Connect with us

ПОЛИТИКА

ГЕРБ и ДПС да почерпят! За новия служебен кабинет

Published

on

Ключови министри се оказаха трайно свързани с партията на Бойко Борисов. Други са участвали в сделки в полза на фирма на Ахмед Доган

Словото на президента Румен Радев при представянето на поредния му служебен кабинет оставя впечатление, че за два месеца той ще реши трупани с десетилетия проблеми. Всъщност, според българската Конституция, задачата на това правителство е доста по-простичка – да организира честни избори. Всички останали действия трябва да са в рамките на задачите, гласувани от парламента с държавния бюджет – там са записани приоритетите и ангажиментите, които изпълнителната власт трябва да следва и изпълни.

Факт е, че Румен Радев не е първият президент, който има несъразмерни с правомощията си амбиции. Факт е и че голяма част от пратениците му в изпълнителната власт също не се задоволяват с краткото пребиваване във властта – и Стефан Янев, и Кирил Петков, и Асен Василев, и още куп негови протежета вече се насочиха към политиката и даже успяха да се скарат с “бащицата”. Факт е и че в последния служебен кабинет има министри, чиито биографии предизвикват много въпроси за намеренията, с които са назначени в изпълнителната власт.
Веднага след като станаха известни имената на новите служебни министри, лидерът на БСП Корнелия Нинова и най-близките й хора обявиха: “Това правителство ще бъде реваншистки настроено, анти-БСП, и по този начин ще бъдат обслужени интересите на ГЕРБ и ДПС”. В случая соцлидерката е силно пристрастна – все пак ще я наследи човек, когото тя уволни – бившият директор на ВМЗ-Сопот. Но в думите й има и много истина – ключовите министерства се поверяват на хора, чиито биографии години наред са свързани тясно с ГЕРБ и ДПС.

Така например

дългогодишна заместничка на Владислав Горанов пое финансите

Росица Велкова не е случаен човек – тя дълги години работи в Министерството на финансите. Беше заместник-министър при три правителства на ГЕРБ. За това колко ценен кадър е говори фактът, че след като партията загуби властта през април 2021 г., тогавашният министър на финансите Кирил Ананиев побърза да я преназначи като шеф на отдел в МФ, за да не може да бъде уволнена от новите управляващи. Когато Асен Василев стана редовен министър на финансите, той я назначи за свой заместник с ресор бюджет, дълг, обществени поръчки. “Радвам се, че Роси Велкова поема финансите в служебния кабинет, защото тя познава хазната по-добре от мен”, заяви Василев при сдаването на поста във вторник.
Самата Велкова се държа доста странно при поемането на щафетата. Тя не отговори на нито един журналистически въпрос с извинението, че разбирала само от държавни разходи и й трябвало време да навлезе в другите ресори. И отказа да коментира има ли намерение да сменя ръководствата на НАП и митниците – с оправданието, че нямала преки впечатления от работата им.

Регионалният министър също е трайно свързан с ГЕРБ

Кариерата на архитект Иван Шишков в общинската администрация се развива бурно по време на управлението на ГЕРБ в София. Той е бил главен архитект на родния на Бойко Борисов район “Банкя” в периода 2000-2008 г., а след това става районен архитект на централния “Триадица”. Беше принуден да подаде оставка след инцидента с нелепо загиналото от токов удар момче заради незаконно прокарани кабели към незаконен преместваем обект.
Шишков бе заместник-министър в предходния служебен кабинет, когато регионален министър бе Виолета Комитова. Точно тогава бе забъркана кашата с договорите за ремонт и поддръжка на пътищата. Комитова ги прекрати, преди да има приключили нови обществени поръчки, и така остави пътищата в страната без поддръжка.

Наложи се парламентът да се намесва и да удължава действието на старите договори, за да има зимно почистване и да не спират ремонтите. Тъй като решението му изтича на 30 септември, а нови договори още няма, Шишков ще трябва да се справя с проблеми, създадени при предишното му пребиваване в изпълнителната власт.

Министърът на електронното управление пък се оказа човек,

пряко отговорен за сделка, обслужваща порт “Доган”

Георги Тодоров оглавява ключовата дирекция “Концесии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията през периода 2004 – 2009 г., т.е. при две правителства с участието на ДПС. После ГЕРБ поема властта и разчиства министерствата. Но Тодоров е трудоустроен от кмета на София Йорданка Фандъкова, която му поверява отдела по транспорт в столичната община. В транспортното министерство се връща през 2013 г., при третия кабинет на ДПС, и то като заместник на Данаил Папазов.
Самият Папазов след излизането си от властта стана дясна ръка на Доган в бизнеса. През 2018 г. тандемът Доган – Папазов купи ТЕЦ-Варна с прилежащото пристанище, а държавата стартира удълбочаване на Варненското езеро. По това време управлява третото правителство на Бойко Борисов, а Тодоров е шеф на борда на държавната фирма “Пристанищна инфраструктура”. Именно тя възлага удълбочаването без обществена поръчка, по схемата инхаус. След възлагане и превъзлагане през други две фирми с дейността се заема руската компания “Гидрострой” и 400 млн. лв. “потъват” в езерото.

