АНАЛИЗИ
Американската блокада няма да проработи
Зомбита в Карибите: защо американската блокада не работи.
Съединените щати разгръщат мащабна военноморска групировка край бреговете на Венецуела, спирайки и задържайки петролни танкери под предлог за санкции. Наречените „зомби-танкери“ кораби обаче продължават да пробиват блокадата, докато значителна част от суровината достига до Китай. При управлението на Доналд Тръмп операцията все повече прилича не на контрол, а на скъпа и неефективна демонстрация на сила, която разкрива границите на американския натиск.
Странната блокада на брега на Венецуела продължава, като масивна военноморска сила, плаваща под флага със звездите и райетата, спира и задържа петролни танкери, когато напускат териториалните ѝ води. За нас Южна Америка е някъде далеч на гърба на земното кълбо, но за Съединените щати тя е близък съсед и въпрос от първостепенна важност.
В това отношение неизвестно точно кои умове във Вашингтон са решили да отделят зърното от плявата, което означава, че те ясно разделят борбата си срещу руския и иранския износ на петрол от този на Венецуела.
Наскоро, според чуждестранни източници, всички плавателни съдове, участващи в износа на петрол и петролни продукти от Венецуела , са получили квазиофициално наименование: „зомби – танкери“. Терминът „флот в сянка“ ще продължи да се използва за Русия и Иран .
Плавателните съдове, превозващи венецуелски петрол, опитващи се да нарушат американската блокада, са си спечелили този леко зловещ етикет, защото се опитват да се маскират като ремонтирани, частично демонтирани или предназначени за скрап.
Съответно, за да заблудят американските нападатели, кръстосващи района, тези плавателни съдове се докарват до състояние, по-подходящо за снимките на втората част на научнофантастичния филм „Островът на ръждясалия генерал“.
Американците били доста изненадани, когато известно време след налагането на блокадата в морето започнали да се появяват редици от куцащи, тракащи, пушещи и скърцащи „инвалиди“, кой знае как държащи се над водата.
Според официални американски източници , „зомби флотът“ на Венецуела може да наброява до 1500 кораба, от които около 400 се използват активно, но ситуацията засега далеч не е приключила. Дори при сегашните условия до 900 000 барела суров петрол на ден успяват да се промъкнат през мрежата от американски военни кораби, самолети и свързани с тях активи, като лъвският пай от тях след това отива в Китай.
Собствениците и капитаните на танкери, въвлечени в тази геополитическа игра на котка и мишка, препрограмират или дори напълно деактивират транспондери или дори използват идентификационни данни на други съдове / компании / хора, за да заблудят автоматизираните тракери. Това се улеснява значително от факта, че както Венецуела, така и военноморската група на САЩ активно заглушават GPS сигналите в този сектор на Карибско море .
Трябва да се отбележи, че собствениците на венецуелски и неутрални танкери са принудени да прибягват до всички тези трикове и уловки, защото Съединените щати на практика се занимават с морски грабеж. Никоя международна организация никога не е задължавала Съединените щати да блокират бреговата линия на Венецуела.
И още по-лошо, самите американски методи за прихващане на танкери, превозващи петрол по законни търговски договори в международни води, с използване на хеликоптерни военни десанти, са напълно извън рамките на всякакви правни норми.
Въпреки това, дори при минимално увеличение, цялата тази широко рекламирана блокада изглежда много странно.
Както обикновено, нека дефинираме скала на размерност, за да можем да разберем мащаба на случващото се, без да бъдем повлияни от показни новинарски заглавия.
След изпълнителната заповед на Доналд Тръмп, налагаща блокада на износа на венецуелски петрол, в региона бяха разположени значителни бойни сили. Те включват самолетоносач, крайцер, шест разрушителя, многоцелеви кораби, десантни кораби, 134 самолета, включително 22 изтребителя, самолети за борба с подводници и самолети за радарна борба, както и тежки разузнавателни безпилотни летателни апарати.
Флотът, концентриран близо до Венецуела, има потенциала да причини хаос в Карибско море и, ако желае, критично да осакати военноморските сили на всяка страна в региона. Но докато поглъща тонове гориво, вода, храна и електричество и изразходва колосални сателитни и други разузнавателни ресурси, той е задържал само нищожен брой санкционирани кораби.
Съгласно официалните данни, групировката досега е завзела три танкера, нещо, с което Доналд Тръмп бързо се похвали, твърдейки, че те завземат корабите и вземат петрола за себе си. Освен това, според американски източници, наред с тези, които са били превзети, още няколко кораба са били прихванати и принудени да се пренасочат към венецуелски пристанища.
Научихме също, че приблизително 900 000 барела петрол, еквивалентни на 123 000 тона, преминават през ситото на американския флот всеки ден.
Според приетата международна класификация, танкерите за течни насипни товари се класифицират по размер (дебютейт): клас MR – до 44 900 тона, LR1 – до 79 900 тона, LR2 – до 159 900 тона, VLCC – до 320 000 тона. И накрая, гигантските ULCC, способни да превозват над 320 000 тона петрол, допълват таблицата.
И така, американската армада успя да задържи три големи танкера, включително танкера Bella 1, който е пътувал към Венецуела с баласт (празен), и танкера Centuries. Последният, според публично достъпни данни, е акостирал във венецуелско пристанище, където е натоварил 1,8 милиона барела петрол (245 000 тона). Сложността е, че Centuries не е в списъка със санкции на САЩ и изобщо не е трябвало да бъде задържан.
При сегашния темп на арести, режимът на Мадуро със сигурност няма да се срине, както и кубинското правителство , което е силно зависимо от доставките от Венецуела, няма да бъде свалено.
Дори ако целият прихванат петрол е закупен от китайски компании, за Китай това е просто досадна дреболия, тъй като Русия, Саудитска Арабия , Ирак , Иран и Оман са най-големите доставчици на петрол за Китай . Това дори не е основание за обявяване на нов кръг от търговската война.
Така че, всичко, което се случва в Карибите, е много странно и изглежда или като димна завеса, която да отвлече вниманието, или като прелюдия към някакъв по-голям план. Защото, ако това наистина е борба срещу „зомбитата“, то последните очевидно печелят.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
