АНАЛИЗИ
Атаки над Русия с всички възможни средства!
Има ли връзка между случая “Скрипал” и “Северен поток 2”?
Кой има интерес от отравянето на Сергей Скрипал? Отговорът на този въпрос ще хвърли светлина както върху поръчителите, така и върху извършителите на зловещата драма, предизвикала истерични реакции в Европа и САЩ. Според експерти случаят „Скрипал“, подобно на трагедията със сваления малайзийски Боинг над Украйна, ще бъде използван за затягане на икономическите санкции срещу Русия и в частност – за спирането на газовия проект „Северен поток 2“, който се зловиди на САЩ и техните сателити в ЕС. Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от от доставките на американски втечнен газ или на газ от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната срещу „Северен поток-2“ ще продължи с всички позволени и непозволени средства.
Но нека да проследим фактите.
На 4 март в британското градче Солсбъри са открити в безпомощно състояние бившият шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Три дни по-късно британските власти вече са установили, че Скрипал е отровен с нервно-паралитично вещество, наречено „Новичок“, произвеждано уж само в Русия в края на миналия век. На 12 март британският премиер Тереза Мей дава 24-часов ултиматум на Москва да си признае. Русия, естествено, отрича. Отказът на Москва да „даде показания“ по случая е изтълкуван като самопризнание. Конкретни доказателства за руска намеса не се съобщават. Скрипал и дъщеря му, които биха могли да хвърлят светлина по случая, са дълбоко покрити и никой няма достъп до тях. Обвиненията са само на думи: “Щом ви казваме, значи е така, вервайте ни”.
23-ма руски дипломати са изгонени от Лондон в отговор на … незнайно какво. На 22 март вече целият ЕС се солидаризира с истерията на Великобритания. Чуват се дори призиви за бойкот на световното първенство по футбол в Русия, но никой не смее да предприеме рискованата мярка – все пак печалбите от футбола са свещени, пък и забраната би предизвикала широко масово недоволство, особено сред феновете на Острова. Остават икономическите санкции. И тук вече ще си проличи кой пали искрата на поредната русофобска кампания по света.
Няма никакво съмнение, че тази настървена атака, лишена от доказателства, но пренаситена с емоции и внушения и заплатена, уви, със здравето, ако не и с живота на двама души, има своята крайна цел. Както през 2003 г. флакончето с бял прах, размахвано от Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН, трябваше да легитимира войната срещу Ирак. Както наемните стрелци на киевския майдан трябваше да оправдаят незаконния преврат в страната. Както сваленият малайзийски самолет над Украйна трябваше да послужи като уважителна причина за международната изолация на Русия и повод за нови санкции.
Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл размахва епруветка с “химическо оръжие”, уж притежавано от Саддам Хюсеин. Последвалата разрушителна война в Ирак отнема живота на стотици хиляди невинни хора, но американските компании се докопват до въжделените петролни кладенци.
Две семици след драмата в Солсбъри целите на атаката започват постепенно да се проясняват. Реакциите в Европа и отвъд Океана стават все по-издайнически.
На 17 март група от 39 американски сенатори призоваха администрацията на Доналд Тръмп да използва всички средства, с които разполага, за да предотврати строителството на газопровода “Северен поток 2”. Писмото им е адресирано до министъра на финансите Стивън Мнучин и заместник-държавния секретар Джон Съливан. Сенаторите подчертават, че проектът ще направи европейските партньори на САЩ по-уязвими за пагубното влияние и “политиката на принуда от страна на Москва”, както и че този проект би бил крачка назад по отношение на диверсификацията на енергийните доставки за Европа. Наред с това авторите на писмото изразяват загриженост, че осъществяването на “Северен поток 2” ще навреди на Украйна. “Този газопровод, заобикалящ Украйна, ще премахне една от най-значимите причини, поради които Русия избягва широкомащабен конфликт в Източна Украйна”, се казва в документа.
Два дни по-късно, на 19 март, Полша – верен сателит на САЩ, призовава Германия да преразгледа решението си за разширението на „Северен поток“ на фона на случая с отровения бивш агент от ГРУ Сергей Скрипал. Според Полша случилото се в британския град Солсбъри поставя Европа пред „нова ситуация“. „Трябва да помислим отново дали Русия е партньор, който заслужава доверие“, коментира зам.-министърът на външните работи Конрад Шимански.
