ЗАКОН
В отсъствие на радикализиралия се Гешев Светлана Бошнакова води заседанието по избора на европейски делегирани прокурори.
《Ето ги шестимата нови кандидати за Кьовеши. Прокуратурата ни е “пълна с интелигентни и свестни хора”》
Кадровиците гласуваха “без засечка” – с нито един балотаж, макар и без екстремиста Гешев
Без да се наговарят и напълно спонтанно, членовете на Прокурорската колегия на ВСС избраха точно шест български кандидати за европейски делегирани прокурори. Те ще пратят предложенията на европейския прокурор Лаура Кьовеши и колегията, които ще имат последната дума за одобрение.
Това са:
Анита Джамалова – (зам. шеф на Окръжна прокуратра – Перник) 6 гласа
Анна Алексова (прокурор СГП) 6 гласа.
Виктор Тарчев (СГП) 7 гласа
Елена Попова (съдия в Спецсъда) 6 гласа
Ивайло Илиев (зам. шеф на Окръжна прокуратура – Кюстендил) 7 гласа
Станислав Стойков (СГП) 7 гласа.
В отсъстието на екстремиста Иван Гешев, който е в парламента, тези 6-има събраха смазващо мнозинство пред другите 13 кандидати, повечето от които останаха с 0 гласа, а само една събра 3.
Това пък рязко контрастираше на изявлението на членовете на Прокурорската колегия, докато се мотивираха – че съжаляват, че имат право само на 6 гласа “за” и че почти всички били много достойни и на високо ниво (на фона на това – от останалите 13 кондидата цели 7 събраха по 0 гласа – б.а.)
Най-словоохотлив бе Евгени Иванов при аргументацията си:
“Като за начало държа да отбележа, че имах притеснения относно тази процедура в насока, че не бях сигурен, дали ще се съберат достатъчно много кандидатури. Със задоволство обаче мога да кажа, че ние за пореден път сме изправени пред тежък избор – че имаме много кандидати и че почти всички от тези кандидати са стойностни хора.
Това за пореден път ме убеди, че нашата система и пълна с интелигентни и свестни хора.”
Стефан Петров пък не пропусна да се заяде с Бойко Атанасов (който традиционно събра 0 “за” и всички бяха “против”).
(Той визира, че Атанасов при изслушването си се закачи с колегите, че навремето, без да иска го пратили в Дулово, и каза “да не би сега да ме пратите в Африка”).
Неколцина от кадровиците изразиха огромното си съжалние, че не могат да подкрепят съдиите, които са се явили и се представили блестящо – но така казала Лаура Кьовеши при посещението си у нас…
След което пратиха в европрокуратурата Елена Попова, която е съдия в Специализирания съд.
Атанас Атанасов например – бивш председател на Съюза на съдиите и остър критик на прокуратурата, по едно съвпадение събра 0 гласа.
Ето и пълния списък на тези, които останаха под чертата:
Атанас Атанасов 0 гласа
Бисера Калпакчиева 0
Бойко Атанасов 0
Димитър Халачев 0
Здравена Янева 1
Ирина Янчева 2
Карамфила Тодорова 1
Мария Тодорова 0
Милко Момчев 3
Николай Русинов 1
Радостин Петров 0
Стоян Лазаров 1
Яна Николова 0
По време на процедурата се отказаха Вилислава Ангелова, Галина Господинова-Стефанова и Светослав Маринчев, а изобщо не се яви на изслушването Пламен Петков.
Напомняме, че през февруари на първата процедура отново Прокурорската колегия “по вода” се спря точно на 10 кандидати – колкото бяха обявените места за Европейската прокуратура. После обаче от Люксембург не одобриха 6 кандидата и пуснаха четирима.
На това ВСС отвърна дори с обидено писмо плюс декларация, като тогава – през март Евгени Иванов заяви, че се опасява занапред “как биха били мотивирани качествените, можещи и знаещи колеги да се включат в такова нещо”.
Изслушването и тогава, както и сега, продължи точно 2 дни – пред включени камери и микрофони, излъчваше се публично на сайта на ВСС, а членовете, освен че изразиха задоволство от откритата процедура, без нито едно запъване изреждаха своите фаворити, като накрая се получиха точно споменатите 10 избора от “раз”.
Днес гласуващите – в отсъствието на Иван Гешев и Огнян Дамянов бяха 8 и, както стана ясно, трябваше да посочат по 6 свои фаворита. През февруари точността им бе още по-впечатляваща, защото тогава 10 членове на прокурорската колегия избраха точно 10 души за при Лаура Кьовеши.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
