ЗАКОН
Адвокатите си увеличават двойно хонорарите!
Адвокатурата предлага голям скок на хонорарите си
Предвижда се двойно възнаграждение за работа в почивни дни или за спешна правна помощ
Чувствително увеличение на минималните адвокатски възнаграждения, но съпроводено от възможност адвокатите да падат под тях, когато оказват правна помощ на материално затруднени хора, предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС).
Проектът за изменения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда и други съществени промени във връзка със заплащането на труда на адвокатите. С него се изравняват минималните възнаграждения по административни дела с тези по гражданските. Предвижда се двоен хонорар за работа в почивни дни или за оказана по спешност правна помощ, пише “Лекс”(link is external). Проектът е публикуван за обществено обсъждане.
Увеличенията процентно са най-големи за най-ниските ставки в наредбата. Най-ниският хонорар за писмена консултация например в момента е 60 лв., а се предлага да стане 200 лв., но в останалите случаи ръстът на възнаграждението е от 30% до 100%
Основният мотив на адвокатурата да иска по-високи такси е рязкото и трайно повишаване на цените на стоки и услуги, които са необходими за упражняване на адвокатската професия. Втората е повишаването на изискванията към дейността на адвокатите и възлагането им на дейности по специални закони, като Закона за защита на личните данни, Закона за мерките срещу изпирането на пари и свързаните с тях регулации на европейско ниво. Третата е необходимостта от поддържане и повишаване на професионалната подготовка на адвокатите и съобразяването ѝ с минималните изисквания за продължаващо обучение, което гарантира и качеството на предоставените правни услуги.
“Предложените минимални възнаграждения държат сметка за необходимостта всеки български гражданин да има достъп до защита на своите права и законни интереси, но същевременно съобразява нуждата от достойно и справедливо възнаграждение за адвокатския труд и за високите стандарти, на които следва да отговаря адвокатът”, се посочва в мотивите.
С проекта се премахва нелогичното разминаване в минималното заплащане за адвокатския труд по граждански и административни дела. В момента то е при делата с голям материален интерес – над 100 000 лв., като по граждански дела заложеният хонорар е значително по-висок от този по административните.
Ето какви са предложените минимални хонорари и за гражданските, и за административните дела:
За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
– при интерес до 1000 лв. – 400 лв.;
– при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.;
– при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. + 9 % за горницата над 10000 лв.;
– при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. + 8% за горницата над 25 000 лв.;
– при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8 650 лв. + 4% за горницата над 100 000 лв.;
– при интерес от 500 000 лв. до 1 000 000 лв. – 24 650 лв. + 3% за горницата над 500 000 лв.;
– при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 39 650 лв. + 1,5% за горницата над 1 000 000 лв.;
– при интерес над 10 000 000 лв. – 174 650 лв. + 0,6% за горницата над 10 000 000 лв.
Заложено е увеличение не само на твърдата сума, но и на процента от интереса, фиксиран в нея. Например по едни от най-масовите дела – тези с интерес между 10 000 лв. и 100 000 лв. в момента на адвоката се дължат 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. С проекта се предлага нов праг от 25 000 лв. и ако вземем за пример дело за 50 000 лв., в момента минималният хонорар на адвоката е 2030 лв., а според предложението ще е 4650 лв. При дело с интерес от 20 000 лв. сега минималното заплащане на адвоката е 1130 лв., а се предлага да е 2200 лв.
Предлага се адвокатите да могат да работят и под минимума в тарифата си на хора, които са материално затруднени. В момента адвокатите могат да защитават про боно имащите право на издръжка, свои близки и роднини, както и други юристи.
Голям ръст се предвижда на хонорарите за изготвяне на договори и съставяне на актове и за вписване в Търговския регистър. Ако пак вземем пример с договор за 50 000 лв., в момента за съставянето му адвокатът е предвидено да получи най-малко 450 лв., а според предлаганите промени хонорарът му ще е 2500 лв. Увеличението идва най-вече от завишения процент от стойността на договора, а не от твърдата компонента на минималното възнаграждение.
Вдига се и минималното заплащане за дело за делба – от 600 лв. за всяка фаза, на 1500 лв., а когато е само на земеделски земи от 300 лв. за всяка фаза, на 750 лв. За представителство и защита по вещни искове минимумът, под който да не може да се пада, вече да е 800 лв. (сега 400 лв.) за движими вещи и 1500 лв. (сега 600 лв.) за недвижимите имоти. Изрично се предвижда, че възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако нямат такава – на база данъчната оценка.
Проектът предлага двойно до 1000 лв. да скочи минималният хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес.
6000 лв. пък ще стане минималният хонорар за най-тежките наказателни дела. За защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението се променя така:
– по дела, при които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба – от 400 – 600 лв.;
– до 5 години лишаване от свобода – от 600 – 1000 лв.;
– до 10 години лишаване от свобода – от 1000 – 1500 лв.;
– до 15 години лишаване от свобода – от 1500 – 2250 лв.;
– над 15 години лишаване от свобода – от 2000 – 3000 лв.;
– доживотен затвор – от 4000 – 6000 лв.
От 100 лв. на 250 лв. скача минималното възнаграждение за всеки ден заседание след първото, както и за извършване на процесуални действия в досъдебната фаза.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
