АНАЛИЗИ
Атаки над Русия с всички възможни средства!
Има ли връзка между случая “Скрипал” и “Северен поток 2”?
Кой има интерес от отравянето на Сергей Скрипал? Отговорът на този въпрос ще хвърли светлина както върху поръчителите, така и върху извършителите на зловещата драма, предизвикала истерични реакции в Европа и САЩ. Според експерти случаят „Скрипал“, подобно на трагедията със сваления малайзийски Боинг над Украйна, ще бъде използван за затягане на икономическите санкции срещу Русия и в частност – за спирането на газовия проект „Северен поток 2“, който се зловиди на САЩ и техните сателити в ЕС. Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от от доставките на американски втечнен газ или на газ от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната срещу „Северен поток-2“ ще продължи с всички позволени и непозволени средства.
Но нека да проследим фактите.
На 4 март в британското градче Солсбъри са открити в безпомощно състояние бившият шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Три дни по-късно британските власти вече са установили, че Скрипал е отровен с нервно-паралитично вещество, наречено „Новичок“, произвеждано уж само в Русия в края на миналия век. На 12 март британският премиер Тереза Мей дава 24-часов ултиматум на Москва да си признае. Русия, естествено, отрича. Отказът на Москва да „даде показания“ по случая е изтълкуван като самопризнание. Конкретни доказателства за руска намеса не се съобщават. Скрипал и дъщеря му, които биха могли да хвърлят светлина по случая, са дълбоко покрити и никой няма достъп до тях. Обвиненията са само на думи: “Щом ви казваме, значи е така, вервайте ни”.
23-ма руски дипломати са изгонени от Лондон в отговор на … незнайно какво. На 22 март вече целият ЕС се солидаризира с истерията на Великобритания. Чуват се дори призиви за бойкот на световното първенство по футбол в Русия, но никой не смее да предприеме рискованата мярка – все пак печалбите от футбола са свещени, пък и забраната би предизвикала широко масово недоволство, особено сред феновете на Острова. Остават икономическите санкции. И тук вече ще си проличи кой пали искрата на поредната русофобска кампания по света.
Няма никакво съмнение, че тази настървена атака, лишена от доказателства, но пренаситена с емоции и внушения и заплатена, уви, със здравето, ако не и с живота на двама души, има своята крайна цел. Както през 2003 г. флакончето с бял прах, размахвано от Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН, трябваше да легитимира войната срещу Ирак. Както наемните стрелци на киевския майдан трябваше да оправдаят незаконния преврат в страната. Както сваленият малайзийски самолет над Украйна трябваше да послужи като уважителна причина за международната изолация на Русия и повод за нови санкции.
Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл размахва епруветка с “химическо оръжие”, уж притежавано от Саддам Хюсеин. Последвалата разрушителна война в Ирак отнема живота на стотици хиляди невинни хора, но американските компании се докопват до въжделените петролни кладенци.
Две семици след драмата в Солсбъри целите на атаката започват постепенно да се проясняват. Реакциите в Европа и отвъд Океана стават все по-издайнически.
На 17 март група от 39 американски сенатори призоваха администрацията на Доналд Тръмп да използва всички средства, с които разполага, за да предотврати строителството на газопровода “Северен поток 2”. Писмото им е адресирано до министъра на финансите Стивън Мнучин и заместник-държавния секретар Джон Съливан. Сенаторите подчертават, че проектът ще направи европейските партньори на САЩ по-уязвими за пагубното влияние и “политиката на принуда от страна на Москва”, както и че този проект би бил крачка назад по отношение на диверсификацията на енергийните доставки за Европа. Наред с това авторите на писмото изразяват загриженост, че осъществяването на “Северен поток 2” ще навреди на Украйна. “Този газопровод, заобикалящ Украйна, ще премахне една от най-значимите причини, поради които Русия избягва широкомащабен конфликт в Източна Украйна”, се казва в документа.