Темата с транспортния коридор бе обсъждана миналата година в парламента и Тодоров бе привикан за обяснения като министър на транспорта и съобщенията в първия служебен кабинет на Стефан Янев. Тогава той се оправда, че не знаел как така накрая на веригата се оказват руснаците. Не знаел и че не е проведена обществена поръчка, защото с възлагането се занимавали двамата изпълнителни директори на “Пристанищна инфраструктура”, а не ръководеният от него борд. Оправданията на Тодоров прозвучаха неубедително. Но не за ДПС и ГЕРБ. Двете партии напоително защитиха начина, по който порт “Доган” се сдоби с ново водно трасе.

Свързан с ТЕЦ-Варна, макар и по частна линия,

се оказа и министърът на енергетиката Росен Христов. В официалната му биографична справка той е представен като голям експерт със солиден опит в енергийната сфера. Но експертизата на Христов не е точно “енергетика” – всъщност той е специалист по придобивания, сливания и преструктуриране на предприятия. Именно в това си поприще той работи за авторитетни западни компании (като италианската “Енел”) в чужбина, а през 2107 г. се връща в България, за да осъществи важна сделка – придобиването на “Енергоремонт холдинг” от холандския инвеститор “Дитсманн”. Българската “Енергоремонт” е с видни акционери – фирми, свързани с известния “атомен” бизнесмен Богомил Манчев, с бившия енергиен министър Милко Ковачев и др. При придобиването на акции в българското дружество нидерландската “Дитсманн” назначава Росен Христов в управителния му съвет. По-късно фирмата с холандско участие печели важна поръчка – ТЕЦ-Варна, собственост на Ахмед Доган, и възлага ремонта на три енергоблока срещу 11.5 млн. лева.

Защо държавният глава се е спрял тъкмо на специалист по преструктуриране на фирми за министър на енергетиката, не е ясно. И вероятно никога няма да разберем кой е препоръчал Росен Христов за този особено важен в момента пост.
Вероятно ще получим жокери за разгадаване на мистерията, когато новият принципал на енергетиката започне да взима и прокарва решения. Ходовете му, свързани с осигуряването на природен газ през идните месеци, ще са много показателни.

В кабинета има и други странни назначения. Така например

адвокат на скандален бирен бизнесмен оглави просветата

Изборът на юриста Сашо Пенов за министър на образованието определено е изненада. До началото на 2011 г. той беше начело на правния съвет на президента Георги Първанов. Тогава името му нашумя покрай скандални разговори между премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов за протекция на свързания с бирената фабрика “Леденика” Михаил Михов. Пенов е бил адвокат на фирмата “Булбрю БГ” ЕООД – производител на “Леденика”, по делото за отнет от Агенция “Митници” лиценз за акцизен склад.

Михов се озова в центъра на скандала “Ало, Ваньо” в началото на 2011-а, след като в. “Галерия” разпространи стенограма от телефонен разговор, в който премиерът казва на шефа на митниците Ваньо Танов: “Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата…” Повод за тази реплика е акция на митничарите в пивоварната “Леденика”, която към онзи момент е с отнет лиценз заради многобройни нарушения на митническото и данъчното законодателство. Впоследствие разрешителното е възстановено с решение на Софийския административен съд и не е обжалвано от държавата пред ВАС. “При такъв адвокат как да обжалваме”, чистосърдечно възкликна Танов в разгара на скандала. Самият Михов отрече да е звънял на Борисов, но призна, че се е оплакал на президента Първанов.
Покрай този скандал Пенов бе освободен от президентството. Според закона за държавните служители хора на трудов договор нямат право да упражняват свободната адвокатска професия, с изключение на депутатите, преподавателите във ВУЗ и научните сътрудници. От президентството тогава не отговориха в какви правоотношения е Пенов с президента. Формулировката им беше, че “поради изострената обществена чувствителност президентът смята за необходимо като морален жест да освободи Сашо Пенов като председател на правния си съвет”. След няколко дни президентът коментира, че е уволнил Пенов, защото юристът не го информирал, че е бил адвокат на “Леденика” по делото с отнетия лиценз на пивоварната. Първанов заяви тогава, че би възпрял Пенов да поема това дело – бил против съветниците му да бъдат ангажирани с подобни дела, защото това е укоримо, макар формално да не е конфликт на интереси.
Уволнението му бе изтълкувано от юристи като опит на Георги Първанов да предотврати назряващия скандал, който изважда на показ връзките му с бизнесмена Михов. През март същата година Михов бе открит мъртъв в хотелска стая в Правец, като бе обявено, че е починал от инфаркт.

Сивият кардинал на Радев

Новият военен министър Димитър Стоянов, който досега бе главен секретар на президенството, очевидно ще е силният човек в този кабинет.
Стоянов е най-близкият човек на президента Румен Радев. Те са завършили една и съща гимназия – Математическата в Хасково, едно и също военно училище – Военновъздушното в Долна Митрополия, двамата са възпитаници на Военната академия, както и на Военновъздушния колеж „Максуел” в САЩ.