Германия, която е най-заинтересована от изграждането на газопровода, побърза да отхвърли зловредното предложение. „Германия не свързва совето участие в проекта „Северен поток 2“ със случая „Скрипал“, заяви германският външен министър Хайко Мааса. И обясни, че между двете няма връзка, тъй като „Северен поток 2“ е чисто икономически проект.
Същевременно САЩ продължават упорито да натрапват шистовия си газ на европейските си партньори, преследвайки строго икономическия си интерес, който е в пряко противоречие с този на Европа. Но какво му дреме на „световния хегемон, който гледа на ЕС като на заден двор.
Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от доставките на американски втечнен газ или на газови доставки от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната й срещу „Северен поток 2“ ще продължи с всички възможни средства, въпреки, че американският интерес се разминава с този на основния й европейски партньор – Германия.
През 2016 г. в Европа (Норвегия) акостира първият танкер с втечнен шистов газ от САЩ. Стратегическа цел на Америка е да измести Русия от европейския пазар, като принуди страните от ЕС да купуват двойно по-скъпото американско гориво.
В борбата срещу „Северен поток 2“ бяха хвърлени и всички сили на европейските сателити – Литва, Латвия и Полша вкупом се обявиха против изграждането на газопровода с общо изявление на своите парламенти. В него се казва, че „Северен поток 2“ се използва като политически инструмент, който ще увеличи зависимостта на ЕС от един единствен доставчик на енергия – Русия“. Към този хор се присъедини и Естония, която нарече газопровода „политически проект“.
Какво общо има това с делото „Скрипал“ ли? Постепенно става ясно кой има интерес от него. Кой има сметка за пореден път да представи Русия и нейното ръководство като злодеи, които убиват чужди граждани с химическо оръжие, без да им мигне окото. И каква е крайната цел.
Впрочем подготовката за случващото се днес започна още преди година. На 25 юли 2017 г. САЩ приеха законопроект (“Закон за противодействие срещу противниците на Америка”, HR3364) за разширяване на санкциите срещу Русия. Така периодично удължаваните и разширявани санкции бяха законово скрепени, за да е сигурно, че няма да бъдат отменени.
Законопроектът предвижда замразяване на активите и забрана да се работи с широк кръг руски банки, компании от военния и енергийния сектори, конкретни бизнесмени и държавни чиновници, както и санкции срещу участниците в изграждането на газопровода “Северен поток 2″. А основната му отличителна особеност, в сравнение с всички санкционни мерки, приети от Вашингтон през последните години е, че той позволява на Конгреса да блокира всеки бъдещ опит на президента на САЩ да отмени наложените санкции.
САЩ са твърдо решени да не допускат сближаване между Русия и Германия, а при евентуална реализация на проекта „Северен поток 2“ Берлин ще увеличи своята автономия от Съединените щати”, обяснява руският политолог Павел Святенков.
„САЩ се опитват да привържат здраво към себе си европейските държави и така да си осигурят послушанието на ЕС, независимо от това дали Съюзът ще се запази в сегашния си вид или ще се федерализира, както предвижда планът „Макрон“, твърди Святенков пред агенция ФАН.
Според него в създалата се ситуация на Русия не й остава нищо друго, освен да продължи усърдно работата си над „Северен поток 2“ като повиши интереса на чуждестранните партньори към него.
„Обикновено до подобни провокации се прибягва, за да бъде предотвратено някакво важно събитие, което представлява препятствие. Да припомним, че когато САЩ предложиха раширяване на санкциите срещу Русия, които до онзи момент бяха само персонални – срещу „приятелите на Путин“, и въвеждането на икономически ограничения за цели сектори на руската икономика, Европа първоначално се противопостави. И точно тогава, не щеш ли, бе свален малайзийският “Боинг”, последваха заглавия от рода на „Путин уби нашите деца“ и Европа бе принудена да демонстрира „евроатлантическа солидарност“ под натиска на обработеното обществено мнение“, обяснява политологът и публицист Леонид Крутаков.
Останките от сваления през 2014 г. над Донецк малайзийски пътнически “Боинг” с 239 души на борда.