Два дни по-късно, на 19 март, Полша – верен сателит на САЩ, призовава Германия да преразгледа решението си за разширението на „Северен поток“ на фона на случая с отровения бивш агент от ГРУ Сергей Скрипал. Според Полша случилото се в британския град Солсбъри поставя Европа пред „нова ситуация“. „Трябва да помислим отново дали Русия е партньор, който заслужава доверие“, коментира зам.-министърът на външните работи Конрад Шимански.
Германия, която е най-заинтересована от изграждането на газопровода, побърза да отхвърли зловредното предложение. „Германия не свързва совето участие в проекта „Северен поток 2“ със случая „Скрипал“, заяви германският външен министър Хайко Мааса. И обясни, че между двете няма връзка, тъй като „Северен поток 2“ е чисто икономически проект.
Същевременно САЩ продължават упорито да натрапват шистовия си газ на европейските си партньори, преследвайки строго икономическия си интерес, който е в пряко противоречие с този на Европа. Но какво му дреме на „световния хегемон, който гледа на ЕС като на заден двор.
Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от доставките на американски втечнен газ или на газови доставки от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната й срещу „Северен поток 2“ ще продължи с всички възможни средства, въпреки, че американският интерес се разминава с този на основния й европейски партньор – Германия.
През 2016 г. в Европа (Норвегия) акостира първият танкер с втечнен шистов газ от САЩ. Стратегическа цел на Америка е да измести Русия от европейския пазар, като принуди страните от ЕС да купуват двойно по-скъпото американско гориво.
В борбата срещу „Северен поток 2“ бяха хвърлени и всички сили на европейските сателити – Литва, Латвия и Полша вкупом се обявиха против изграждането на газопровода с общо изявление на своите парламенти. В него се казва, че „Северен поток 2“ се използва като политически инструмент, който ще увеличи зависимостта на ЕС от един единствен доставчик на енергия – Русия“. Към този хор се присъедини и Естония, която нарече газопровода „политически проект“.
Какво общо има това с делото „Скрипал“ ли? Постепенно става ясно кой има интерес от него. Кой има сметка за пореден път да представи Русия и нейното ръководство като злодеи, които убиват чужди граждани с химическо оръжие, без да им мигне окото. И каква е крайната цел.
Впрочем подготовката за случващото се днес започна още преди година. На 25 юли 2017 г. САЩ приеха законопроект (“Закон за противодействие срещу противниците на Америка”, HR3364) за разширяване на санкциите срещу Русия. Така периодично удължаваните и разширявани санкции бяха законово скрепени, за да е сигурно, че няма да бъдат отменени.
Законопроектът предвижда замразяване на активите и забрана да се работи с широк кръг руски банки, компании от военния и енергийния сектори, конкретни бизнесмени и държавни чиновници, както и санкции срещу участниците в изграждането на газопровода “Северен поток 2″. А основната му отличителна особеност, в сравнение с всички санкционни мерки, приети от Вашингтон през последните години е, че той позволява на Конгреса да блокира всеки бъдещ опит на президента на САЩ да отмени наложените санкции.
САЩ са твърдо решени да не допускат сближаване между Русия и Германия, а при евентуална реализация на проекта „Северен поток 2“ Берлин ще увеличи своята автономия от Съединените щати”, обяснява руският политолог Павел Святенков.
„САЩ се опитват да привържат здраво към себе си европейските държави и така да си осигурят послушанието на ЕС, независимо от това дали Съюзът ще се запази в сегашния си вид или ще се федерализира, както предвижда планът „Макрон“, твърди Святенков пред агенция ФАН.
Според него в създалата се ситуация на Русия не й остава нищо друго, освен да продължи усърдно работата си над „Северен поток 2“ като повиши интереса на чуждестранните партньори към него.
„Обикновено до подобни провокации се прибягва, за да бъде предотвратено някакво важно събитие, което представлява препятствие. Да припомним, че когато САЩ предложиха раширяване на санкциите срещу Русия, които до онзи момент бяха само персонални – срещу „приятелите на Путин“, и въвеждането на икономически ограничения за цели сектори на руската икономика, Европа първоначално се противопостави. И точно тогава, не щеш ли, бе свален малайзийският “Боинг”, последваха заглавия от рода на „Путин уби нашите деца“ и Европа бе принудена да демонстрира „евроатлантическа солидарност“ под натиска на обработеното обществено мнение“, обяснява политологът и публицист Леонид Крутаков.
