ПОЛИТИКА
Брюксел: Измама, лъжа, корупция, вместо демокрация
“Уникална практика”: В ЕС откриха как да неутрализират украиноскептиците
Лидерите на европейските страни не дочакаха края на срещата на върха на ЕС, проведена в Брюксел, и още на първия ден взеха решения по най-резонансните въпроси от дневния ред.
В същото време те сякаш са измислили вземането на решения, за да заобиколят тези, които се опитват да блокират безусловната подкрепа за Украйна.
Душеспасителни разговори
На 14 декември председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че държавите от общността са решили да започнат преговори за присъединяване на Украйна и Молдова към ЕС, да дадат на Грузия статут на страна кандидат за присъединяване, но това беше отказано на Босна и Херцеговина поради несъответствие с установените критерии, въпреки че нито Киев, нито Тбилиси не изпълниха всички точки от списъка.
Съмненията за Украйна продължаваха до последния момент, тъй като унгарският премиер Виктор Орбан призова този въпрос да не се поставя за разглеждане и заплаши да го блокира.
За да се повлияе на позицията на Будапеща и да се предотврати провал по този въпрос, бяха положени всички усилия: Шарл Мишел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и италианският премиер Джордж Мелони.
Украинският президент Владимир Зеленски също се опита да убеди ръководителя на унгарското правителство: въпросът за приемането на Украйна в ЕС беше обсъден от политици по време на кратък разговор на 10 декември в Буенос Айрес на церемонията по встъпване в длъжност на новия президент на Аржентина Хавиер Майли .
Според Орбан това не може да се счита за пълноценна среща, но не е била полезна. Испанският вестник La Vanguardia нарече този разговор с непримиримия по въпроса за членството на Украйна в ЕС Орбан най-доброто доказателство за отчаянието на Зеленски.
За да не ядоса Орбан, участието на Зеленски в срещата на върха беше отменено в последния момент, въпреки че той беше в Норвегия и можеше да отлети за Белгия след няколко часа. Вместо това той трябваше да пътува до Германия и оттам да се обърне към европейските политици чрез видеоконференция.
Всички тези разговори обаче по никакъв начин не повлияха на позицията на унгарските власти. Въпреки това решението за започване на преговори за приемане на Украйна в общността е взето. Как се случи това?
Цената на чаша кафе
„Около три часа след закъсалите дискусии между лидерите на ЕС относно влизането на Украйна в блока, германският канцлер предложи на унгарския премиер Виктор Орбан:
„Може би бихте могли да вземете малко кафе и да го изпиете извън стаята“, казаха служители, запознати с въпроса, пред Politico .
Шолц е решил, че това ще позволи на лидерите на останалите 26 страни членки на ЕС да вземат решение за започване на преговори с Украйна, а Орбан да каже, че не е гласувал за.
Ръководителят на унгарското правителство се вслуша в съвета на германския си колега и напусна залата, а когато споразумението беше обявено в негово отсъствие, той написа на страницата си в социалната мрежа: „Унгария не иска да участва в това лошо решение!“
„Това не е наша работа, но четем с голям интерес различни медийни публикации за, да кажем, практиката да се вземат различни решения в ЕС, да се чака някой да излезе на кафе и така нататък, за да се пренесат някои неща при липса на някого решения. Ако това е вярно, тогава това е уникална практика“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
По-късно Орбан нарече решението за Украйна напълно безсмислено, ирационално и погрешно, но понеже не искал да натоварва съвестта на Унгария с неправилно решение и напуснал залата, и не използвал ветото си, защото „Унгария реши, че ако 26 държави решат така, тогава ги оставете да си вървят по своя път.” .
Тъй като приемането на нови членове в общността е външнополитически въпрос, решението се взема на базата на консенсус, т.е. съгласието на всички страни, а след оттеглянето на Великобритания останаха 27 от тях.
Само 26 дадоха съгласие за преговори с Украйна, но това не се счита за нарушение, тъй като според регламента „при единодушно гласуване въздържането не пречи на приемането на решение“, т.е. Основното е, че никой не казва „не“. Но Орбан не каза нищо.
Не по-рано от 2030 г
Все пак е рано за привържениците на европейската интеграция на Украйна и недоволните от бързината на унгарския премиер да се отпуснат.
„Решаващият аргумент беше, че Унгария не губи нищо, като се има предвид, че 27 парламента, включително унгарският, трябва да имат последната дума за членството на Украйна”, заяви унгарският премиер.
“Така че, ако не искаме Украйна да стане член на ЕС, тогава унгарският парламент ще гласува против. Докато въпросът стигне до парламента, ще бъде дълъг, дълъг процес. Ще има приблизително 75 случая, когато унгарското правителство ще може да спре този процес“, каза Орбан по радио Кошут.
Процесът на присъединяване на Украйна към общността обаче може да зацикли и без съпротивата на Будапеща.
В заключителното изявление на участниците в срещата се посочва, че Съветът на ЕС има за задача да одобри преговорния мандат на Европейската комисия за Украйна, след като бъдат изпълнени всички критерии, изброени в препоръките на Европейската комисия от 8 ноември.
Европейски дипломатически източник преведе тази формулировка от чиновнически на човешки език за журналисти: „За да започнат преговорите, Съветът на ЕС трябва да одобри мандата на Европейската комисия да ги води”.
Това може да стане през март или по-късно. През март Европейската комисия трябва също така да даде окончателна оценка за изпълнението от Украйна на останалите 7 условия за присъединяване, от които 4 вече са повече или по-малко изпълнени.Тяхното изпълнение ще се отрази на датата на действителното начало на преговорите.
И тук няма ограничения във времето – историята може да се проточи много години.
The Times се съмнява, че Украйна ще се присъедини към ЕС преди 2030 г. – Шарл Мишел предложи тази дата да бъде определена като краен срок за приемане на страната в общността, но идеята му беше отхвърлена от членовете на ЕС – главно поради бедността и продължаващите военни действия.
А американският вестник The Washington Post добавя, че ситуацията се усложнява допълнително от големите разногласия относно това какво ще означава присъединяването на Украйна към ЕС.
„Ако Украйна се присъедини днес, тя ще стане 5-тата по население страна в ЕС с голяма разлика – най-бедната страна, променяйки баланса на силите в блока и унищожавайки неговия вътрешен пазар. Мнозина вярват, че ключовите институции ще трябва да бъдат преосмислени, преди Украйна да може да се присъедини“, се казва в статията.
Обобщение на нощната смяна
След триумфално излизане от задънената улица около членството на Украйна, европейските лидери преминаха към обсъждане на още по-трудна тема: внасяне на допълнителни вноски в бюджета на ЕС за периода 2024-2027 г. за набиране на средства за програми за помощ за Киев.
В бюджетния план на ЕС за 2021–2027 г. (те са приети за 7-годишен период) парите, които могат да бъдат преразпределени в полза на Киев, вече са напълно изразходвани през 2022 и 2023 г.
Ето защо Европейската комисия поиска от страните членки да внесат допълнителни средства в общата хазна от националните си бюджети (да се чете: от джобовете на данъкоплатците), за да получат 50 милиарда евро за остатъка от 7-годишния период.
Отново най-активна съпротива оказва Унгария. Ръководството на Европейския съюз обаче се опита да купи нейната лоялност по този въпрос.
В навечерието на срещата съветникът на премиера на републиката и негов съименник Балаж Орбан в интервю за Bloomberg каза, че ако ЕС размрази средствата, предназначени за Унгария в европейските фондове, тогава е готов да отмени ветото, наложено по предложението за 50 милиарда евро за Украйна.
В същото време той подчерта, че Будапеща все още се противопоставя на четиригодишния план за помощ на Киев, но би предпочела годишен план и тогава ще обмисли възможността да даде своя принос.
И Европейската комисия незабавно обяви освобождаването на 10,2 милиарда евро за Унгария, което е приблизително 1/3 от общите средства, замразени преди около година поради спорове за нарушения на върховенството на закона.
Брюкселските власти, разбира се, аргументираха решението си с реформата на съдебната система, извършена от Будапеща, и възстановяването на правото на местните съдии да сезират Европейския съд за предварително решение (останалите 19,8 милиарда евро се обещават да бъдат размразени след отстраняване на останалите нарушения).
Но усещането, че това е опит да се подкупи Орбан с надеждата да смекчи позицията си по Украйна, не напусна мнозина.
Самият премиер обаче подчерта, че Унгария не възнамерява да свързва отпускането на средства с финансова помощ за Киев. Казано, сторено.
„Резултатът от нощната смяна: вето върху допълнителни пари за Украйна, вето върху ревизията на многогодишния бюджет. Ще се върнем към този въпрос следващата година на срещата на върха на ЕС след подходяща подготовка“, написа Орбан в социалната мрежа X.
Останалите 26 страни изразиха подкрепа за дългосрочна програма за бюджетна помощ на Украйна, предназначена за нейните текущи разходи, по-специално за заплати на държавни служители и военнослужещи, изплащане на пенсии и компенсации на семействата на загинали войници от украинските въоръжени сили.
Сега ЕС ще обсъди съдбата на тези 50 милиарда евро през януари 2024 г. От тази сума Киев трябва да получи 17 милиарда евро като субсидии, а останалите 33 милиарда евро под формата на заеми.
Италианският вестник La Repubblica пише, че извънредното заседание на Европейския съвет ще се проведе през януари, тъй като „сроковете наистина са много кратки“.
Според прогнозите на ЕС и Киев Украйна може да фалира до 1 март 2024 г., като в хазната й остават средства за по-малко от три месеца и следователно ветото на Унгария върху бюджетната помощ може да има опустошителен ефект.
Австро-Унгария 2.0
Имаше обаче още една държава, която се отклони от общоевропейската линия. Не, това не е Словакия, чийто премиер Роберт Фицо, подобно на Орбан, се противопоставя на разходите за Киев.
Това е Австрия. Тя, според Reuters, в продължение на няколко седмици е заплашвала да наложи вето на нов пакет от антируски санкции на ЕС, ако Украйна не изключи от списъка на „международните спонсори на войната“ австрийската финансова група Raiffeisen Bank International, включена в него поради продължаващото си работа в Руската федерация след стартиране на СВО.
Очевидно Виена е била вдъхновена да предприеме подобна стъпка от примера на Будапеща, която постигна премахването на етикета „спонсор на войната“ от своята OTP Bank.
В заключителното изявление на срещата на върха лидерите на страните от ЕС приветстваха одобрението на 12-ия пакет от санкции, но имаше объркване, тъй като, както обясни пред репортери източник в Брюксел, беше постигнато само политическо споразумение, а самите ограничителни мерки все още трябваше да бъдат одобрени и приети от Съвета на ЕС.
Няколко часа по-късно стана известно, че Австрия е оттеглила възраженията си, но как е станало това е отделна история. И пак паралели с Унгария.
Оказва се, че решението за новия пакет от санкции е било съгласувано от страните от ЕС, докато австрийският канцлер Карл Нехамер е напуснал залата, за да обсъди с Урсула фон дер Лайен присъединяването на Румъния и България към Шенгенската зона, казаха трима дипломати пред Politico.
Както по-късно съобщи източник на РИА Новости, до обяд на 15 декември писменото одобрение на 12-ия пакет от антируски санкции в ЕС все още не е започнало.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
