агенции) е 100 000 лева – 3,5 пъти по-голям от сумата за иначе скромната като рейтинг медиа на Димитър Николов.
По това време Николов е обикновен общински съветник в Горна Оряховица. Две години по-късно – 3 месеца преди местните избори, издигнали го до председател на общинския съвет, обществената поръчка за същите услуги вече е спечелена от друга медия…. – бургаска. Сумата е 29 520 лева за година. При търсене в избраната от общината медия – Черноморие – бг, “Горна Оряховица” се споменава единствено когато футболен отбор от Южното Черноморие гостува на “Локомотив”. Или самодеен колектив от кв. “Гарата” участва във фестивала “Листопад на спомените” край морето. За сметка на това хвалебствените дитирамби за ГЕРБ-управлението на община Горна Оряховица продължават да се леят от медиите на Димитър Николов. Този път безплатно или по силата на шуро-баджанашки скачени съдове, прикрити зад договори на подизпълнители.
Дали е законно? Най-вероятно да. Морално? А дано, ама надали!
Всъщност едва ли новоизлюпеният медиен магнат е открил топлата вода да получава общински и държавни пари, за да издържа медийните бухалки, на които е собственик. Но така или иначе той успешно прилага уродливото “ноухау”, унищожило почти напълно медийния пазар в България.
От публикуваните по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги декларации става ясно, че над 15 български общини са осигурявали финансови инжекции на горнооряховския общинар. А в по-големите от тях има и ВиК дружества, и болници, а в някои – и печеливши общински фирми като “Пазари”, “Обреди”, “Градски транспорт”. И всички те под строй плащат “данък спокойствие” на Димитър Николов.
И, ако прочетеното дотук силно ви напомня на изграждането на една друга империи, заграбила националния медиен пазар в България, то приликите с истински герои и събития съвсем не са случайни. Защото Димитър Николов и неговата “Компакт медия” ЕООД дълги години дели един и същ офис с фалиралия вестник “Устрем” в Горна Оряховица – на ул.“Патриарх Евтимий“ № 34. Собственик на вестника е “Карне М” ЕООД, която има непогасени 57 млн. лева към КТБ. И чрез “Национанална агенция разпространение” АД е свързана с Цветан Ангелов Ангелов – председател на Съюз на разпространителите на вестници и списания. Този съюз влиза в състава на новоучредения Съюз на вестникарите и разпространителите на вестници и списания, на който председател е Делян Пеевски. Именно от овладяването на разпространителска мрежа за печатните издание в България започва и възходът на Делян Пеевски към медийния монопол в България. Чрез спиране на каналите на разпространение той успя да извие ръцете на собствениците на най-големите печатни медии в страната
, да стане техен собственик и да ги превърне в изтривалки на властта. Без значение в чии ръце е тя в момента. Стига да е готова редовно да си плаща “данъка спокойствие” с нашите, на данъкоплатците, пари.
Ролята на “втори ешелон” в регионален формат на този монопол е отредена на Димитър Николов, който от същия Цветан Ангелов Ангелов купува медиите “Конкурент нюз” и “Черноморски фар”. Интересен факт е, че за “Черноморски фар” горнооряховският медиен магнат плаща 201 000 лв. (през 2011-а година). Интересен е и въпросът откъде е взел тази сума при положение, че по отчети той няма такива обороти и печалби. И към същата 2011 г. едва свързва двата края след серия от провалени медийни проекти във Велико Търново. Съвсем друга тема е и за какво са му регионални медии във Враца и Бургас при положение, че той едва се справя с издръжката на тази в родния му град – информационния сайт regnews.net.
Заедно с Цветан Ангелов горнооряховският “Делян Пеевски” има съвместни участия в “Лавина” ООД Враца, ИК “Знаме” Пазарджик и Издателска къща “Родопи” ООД
Чрез вестник “Кореспондент” Велико Търново и “Фейс Нюз” ООД Димитър Николов пък е свързан и с разстреляния в София бизнесмен Петър Христов. Чрез ИК “Компакт Медиа” Николов е съдружник с “Пиейчфинанс” ЕООД на Борислав Досев – шофьор на Петър Христов. Едновременно с това Димитър Николов придобива дяловете си във “Фейс нюз” ООД от “Пропъртис мениджмънт груп”, също собственост на Петър Христов
В “Питай ме” ООД (собственик на новинарския сайт Boliarinews) Димитър Николов е съдружник със Стилиян Найденов, сега главен редактор на в-к “Борба” , и с бившия шофьор на Петър Христов – Борислав Досев – с по30%. Вестник “Борба” е на 50% собственост на Делян Пеевски. Интересен факт е, че управител на “Питай ме” ООД е бил Виктор Азманов, който изненадващо преди година придоби сериозен дял от фирмата за почистващи препарати и дезинфектанти ХМИ ООД. Няколко месеца по-късно към собствениците на изключително печелившото производство се присъединява и съпругата на близкия от Делян Пеевски бивш депутат от ДПС Камен Костадинов.
Вече спомената Варна стана първия областен град без вестник, писа неотдавна “24 часа”. Там моделът на зависимост на медиите от общинско финасиране беше въведен още преди 2005-а година от бившия кмет Кирил Йорданов. Тази схема работи добре за политическия хамелион Йорданов, но обезличи медиите в града и скоро те изгубиха влиянието си. Тогава дойде и политическата смърт на Йорданов, изгонен след няколкоседмични протести точно преди 8 години.
Остава да видим кое в Горна Оряховица и Велико Търново ще изчезне първо: рекетиращите медии или властимащите им собственици и благодетели.
ГЛАСУВАШ ЗА ГЕРБ – ПОЛУЧАВАШ ДПС И ШИШИ! Българи, мислете! Бъдещето ни се определя СЕГА! И е време да кажем „стига” на мафията, овъртолена като свински черва и подиграваща се на народа си!
Елена Гунчева
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