Останките от сваления през 2014 г. над Донецк малайзийски пътнически “Боинг” с 239 души на борда.
Според него случаят “Скрипал” има пряко отношение към „Северен поток 2“. Всички досегашни действия на САЩ – гласуването на санкционния закон, опитите за оказване на натиск върху Германия, Франция и Австрия, не дадоха резултат. Парите на международните консорциуми, които имат 50% участие в проекта, вече са отпуснати, и понеже това се случи преди приемането на американския закон срещу руския газопровод, те няма как да бъдат санкционирани, тъй като законът няма обратна сила. А когато липсват достатъчно икономически и правни инструменти за спирането на „Северен поток 2“, на помощ идват политическите, обяснява Крутаков.
„Убеден съм, че „делото Скрипал“ е пряко свързано със „Северен поток 2“. Вижте, британците дори не се свенят да изглеждат като идиоти, само и само за да „издействат“ изгодното за САЩ съдействие от страна на Европа за блокиране на „Северен поток 2“ и запазването на транзита през Украйна. В това е цялата игра. Дали Европа ще клекне, зависи от по-нататъшното развитие на събитията. На първо време европейците със сигурност ще се съпротивляват, ще настояват за доказателства, за разследване от страна на Организацията за забрана на химическите оръжия и т.н. Не мисля, че Борис Джонсън и Тереза Мей ще успеят да „прокарат“ американския интерес“, смята политологът.
„Меркел и Макрон не са глупаци и много добре знаят какви ще са последствията, ако се присъединят към всичко това и градусът на конфликта рязко се покачи. Да, те заявяват, че са солидарни, че използването на нервно-паралитично оръжие в Европа е недопустимо, но кой спори по този въпрос? В същото време казват: докажете първо, че става дума за химическо оръжие, и второ – че го е направила Русия. Мисля, че такава координирана пиар-кампания като за Боинга, когато все пак „размахваха“ някакви доказателства и данни от „подслушването“, този път няма да се получи. Засега пищят само англичаните, американците, разбира се, ги подкрепят, но позицията на Европа е по-скоро въздържана“, смята Крутаков.
Според анализа на експерта, ако Европа не клекне веднага, то с времето проблемът ще се „замотае“, разследването ще бъде засекретено, както стана с „Боинга“ и с делото на Литвиненко.
„Съдейки по всичко, машината забоксува, Европа няма да се огъне, да се пречупи и да се присъедини към тази кампания. Скоро ще се наложи всичко да бъде закрито, разследването вече бе засекретено. И то в демократична страна, която твърди, че информационната откритост е гаранция за обективност. Защо тогава засекретиха разследването? Обясненията, че това се прави от съображения за „националната сигурност“, звучат наивно. Помните какво беше с Литвиненко, как демонстративно го показваха по телевизията, с окапалата коса и в безпомощно състояние – и картинката подейства. Ами как показваха кадрите от мястото на катастрофата с „Боинга“? Медийният образ винаги работи в полза на едни или други политически действия. В случая със Скрипал или много избързаха, или бяха неподготвени, или провалиха заданието, но най-общо изглежда като пореден опит да се повтори старият фокус с „Боинга“ и Литвиненко, само че нещо не им се получава. А не се ли получи веднага – с времето нещата съвсем ще забоксуват.
С Боинга се опитаха да добутат случая до международен трибунал, за да разполагат с постоянна политическа трибуна, от която да „громят“ Русия, но не се получи, затова постепенно всичко затихна. Ако действително разполагаха с някакви доказателства, щяха да ги използват“, анализира Крутаков.
Според него “делото Скрипал” няма нищо общо с търсенето на истината, а става дума за откровена провокация, „подпалване на Райхстага“ с цел да се предизвика истерия и да бъдат предприети враждебни действия срещу Русия.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
АНАЛИЗИ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