Стоянов нашумя в публичното пространство, след като започна да се изказва във фейсбук по актуални скандали, очевидно изразявайки мнението на президента, когато той предпочита да запази мълчание. Така например през ноември 2021 г., по време на президентската предизборна кампания, Стоянов нападна Кирил Петков. “Кирил Петков – циничното зад лъскавото. Има ли тъмна страна отвъд лъскавата и изпълнена с усмивки за светло бъдеще кампания на Кирил Петков? Има ли друго лице привидната загриженост?”, написа той във фейсбук. Това беше много преди Радев да започне публично да критикува Петков.

След като Радев възнегодува от действията на правителството на ПП за РС Македония и “Булгаргаз” през февруари, Димитър Стоянов директно обвини в лъжа Петков и го иронизира с думите: “Не е трудно или сложно да се изговаря истината!“.

На 16 юли т.г., часове след като шефът на кабинета на премиера Лена Бориславова определи Радев като политик от миналото, Стоянов отново атакува Петков, без да го назовава по име. “Сега разбрах какво е да си политик на бъдещето. За да си такъв, трябва да лъжеш безскрупулно и за всичко. Като се започне от 3-4 пъти по-евтиния LNG, мине се през готовността ICGB и потеклия азерски газ на договорна цена, неустойките, водената двойствена външна политика, особено по македонския въпрос, шестте метра водосточна тръба за 1 млн. лв., трите стълба за 2 млн. лв., агитаторите за чужда държава, получаващи по 4000 лв. Да си политик от бъдещето, трябва да вярваш в правотата си, въпреки че всички около теб ти казват, че си сгрешил. Пука ти, важното е да си мислиш, че си политик на бъдещето, и да клатиш останалите в държавата си малко над 6 млн. българи! В такъв случай предпочитам политиката от миналото”, написа главният секретар на президента.
Стоянов иронизира и партията на доскорошния си колега от президентството и бивш служебен премиер Стефан Янев. В навечерието на учредителното й събрание той написа: “Новият “възход” се е задал на хоризонта! А не, благодаря”.

Новият служебен военен министър влезе в остра конфронтация с министъра на икономиката Корнелия Нинова за търговията с оръжие. След като президентът обяви, че българско оръжие отива в Киев със знанието на Нинова, Стоянов публикува част от документ, от който се разбираше, че по някакъв оръжеен договор крайната дестинация на изделията се променя от Ислямска република Афганистан на Република Украйна. И написа: “Някои са абонирани за лъжата. Ма тя е и заразна тази болест с лъгането, след като се предава от министър на началник на кабинет”. После се разбра, че договорът не е точно от този кабинет, а от времето на служебното правителство на Стефан Янев.
Едва ли е изненада, че Стоянов бе срещу закупуване на американски самолети F-16 и многократно е хвалил предимствата на МиГ-29, с които армията разполага. “И като купим Ф-16 спешно, какво ще ги правим? Кой ще лети на тях, кой ще ги обслужва и колко ще ни струва на година? А имаме ли необходимата инфраструктура? Нямаме я! Тази спешност може да се реализира най-рано след 4-5 години. А защо не помислим за “Рафал”? Хърватска и Гърция са добър пример, защо не го последваме? Или просто никой не иска да изпрати RFI? Някой след време ще трябва да отговаря за бездействието, довело изтребителната авиация на изживяване. И да, платени са 100 млн. лв. на РСК МиГ за 3 г., или средно по 33 млн. за година. За последните 15 г. поддръжката на МиГ-29 е по 17 млн. лв. годишно, или средно по 10 млн.$”, написа той на 7 май 2022 г.

Наскоро той написа във фейсбук ироничен коментар към “Продължаваме промяната”: “Ауууу, ще удължаваме ресурса на МиГ-29? Та нали бяха “съветски фетиши” по думите на един от председателите на “Демократична България”? Нали са НАТО-несъвместими съгласно съветника по национална сигурност на “Продължаваме промяната”? Защо ли ги залюбихте точно сега?”.

Часове след като стана ясно, че става военен министър, Димитър Стоянов вече обяви сред приоритетите си придобиване на още 8 F-16 от САЩ.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПОЛИТИКА

Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание

Published

on

By

Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.

Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.

Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?

Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.

Моделът се укрепи вече със 180 депутати.

Да честитя ли пак на балъците?

Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Пеевски преминава в режим на оцеляване

Published

on

By

А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.

Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.

За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.

През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.

Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.

Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.

Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,

Пеевски по-скоро ще остане изолиран.

Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.

По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.

Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.

Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.

А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно

призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.

На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.

Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

ПОЛИТИКА

БСП загубиха смисъла за съществуването си

Published

on

By

Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.

97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.

За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.

Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?

Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.

В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.

На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.

Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.

Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.

Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.

Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?

Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.

Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.

Но те загубиха.

Защо?

Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?

Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.

Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.

И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.

Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.

Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.

Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.

Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.

Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.

По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.

Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.

Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.

И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.

Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.

Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.

Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.

Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.

И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.

Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.

Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.

И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?

Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха

1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.

През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.

Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.

Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.

И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.

Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending