АНАЛИЗИ
Глобализацията приключва. Връщаме се в нормалния свят.
Франсоа Лангле: Глобализацията приключва. Върнахме се в нормалния свят
Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат.
Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него, казва френският икономически журналист Франсоа Лангле пред “Фигаро”.
– Как трябва да тълкуваме внезапната промяна на Доналд Тръмп, който отложи реципрочните мита за 90 дни, точно в деня на влизането им в сила? Заради финансовите пазари ли го направи?
– Да, очевидно. Миналата сряда положението заплашваше да излезе извън контрол със сриването на американските облигации и високия риск от финансова криза. Имаше и охкания на олигарси тръмписти, които явно не са чели програмата на президента преди да финансират кампанията му със стотици милиони долари и да му се преклонят. Технологичните предприемачи, финансисти и петролни босове от Пермския басейн получиха паническа криза, виждайки как курсът на черното злато се срива в началото на седмицата. Плачът на «Big Oil», «Big Tech» и « Big Money » беше прекален.
Тръмп удари твърде силно. Офанзивата му беше зле премерена, както по своя периметър – всички или почти всички страни в света – така и по своя размах, с безумни мита. Така че той мигна първи. С него ще трябва да свикнем с “бързи и яростни” преговори, като в онези автомобилни състезания, в които два болида се хвърлят един срещу друг и трябва да контролираш страха си, за да се отдръпнеш от пътя в последната секунда преди сблъсъка. Трябва да отбележим също, че към днешна дата Тръмп получи това, което искаше: отваряне на прозорец за световни преговори за продажба на достъпа до американския пазар възможно най-скъпо. В допълнение с универсална такса от 10% като начална точка, която вече е одобрена. Така че да не говорим за поражение. Засега всичко е съобразено с плана на президента.
– Какъв е този план и как да тълкуваме митническата офанзива на американския президент, която доведе до катастрофална борсова сесия в Азия и Европа в началото на миналата седмица ?
– Доналд Тръмп е бизнес маниак, който иска да прави пари от всичко. Обявеното увеличение на митата показва, че периодът на безплатен достъп до американския пазар приключва. Питър Наваро, американският търговски и индустриален съветник, беше определил цената на този нов пазар: той се надяваше да възстанови 600 млрд. долара годишно, за да може впоследствие да намали корпоративните данъци в страната. Така че навлизаме във фаза на наддаване за 90 дни.
Този план не е прищявка, той бележи последния етап от процеса на отслабване на световния господар, който беше Америка. От ерата на Обама бившата американска суперсила еволюира и изпраща едно постоянно послание: ние се оттегляме от световните дела. През 2013 г. президентът демократ постави “червена линия” по отношение на Сирия, преди да даде заден ход и да не нареди удари срещу сирийския режим след атаки с химически оръжия в предградието на Дамаск. През 2016 г. Доналд Тръмп продължи тази политика с обявената цел изолационизъм. Джо Байдън последва неговите стъпки с катастрофалното изтегляне от Афганистан и отказът да изпрати войски да се бият в Украйна.
Доналд Тръмп отива по-далеч в тази логика, като се обръща агресивно срещу своите съюзници, защото иска да постави защитата на Америка преди всичко. В очите на президента на САЩ поддържането на световен ред, подкрепяйки своите съюзници и многостранни организации, като Световната търговска организация, вече не е интересно от гледна точка на печалбите. Това струва твърде много пари в икономически план и твърде много хора във военно отношение. Според британския историк Пол Кенеди САЩ навлязоха в ситуация на “имперско свръхекспониране”, моментът, в който ресурсите на суперсилата вече не са достатъчни за финансиране на военни епопеи в четирите краища на планетата.
Великобритания го преживя между 1880 и 1914 г. Днес според Тръмп най-доброто съотношение качество-цена, за да могат САЩ да останат начело, е Maga: «Make America Great Again» (Да направим Америка отново велика). Следователно той пропилява капитала на меката сила, натрупан от неговите предшественици, който им позволи да ръководят световния ред. Една велика сила не може да се обърне срещу всички. Тя трябва да вдъхва доверие и възхищение у своите съюзници. Но Тръмп не го интересува, защото това не е неговата стратегия.
– Пекин обеща във вторник “да се бори докрай” в тази търговска война. Впрочем временното прекратяване на митническите тарифи не засяга Китай, на който бе наложена допълнителна такса? Това началото на китайско-американска ескалация ли е?
– Китай няма да отстъпи, защото вярва, че е дошло времето да утвърди силата си срещу Америка и най-накрая да заеме мястото, което Западът му открадна през 1842 г. с Договора от Нанкин, сложил край на Опиумната война. Това е часът за големия сблъсък. За Пекин Тръмп е само последният, гримасничещ етап на американския упадък, политическата поза на отслабналата суперсила – и това не е невярно. Обратно, според Доналд Тръмп търговската конфронтация е начин да “удари” Китай, да го изолира. Зад тази икономическа война стои китайско-американското съперничество за лидерството на световния ред, което ще бъде големият въпрос в близките години.