Според него случаят “Скрипал” има пряко отношение към „Северен поток 2“. Всички досегашни действия на САЩ – гласуването на санкционния закон, опитите за оказване на натиск върху Германия, Франция и Австрия, не дадоха резултат. Парите на международните консорциуми, които имат 50% участие в проекта, вече са отпуснати, и понеже това се случи преди приемането на американския закон срещу руския газопровод, те няма как да бъдат санкционирани, тъй като законът няма обратна сила. А когато липсват достатъчно икономически и правни инструменти за спирането на „Северен поток 2“, на помощ идват политическите, обяснява Крутаков.
„Убеден съм, че „делото Скрипал“ е пряко свързано със „Северен поток 2“. Вижте, британците дори не се свенят да изглеждат като идиоти, само и само за да „издействат“ изгодното за САЩ съдействие от страна на Европа за блокиране на „Северен поток 2“ и запазването на транзита през Украйна. В това е цялата игра. Дали Европа ще клекне, зависи от по-нататъшното развитие на събитията. На първо време европейците със сигурност ще се съпротивляват, ще настояват за доказателства, за разследване от страна на Организацията за забрана на химическите оръжия и т.н. Не мисля, че Борис Джонсън и Тереза Мей ще успеят да „прокарат“ американския интерес“, смята политологът.
„Меркел и Макрон не са глупаци и много добре знаят какви ще са последствията, ако се присъединят към всичко това и градусът на конфликта рязко се покачи. Да, те заявяват, че са солидарни, че използването на нервно-паралитично оръжие в Европа е недопустимо, но кой спори по този въпрос? В същото време казват: докажете първо, че става дума за химическо оръжие, и второ – че го е направила Русия. Мисля, че такава координирана пиар-кампания като за Боинга, когато все пак „размахваха“ някакви доказателства и данни от „подслушването“, този път няма да се получи. Засега пищят само англичаните, американците, разбира се, ги подкрепят, но позицията на Европа е по-скоро въздържана“, смята Крутаков.
Според анализа на експерта, ако Европа не клекне веднага, то с времето проблемът ще се „замотае“, разследването ще бъде засекретено, както стана с „Боинга“ и с делото на Литвиненко.
„Съдейки по всичко, машината забоксува, Европа няма да се огъне, да се пречупи и да се присъедини към тази кампания. Скоро ще се наложи всичко да бъде закрито, разследването вече бе засекретено. И то в демократична страна, която твърди, че информационната откритост е гаранция за обективност. Защо тогава засекретиха разследването? Обясненията, че това се прави от съображения за „националната сигурност“, звучат наивно. Помните какво беше с Литвиненко, как демонстративно го показваха по телевизията, с окапалата коса и в безпомощно състояние – и картинката подейства. Ами как показваха кадрите от мястото на катастрофата с „Боинга“? Медийният образ винаги работи в полза на едни или други политически действия. В случая със Скрипал или много избързаха, или бяха неподготвени, или провалиха заданието, но най-общо изглежда като пореден опит да се повтори старият фокус с „Боинга“ и Литвиненко, само че нещо не им се получава. А не се ли получи веднага – с времето нещата съвсем ще забоксуват.
С Боинга се опитаха да добутат случая до международен трибунал, за да разполагат с постоянна политическа трибуна, от която да „громят“ Русия, но не се получи, затова постепенно всичко затихна. Ако действително разполагаха с някакви доказателства, щяха да ги използват“, анализира Крутаков.
Според него “делото Скрипал” няма нищо общо с търсенето на истината, а става дума за откровена провокация, „подпалване на Райхстага“ с цел да се предизвика истерия и да бъдат предприети враждебни действия срещу Русия.
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.
Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.
И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.
Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ
СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.
В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.
Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации
Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна
Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.
Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.
Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.
„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.
Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.
Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.
„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:
НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.
На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.
Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.
Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.
САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.
Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.
Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.
Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.
Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.
Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.
Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.
Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.
Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.
Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц
Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.
Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.
Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.
Коалиционни спорове и икономически натиск
От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.
Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.
Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.
AfD печели от недоволството на германците
Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.
Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.
Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.
Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин
Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.
След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.
Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.
Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.
Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.
Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.
Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.
Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.
Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.
Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.
След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.
Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.
Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск
Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.
Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.
Ормузкият проток и връщането към руския петрол
Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.
На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.
Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията
Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.
Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.
Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки
Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.
По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.
Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.
Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.
Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.
Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.
Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
