Connect with us

АНАЛИЗИ

Ако ви предлагат работа в „Кауфланд“ с начална заплата 1800 лв. или като професионален войник с 1400 лв., питайте Тагарев кой път да изберете

Published

on

След девет месеца начело, а може би пак с Тодор Тагарев занапред или без него, работата в Министерството на отбраната би следвало да получи някаква обществена оценка. Защото така и не я дочакахме от Николай Денков и Мария Габриел. Тагарев се превърна в един от най-спорните и скандални министри в кабинета на ПП-ДБ. Странно, но този човек притежава невероятната способност да привлича като гръмоотвод негативните чувства на хората към себе си. Какво да се прави – Божа „дарба“. Не всекиму е отредена такава орисия.

Ясно е вече, че ГЕРБ категорично не го искат след ротацията в своя кабинет. Но лично мен ме изумява друго. Като основен мотив и ГЕРБ, и ДПС изтъкват, че не бил направил нищо за Украйна. Или, по-точно, сътворил „една голяма нула“ по израза на Делян Пеевски. А пък Бойко Борисов иронизира МО-шефа, че чак сега се сетил да праща на фронта в Украйна вълнени ръкавици с пет пръста, които щели да пристигнат през юли, точно в разгара на лятото. Що пък не?! След тях Тагарев може да реши да прати на украинските войници слънчеви очила.

Не, сегашният военен министър трябва да бъде „анатемосан“, отлъчен от правителството и лишен от управленски функции в държавата поради съвсем друга причина. Че направи много малко или почти нищо за Българската армия. Тагарев търпи критики, че не намери време от постоянните му воаяжи зад граница, понякога напълно излишни, да вникне във вътрешните проблеми на отбраната.

Той прекали с дозата на парадността и протоколните мероприятия, не разбра какво вълнува и тревожи обикновеният войник, сержант и офицер от войската. Тази войска, която ще искаме утре да ни пази, ако,не дай Боже, се наложи. За него по-важно бе да се снима с поредния дипломат, посланик или официален гост, отколкото да отиде в някое формирование и да седне да си поговори чисто по човешки с бойците и техните командири.

Отбраната е консервативна система по принцип. Не само у нас, а навсякъде. И така трябва да бъде, защото всяка грешка в тази сфера се заплаща с кръв. С много кръв. Обикновено всяко решение в тази област не дава веднага резултат, а след години. Казвам това, за да подчертая, че не вменявам вина единствено на Тагарев за сегашното състояние на войската ни. А то е незавидно. Боеспособността на армията ни – има какво да се желае още, и то доста.

Жесток кадрови дефицит мъчи бойните части. Той е следствие от другия проблем – липсата на мотивация за служба. Непривлекателност, или, по-точно, твърде слаба, на войнишката служба. Куцаща социална политика в армията и т. н. Ако кажем, че за всичко това е виновен Тагарев, няма да е вярно. Това са негативи, трупани с години от различни правителства. Но неговият грях е, че той не си мръдна пръста, за да посее поне кълновете на „положителните промени“, чиито плодове ще берем след години. Не му остана време от това да мисли и говори публично как във всичко, докрай и колкото е нужно ще подкрепяме и даваме на Киев, за да се бори срещу агресията на Москва. Без да се поинтересува какво става в собствения му двор.

Да вземем например кадровия дефицит в армията. В момента е безпрецедентен. Средно за цялата армия е около 20%, а в отделни формирования скача и до 40%. В бройки се изразява в няколко хиляди празни, незаети места. Знаете ли какво означава това ? Че някъде се налага един човек да върши задълженията на двама, за да не страдат учебният процес, бойната подготовка и боеспособността на войските. Няма да навлизам в детайли заради поверителността на информацията. Но това става с много труд, нерви и свръхнапрежение на силите. В частите не достигат най-вече редници и взводни командири. Там, където газиш кал, вали те дъжд, брули те сняг и леден вятър. Там, където войнишкият хляб е примесен с пясък. В топлия чиновнически уют на кабинетите и канцелариите на МО, уверявам ви, дефицит няма.

А защо не стигат редниците във войската ни? Ето тук опираме до престижа на войнишката професия. Трябва да е ясно, че тя се конкурира на пазара на труда с всички останали професии. Тук най-важният фактор е заплатата. Ето малък пример. В „Кауфланд“ и „Лидъл“ примамват кандидати за работа със стартова заплата 1800 лв. Като всяка следваща година сумата се увеличава със 100 лв. Плюс месечен бонус от ваучери за храна на стойност 100 лв., която се актуализира периодично. Министерството на отбраната пък набира кандидати за войници с оферта за заплата от 1400 лв., зад която се крие непосилен труд, понякога далече от семейството, липса на квартира.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Освен това българският редник няма право на допълнителен частен труд, както е в гражданския живот, няма право на синдикална защита (за разлика от МВР), на членство в политическа партия или гражданско сдружение, той трябва да е 24 ч. на разположение на службата, а когато напуска гарнизона или страната е длъжен да докладва и иска разрешение и т. н. Въобще не само той, но и сержантът, и офицерът за разлика от всички, които живеем в тази страна, е с ограничени граждански права. По закон естествено, общо 13 на бой. Отделно от това нашият редник е може би с най-ниското заплащане в НАТО, дори северномакедонският му колега, доколкото съм информиран, получава повече. Така е и с българските сержанти, офицери и генерали.

