На пенсионерите в САЩ им предлагат работа до смърт

Възрастните граждани на САЩ са заплашени от такава нищета, като по времето на Великата депресия. Парите за държавни пенсии привършват, а самите американци вече не могат да натрупат достатъчно спестявания за старост. Какво се случи с някога идеалната система, от която съветваха нееднократно Русия да взема пример?

Доскоро пенсионната система на САЩ се смяташе за една от най-добрите на света. Бодрото старче със загар, което дели времето си между плажовете във Флорида и пътуванията по Карибите – такава бе представата на света за американския пенсионер. Но времето премина, многочисленото поколение на бейби-бумърите се състари и уж наложената система започна да се задъхва.

Американската пенсия има три източника, три съставни части. На първо място – изплащането на социална сигурност – 600-800 долара месечно, които всеки работник може да получи, ако работодателят му е плащал застраховка най-малко 10 години. Втората част са спестяванията, правени от работниците съвместно с работодателите – обикновено ги наричат план „401к“ (има се предвид, че по време на трудовата дейност може да се пести за старост, а тези пари да се изтеглят от сметката след 59-годишна възраст). Накрая са индивидуалните спестявания на гражданите – вложенията в акции, в недвижимо имущество или в брой под дюшека.

Когато започва да се пенсионира крайно многочисленото следвоенно поколение, се оказва, че в системата за социална сигурност чисто и просто не стигат пари. Само за последната година дефицитът е в размер на около трилион долара. Оптимистите смятат, че социалните пенсии ще бъдат радикално намалени до 2034 г. Песимистите настояват, че системата ще фалира още след осем години. Същата съдба ги чакат и медицинските застраховки „Медикер“.

С плана „401к“ също има проблем. През 70-те години търговските компании предлагат на своите служители пенсионни планове с „установени изплащания“ – тоест работодателите внасят пари за сътрудниците, което помага да им се облекчи данъчното бреме. Но в началото на 80-те години се осъзнава, че за тях е значително по-изгоден план с „установени вноски“, които самият работник трябва да прави.

Ако през 1980 г. 38% от работещите американци използват пенсионни планове с установени изплащания, то към 2008 г. такива късметлии са едва 13%. По отношение на установените вноски статистиката е противоположна. Аналитиците съветват до 60-годишна възраст да натрупаш най-малко седем годишни заплати, но за повечето американци това е неизпълнима задача. Днес средните спестявания на 40-45 годишните по този план са едва 14 500 долара – тези пари не стигат за бъдещия пенсионер дори и за година.

Много пенсионни планове рухват по време на рецесията от 2008 г. Фирмите фалират, сътрудниците се оказват на улицата, изчезват спестяванията им за пенсия, внасяни от работодателите. Само за втората половина на 2008 г. системата „401к“ олеква с 2,4 трилиона долара.

Що се отнася до индивидуалните спестявания, тук трудещите се също са се натъкнали на проблеми. Вложенията в акции често се оказват рисковани – спомняме си какво струваше крахът на доткомите през 2000 г. След рухването на акциите на интернет-компаниите бъдещите пенсионери побързаха да инвестират в недвижимо имущество. Стойността на домовете рязко излетя, на пазара се образува поредният балон и в крайна сметка това доведе до Великата рецесия. Те трябваше да продават домовете, при това на сериозна загуба.

Към днешна дата ситата старост не огрява и половината от американските домакинства. Това се дължи на стагнацията на ръста на заплатите, който стиган за свързване на двата края и с оттеглянето на работодателите от отговорността за техните служители. Прекариатът припечелва от работа на свободна практика и тези нови лумпени дори не могат да си мечтаят за социален пакет. В резултат на това 35% от американските възрастни имат спестени по-малко от хиляда долара, а 34% нямат никакви спестявания.

Особена опасност са рязко увеличените разходи за медицински услуги и лекарства. Попаднали веднъж в болницата, възрастните американци често са принудени да предоставят на клиниката всичко, което са успели да спасят за цял живот. Остава им единствено да се надяват на помощта на децата, но те имат своите собствени трудности с работата и често просто няма как да подкрепят старите хора.

Особена група сред пенсионерите са тези на държавна служба – полицаи, учители, пожарникари, съдии. След като са придобили опит, тези държавни служители могат да разчитат на наистина добра държавна пенсия – от 2000 долара на месец. Въпреки това, 22 милиона държавни служители съставляват само 14% от активното население на САЩ. По-голямата част от гражданите работят за частни компании и на възраст 65-67 години (времето на пенсиониране в САЩ не зависи от пола, а от годината на раждане) те са близо до пълен банкрут.

Разказите за по-възрастните американци, опитващи се да оцелеят в кризата в пенсионната система, станаха популярна тема за отразяване. Така, 76-годишната Роберта Гордън от Калифорния заяви пред списание „Атлантик“, че е работила почти през целия си живот, опитвайки най-различни професии – тя е била чистачка, гувернантка, дистрибутор, библиотекар. Често нейните работодатели не са плащали на социалноосигурителната система, а сега тя получава само 915 долара на месец. Извън САЩ това е много добра сума, но високата цена на живота в Калифорния прави Роберта на практика мизерстваща. Само наема на апартамента ѝ струва 1040 долара на месец.

Ако Роберта се разболее, тя ще трябва да плати за лечението от собствените си спестявания повече от осем хиляди, преди застраховката да започне да действа. Следователно, тя „се опитва да не се разболява“, а в събота работи в местен магазин за хранителни стоки, получавайки 50 долара на ден. Освен това тя получава безплатна храна в хранителната банка на местната църква.

67-годишната Дебора Бело 30 години работи като сервитьорка, получава от социалното осигуряване дори още по-малко – 778 долара. Тя все още трябва да работи на пълен работен ден, но няма достатъчно пари, дори да си купи телевизор.

Пенсионната криза в Америка особено удари жените. Малките, не винаги бели заплати и годините на отглеждане на деца водят до факта, че в напреднала възраст те буквално трябва да оцеляват. Децата биха се радвали да помогнат, но самите те нямат достатъчно пари.

Пенсионерите виждат единственият изход в това да се трудят и след излизане в пенсия. Ако през 2000 г. в САЩ има само 3% работещи пенсионери, сега те са вече 12,4%. Впрочем, това не спасява от рязкото снижаване на жизненото равнище – на старците се предлагат единствено нископлатени и нестабилни работни места.

Експертите прогнозират, че ако настоящата тенденция продължи, една трета от пенсионерите от поколението на бейби-бумърите скоро ще падне под линията на бедността. Това ще повтори положението от времената на Голямата депресия.

Не всички възрастни хора успяват да запазят дори покрив над главите си. Ако през 1990 г. само 11% от американските бездомни хора са на възраст над 50 години, до през 2016 г. делът им се е увеличил до 50%.

Застаряващото населението не само, че мизерства, но и повлича следващите поколения към икономическото дъно. Вместо да инвестират в децата си, американците са принудени да изразходват всичките свободни пари за своите родители. Това заплашва не само икономиката на страната, но и целия американски начин на живот. Работете, докато не умрете – така изглежда за мнозинството съвременната версия на пенсионната система на САЩ.