Значителните структурни слабости на Китай вероятно карат Си Цзинпин да мисли, че прозорецът на възможността да надделее може би ще се затвори след пет години. Първата слабост е, че китайският икономически модел се основава на свръхинвестирането на компании, свръхкапацитет, свръхчислени компании. Пекин произвежда, за да не прави нищо друго, освен да наводнява пазарите със стоки, които никой не иска, което понижава цените и подхранва един вид световна дефлация. Това не решава проблема с потреблението в страната. Противно на Япония, Тайван или Тайланд, вътрешното потребление не е изместило външното търсене. Защото, за разлика от тези страни, империята отказва да позволи на валутата си да поскъпне, което свива доходите на домакинствата и поддържа зависимостта от външните пазари.
Освен това Китай е на прага на зрелищен демографски срив. Между 1980 и 2017 г. 240 млн. души в активна възраст се присъединиха към редиците на световната работна сила, което обясняваше китайския бум. Днес 10 млн. души между 15 и 64 г. изчезват всяка година. Китай беше заводът на света, той ще се превърне в старческия дом на планетата.
– Дали САЩ гледат на спада на борсовия пазар като на “преходен период” към нова златна епоха и обновена американска мечта?
– За Доналд Тръмп борсовият срив беше много полезен: той размекна партньорите. Този предупредителен изстрел го постави в позиция на силата. Доказателството: светът се втурна да преговаря за митническите тарифи. Но сривът на облигациите все пак го принуди да преразгледа стратегията си. Каква роля изигра Китай в тази масова продажба на американски облигации? Дали искаше да предизвика някакъв “валутен Пъл Харбър” срещу Америка, който може да продължи само с по-нататъшни финансови смущения? Във всеки случай китайците залагат на отслабването на доверието, което вдъхваше доларът, и на международна валутна реформа. Вероятно имат право. Американската свръхсила и нейната мека власт можеха да поддържат фикцията за неограничена финансова мощ, с долара като световна котва. С Тръмп това приключи. Той вече няма съюзници, а само задължени и жертви. Това е съвсем друг свят, много по-крехък отпреди, където неприязънта срещу Америка ще набира сила, което служи на целите на Китай.
– Опитва ли се Тръмп да разизиграе картата на президента на народа срещу финансовите елити? Може ли да проработи тази стратегия?
– Това е безспорно. Видяхме го с постановката с работниците при представянето на митническите такси. Нека не се заблуждаваме: свободната търговия деиндустриализира вътрешността на нашите страни. Тази стратегия имаше двама големи бенефициенти, потребителят и акционерът, но тя причини жертви. Противно на онова, което твърдеше американският икономист Пол Кругман преди тридесет години, който по-късно се отказа от думите си, международната търговия с Китай нанесе щети на заетостта. Анализът на Тръмп в политическата икономия е добър. Митническите тарифи са един от инструментите за възстановяването на покупателната способност на средните класи, проблемът е, че те бяха въведени в безпорядък и по опасен начин с този всеобхватен залп. Но реиндустриализацията ще отнеме време.
– Може ли да се анализира тази последователност като форма на “интелигентен протекционизъм”, който се обръща срещу Европа?
– Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат. Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него.
– Приключват ли ерата на свободната търговия и разюзданата глобализация? Само отклонение ли бяха те?
– Да, преживяхме отклонение, изключителен микроклимат, който не беше нормален свят и който ще ни си струва учудващ след десет години. Либерално отклонение, чийто граници можем да очертаем. Началото беше падането на Берлинската стена през 1989 г., допълнено от излизането на Китай на световния пазар няколко години по-късно. Тази събития премахнаха геополитическия риск. Изведнъж компаниите се втурнаха в четирите краища на планетата, те глобализираха икономиката. Финалната межда беше инвазията в Украйна на 24 февруари 2022 г., която върна геополитическия риск, което кара компаниите да се върнат у дома. Връщането на Доналд Тръмп на власт ще засили още повече това центростремително движение на компаниите и капитала, от перифериите към техните родни или приятелски земи.
Това отклонение на напреднала глобализация съответстваше на апогея на американската мощ, която вече нямаше съперници. И това не е случайно. Една хиперсила плаши всички останали и следователно кара риска да изчезне. Освен това тя пуска в обръщение световна валута и определя универсалните правила за търговията. Преживяхме това между 1860 и 1914 г. с Pax Britanica (на латински “британският мир”, по модела на Pax Romana, бел. ред). Великобритания беше световният господар преди да бъде прекъсната от атентата в Сараево и неговите последици. Войната в Украйна току-що прекъсна американското превъзходство и върна геополитическия риск в Европа, така както избирането на Тръмп.
Така че преживяхме период на глобализация, какъвто има всеки век. Повече няма да го видим през живота си. Върнахме се в нормалния свят, този, който преобладава най-често, когато великите сили се сблъскват. В който, освен това, в момента короната на световния господар е заплашена. И за първи път от 1492 г. тази корона може да премине към незападен представител – Китай.
Превод от френски: Галя Дачкова
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