Ако някой види обява за започване на работа в „Лидъл“ или „Кауфланд“ и на МО за служба като професионален войник и се чуди по кой пък да поеме, бих го посъветвал да попита Тагарев какво да прави. Защото в армията още чакат заповедта му за 10% увеличение на заплатите за тази година. За разлика от него колегата му, шефът на МВР Калин Стоянов, постъпи умно и хитро. Пояснявам – заплатите във всички силови структури на държавата: МО, МВР, ДАНС, разузнаване, затворите и т. н. се определят от държавния бюджет всяка година. Там се посочва базата – сега тя е 380 лв. Тази база се умножава по коефициенти, които са различни за всяко ведомство – според званието, ранга, категорията и т. н., но… тя е същата от 2009 г. за армията, оттогава не е променяна.

Парламентът обаче скоро промени само закона за МВР и обвърза базата със средната работна заплата за страната. Която в момента е около 1500 лв. Промяната само за МВР влиза в сила от 1 януари 2025г. Не се чудете. Задават се все пак избори, нали? А който държи полицията, държи и пътя към успеха.Освен това и Борисов, и Пеевски имат особен афинитет към това ведомство. Другите силови структури пият по една студена вода. Засега. Така най-ниското основно възнаграждение в МВР скача на минимум 1950 лв., а в армията си остава 1405 лв. Е как да имаме тогава мераклии за войници? Как тогава да напълним казармите? Това е и една от причините да няма желаещи и за офицерската професия. Тази година Националният военен университет (НВУ) изпълни държавната поръчка за прием на курсанти с близо 500 души по-малко. Представяте ли си за какво става дума? За това, че в армията ще постъпят 500 взводни командири, лейтенанти по-малко. А този вакуум може да се запълни в следващите близо 8 години, при условие че НВУ не изостава в плана за прием на курсанти.

За съжаление ПП-ДБ не се опазиха от детската болест на ГЕРБ през 2009 г., когато за първи път влязоха във властта. Тогава първият военен министър на ГЕРБ Николай Младенов сътвори прецедент – за първи път в световната военна история министър на отбраната сам предложи да му намалят военния бюджет. Младенов поиска да се съкрати с 40%. Пак тогава за първи път полицията получи, и това продължи години наред, по-висок бюджет от армията. Което също е парадокс. След него пък Аню Ангелов премахна основни социални придобивки, да не ги изреждам, които имаха военните. И твърдеше, че професионалният войник идва да служи в армията не за пари, а защото е патриот и обича отечеството си.

Много съм спорил с него по този въпрос. Ето заради такива разбирания я докарахме дотук. А истината е съвсем проста. Войниклъкът стана професия. Никой няма да се съгласи да нарами пушка само заради идеята да брани родината си. Няма какво да се заблуждаваме, трябва да сме реалисти. Обратното разбиране остана в историята преди тридесетина години. Вижте последните социологически изследвания, които бяха огласени буквално преди дни. Едва всеки трети българин би се сражавал доброволно в защита на България, ако стане война. Трябва да е ясно. Българският войник е гражданин в униформа и е като всички нас останали – като лекаря, инженера, учителя, агронома, шофьора, продавача, да речем. И той иска хладилникът му да е пълен.

Защото като го отвори и ако е празен, не може да се нахрани с НАТО. НАТО не се яде. Не става, ако в него няма нищо, да каже на децата си яжте евроатлантическа солидарност. Ако военното ни министерство не осъзнае тази реалност, по-добре да си припомни, че с трици маймуни не се ловят. Предлагам на Тагарев да отиде в с. Мусачево до София и да застане на КПП-то на поделението сутрин рано, когато военните идват на работа. И да попита някой редник каква му е заплатата. След това да прекоси пътя и да отиде отсреща, където се намира складовата база на голяма западна компания.Същия въпрос да зададе на някой обикновен работник. За да се изчерви и да разбере защо на командира му е трудно да намира желаещи за войници да служат в частта му.

Слушах Тагарев вчера на извънредния брифинг, който даде в МО. На въпрос за увеличение на заплатите се оправда с независещи от него фактори, че това трябвало да се съгласува на национално равнище. Сиреч с Асен Василев. Който обаче не е в час с някои особености на сигурността въобще и в частност със системата на отбраната. Ковчежникът на държавата ще се стресне и ще се сети за армията, когато възникнат обстоятелства, при които на армията се налага да прилага в защита на родината ни наистина това, което знае и може. Но тогава става страшно и по-добре да не се случва никога. Иска ми се да припомня един факт на Тагарев. С каквато страст защитаваше в парламента милиардите, с които трябваше да купим бойните бронирани машини „Страйкър“, с такава трябваше да влезе поне един път в пленарна зала и от трибуната да пледира пред депутатите за увеличение на средствата за заплати на армията. Щяха да го разберат. За да не се чуди защо именно той е военният министър с най-нисък рейтинг.

Накрая бих си позволил два въпроса към военния министър Тодор Тагарев. Първият – колко напълно окомплектовани и боеспособни батальонни бойни групи, за които постоянно се говори, има нашата армия? Вторият – защо засекретяваме помощта, която даваме на Украйна, след като всички държави я обявяват публично, все пак помощта е купувана с обществени, тоест с наши пари, а не с лични негови? По негово или по чие настояване се засекретява това, което даваме на Киев? И това има ли някаква връзка с първия въпрос?

Аз отговор не искам. Знам го. Нека отговори сам на себе си, но честно.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending