Connect with us

АНАЛИЗИ

Глобализация и Терор от световните господари върху населението

Published

on

От много време ,,Елитът” упорито работи за налагането на Нов световен ред (НСР), посредством който напълно да укрепи позициите си и да държи здраво ,,стадото” под контрол. Този план се осъществява чрез:

Поставяне и издигане на доверени или подходящи хора на възлови позиции в банковото дело, бизнеса, политиката, религиите, медиите, армията, медицината и на привидно несвързани една с друга международни институции, които обаче служат на същата кауза. Често тези, които са по-ниско в служебната йерархия, нямат никаква представа за плана, който несъзнателно подпомагат. Много организации и движения имат различни имена и изглежда като че ли преследват различни цели, но всъщност са манипулирани от едно и също място в името на осъществяването на глобализацията (евфемизъм за Нов световен ред).Неутрализиране по всички възможни начини на организациите и на хората, които пречат за установяването на НСР.Заблуждаване на обществеността по отношение на истинските цели на глобализацията и отвличане на вниманието й чрез разнообразни методи.Оркестриране на събития и ситуации (предимно чрез всяване страх), създаващи подходящи условия, които да накарат хората да поискат прилагането на мерки за осигуряване на тяхната безопасност (по вече разяснената схема проблем > реакция > решение), след което да им бъде предложен НСР като единственото възможно и най-подходящо решение.

Най-общо казано целите на НСР са:

Единно световно управление в ръцете на ,,елита”.Световна централна банка и единна валута, без да се плаща в брой.Световни полицейски сили за поддържане на реда, който е наложен от ,,елита”.

Преди няколко години бившият председател на НАТО Хавиер Солана заяви, че Европейският съюз трябва да подготви полицейски сили за бързо реагиране, които да подкрепят военните действия в зони на конфликт. Кой подклажда конфликтите обаче, е добре известно. Според Солана страните членки на ЕС дори трябва да отидат още по-далеч, като създадат полицейски сили, които да бъдат в постоянна готовност и при нужда да бъдат изпращани където е необходимо.

Значително намаляване на населението на Земята с всички възможни средства.

Начините, по които се осъществява тази политика, зависят от степента на развитие на съответните държави и ситуацията в дадения район на планетата. Там, където е възможно, се разпалват войни, които, от една страна, водят до изтребление на големи маси от населението, а от друга – пълнят касите на оръжейната индустрия и свързаните с тях банкери и политици. Гладът и епидемиите също се използват широко, особено в по-слабо развитите страни. Всеки ден около 100 000 души умират от глад или от непосредствените последици от него. Както пише Жан Зиглер: ,,За народите от Третия свят ,,Третата световна война” вече е започнала… Унищожението на милиони човешки същества чрез глад се извършва всекидневно, с ледено спокойствие се приема за нещо нормално, и то на една преливаща от богатства планета… Постоянният глад и хроничното недохранване са човешки творения. Те са резултат от смъртоносния ред в света. Всеки, който умира от глад, е жертва на убийство.”

Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт заяви преди време, че смъртта на 500 000 иракски деца е приемлива цена, която трябва да се заплати, за да се изгради светът, в който тя иска да живее. Според УНИЦЕВ в периода от 1991 до 1997г. вследствие на наложеното от американците ембарго са загинали над 850 000 иракски деца. Днес под една или друга форма две трети от човечеството са обект на американските санкции – едноличен диктат на самозабравил се тирания. Нима е чудно тогава, че има толкова много хора по света, които са готови да се борят по всички възможни начини дори и с цената на живота си срещу този, който им отнема хляба и им налага своята воля?! САЩ са водили войни в чужди държави и райони над 40 пъти за последните две десетилетия, използвайки различни оръжия за масовото поразяване, включително касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.

Схемата за намаляване на населението се прилага успешно и у нас от тестните слуги на ,,елита”. С тяхна помощ според последни данни нацията ни е сред най-бързо намаляващите в света и се топи с 40 000 души на година, като до 2050г. се предвижда да бъдем не повече от 5 млн., от които българите ще са едва 60% в най-добрия случай. България е и на челно място в Европа по детска смъртност.

Здравеопазване с пълно господство на фармацевтичната индустрия и хирургията и ограничаване на всички естествени и евтини терапии и профилактични мерки.Контрол над всички източници на енергия, както не се дава достъп до каквото и да е технология, позволяваща използването на практически неограничена евтина енергия за различни нужди.Уедряване на селското стопанство и съсредоточаването му в ръцете на корпорациите. Системата контролира чрез създаване на зависимост, затова се стреми да унищожи и самостоялтелните фермери, които представляват заплаха за съществуването на НСР и изобщо за тоталитарните режими. Ще ви напомня, че в Съветска Русия болшевиките избиха поне 6 млн. души чрез глад, отнемайки земите им и средствата за производство.

Една от операциите на фондация ,,Рокфелер” е ,,правилното” регулиране на световното селско стопанство, като такива контролиращи програми вече са задействани в Мексико и Латинска Америка. Сега мултинационалните компании чрез налагане на генно изменени култури и семена терминатори искат да направят фермерите и нас напълно зависими от тяхната милост.

Тотален контрол над човечеството чрез поставянето на лазерен идентификационен код върху кожата на всеки индивид и на микрочип, свързан с един супермощен компютър и глобална позиционирана система.Да се блокира развитието на човешкия род в духовен план. Олигархията иска да бъде обслужвана от неосъзнато относно своя потенциал, затъпяло, послушно и без много претенции население. Образованието няма да запознава подрастващите с истинската история и да ги учи да мислят самостоятелно, а ще им дава само такава информация, която ще държи умовете им пленници на системата.

Родителите, които не се съгласяват децата им да бъдат отглеждани и възпитавани по налагания начин, както и да бъдат ваксинирани и имплантирани с микрочипове, ще бъдат обявявани за ,,неблагонадеждни” и ще им се отнемат родителските права.

Движението Нова епоха (Ню Ейдж) е един от триковете, приложени в областта на духовността за отклоняване на вниманието на хората от истинските причини за сегашното състояние на света. Неговата цел е да бъде контролирано пробуждането на много хора и да се отклони съзнанието им в желаната посока, така че да не бъде застрашено съществуването на системата. Според доклад от 1974г. на британския институт ,,Тависток” Ню Ейдж придобива широка популярност именно поради усилията на института и е създадено като сегмент от планирана социална конспирация и част от масовото промиване на мозъци. Поученията на много от лидерите на това движение не водят у последователите си до промяна в разбирането на задкулисните сили, които сътворяват толкова беди в живота на човечеството и до активно желание за промяна, а до бягство от действителността (ескейпизъм). Тези хора могат да бъдат наречени ,,позитивисти”. Те ви казват, че трябва да мислите само положително и всичко ще се оправи. По този начин допринасят, макар и несъзнателно, за поддържане на една изключително вредна заблуда, като откъсват хората от действителността и им насаждат измамни идеи за благополучие.

,,Елитът” дава на своите планове и институции имена, които замаскирват тяхните цели или са противоположни по значение на дейността им. Например, ако става въпрос за ,,мирен комитет”, то това всъщност означава ,,комитет, който има за цел да разпалва военни конфликти”; ако се говори за ,,етническа толерантност”, се има предвид създаване на етническо напрежение и вражда, и т.н.

НСР се налага под лозунгите за ,,укрепване на демокрацията” и ,,защита на моралните ценности”, но в действителност той е замислен така, че да отстоява интересите на банковите и промишлените олигархични кръгове с всички възможни средства. Хаосът в света, който целенасочено се поддържа, локалните войни и конфликти, финансовите кризи, организираната престъпност и т.н. се използват, за да се оправдае идването на власт на едно световно управление със световна полицейска сила, като несъгласните с това положение ще бъдат обвинявани в ,,престъпления срещу реда” и срещу ,,добруването на човечеството”. Последните две десетилетия господстващата система, обслужваща международните банкери и транснационалните корпорации, все по-често се намесва, за да контролира и насочва националната политика на отделните държави в съответствие със собствените си стратегически, икономически и политически интереси, използвайки различни институции като Световната банка (СБ), МВФ, Световната търговска организация (СТО), Кръглата маса, Трилатералната комисия, Билдербергския клуб, Римския клуб, ГАТТ, НАФТА и други структури.

Морис Рубин, редактор и издател на ,,Дъ прогресив” пише в своя статия: ,,Властта на корпорациите е доминиращата сила в днешното общество… Ние ставаме свидетели на един безрецедентен трансфер на власт от народите и техните правителства към глобални институции, верни само на някакви абстрактни принципи за свободен пазар, покровителстващи бездушни същества, които оформят или съсипват нации” – Джоел Блейфус, редактор на ,,Ин дис таймс”, дългогодишен репортер и разследващ журналист.

Ноам Чомски, виден критик на опитите за създаване на нов световен ред, отбелязва:

Друга цел беше да се изправи на крака едно действително световно правителство, откъснато от народното съзнание и народното вмешателство, имащо за дача да осигури световните човешки и материални ресурси да бъдат достъпни без ограничение на международните компании и на международните банки, които да контролират системата в планетарен мащаб. Демокрацията се е превърнала в система за прикриване на елитарни решения, а парламентаризмът в сателитните държави е само един полезен инструмент за налагане на господството над покорни местни малцинствени групи.

Според Чомски ,,новият световен ред е царство на терора”.

За да стане възможно изпълнението на плана на ,,елита”, трябва да бъде ликвидирана националната независимост като явление. Това се осъществява както чрез външни фронтални атаки върху националния суверенитет на държавите, така и чрез постепенното му подриване и ерозиране отвътре с помощта на местни корумпирани и продажни политици.

Под благовидния предлог да се доведе младото поколение до идеята за интернационализъм и космополитизъм, се размиват моралните граници и ценностите и се подготвя почвата за безпрепятствено установяване на НСР. С призиви за глобализация и отваряне на обществата се цели заличаване на националното чувство и на културните традиции на отделните страни. Този процес започва от образованието, което трябва да формира безродна и послушна интелигенция. Терминът ,,интернационализъм” се популяризира, за да се прикрие съединената финансова, политическа и икономическа световна сила, стремяща се към установяването на тотално световно господство.

,,През следващия век нациите, такива каквито ги познаваме сега, няма да съществуват; всички държави ще бъдат под единствено глобално управление…” – Строуб Талбот, зам. – държавен секретар при Бил Клинтън, в статията, озаглавена ,,Раждането на глобалната нация” в ,,Тайм” от 20 юли, 1992г.

Проф. Арнолд Тойнби в реч пред Института за изучаване на международните работи в Копенхаген заявява: ,,Понастоящем ние дискретно работим с всички сили, за да изтръгнем от различните държави по света тази мистериозна сила, наричана суверенитет…”

Брок Чизхолм, бивш директор на СЗО: ,,За да осъществим (плана за) единно световно правителство, трябва да премахнем от умовете на хората техния индивидуализъм, верността им към семейните традиции и националната идентификация.”

Проф. Лозан Стоименов (в. ,,Нова зора”, 30.01.2001г.):

Държавният суверенитет се представя като отживелица, пречеща на прогреса… Националната държава е последният инструмент, на който мнозинството от хората възлагат някакви надежди за защита срещу силовото ограбване на техния труд и на националните ресурси: материални и интелектуални. За осигуряване на диктаторски позиции от едно нищожно малцинство над милиарди хора по цялата планета са необходими комплексни действия за преодоляване на съпротивителния потенциал на това огромно мнозинство. Войната срещу човечеството на практика се води на множество фронтове и въоръжените интервенции и международна полицейщина са само едно от тези направления. Война се води в науката, в културата, в образованието, да не говорим за идеологията и икономиката. Правилото ,,Разделяй и владей” се прилага в неизвестни в историята на човечеството мащаби, като се насаждат конфликти от най-различен характер: териториални, етнически, религиозни, културни, социални, расови и пр. Важно място заема войната срещу държавността на народите, обречени да бъдат асимилирани или ликвидирани. В тази война се използва продажна туземна администрация, формирана обикновено от посредствени и затова лесно манипулуреми и евтино купувани личности… Във всяка една област – наука, образование, промишленост, земеделие, здравеопазване, социално осигуряване, национална сигурност и т.н., вземаните и провеждани решения са в грубо противоречие с обективните изисквания за ефективност спрямо народа и държавата, но затова пък в пълно съответствие с интересите на чуждестранните и местните господари на ,,политическата класа”…

Бъдещето на една страна зависи от националното чувство, което съществува у народа й. Национализмът представлява осъзната отговорност към нацията, усещане за идентичност с нея, идеология за нейното спасяване и за защита на интересите й. Ето как прекрасно го е формулирал Хайтов: ,,Върховенството на Отечеството. Да го носиш в сърцето си, а не в дебелото си черво, и да си готов да се пожертваш за него. Това е най-старата национална идея, най-старият национален идеал, откакто има на света родове, племена, държави и нации.” Запитан коя ценност смята, че трябва най-бързо да възстанови, писателят казва: ,,… да заобикаляме отново родината си и да разберем, че с нищо не можем да я заместим. От всички национални идеали този е най-високият, най-старият и най-провереният. Народът без него не е народ, а сбирщина, която очаква своето заколение… Как да учиш войника да мре в защита на Родината, като думата ,,Родина” само дето не е забранена с указ? Когато президентски съветници оповестяват, че национализмът в родната казарма подлежи на изкореняване?”

В съответствие с приоритетите за налагане на НСР патриотизмът беше превърнат от политическите марионетки в България в мръсна дума, а национализмът – обявен за опасен. Всички сме свидетели на безродната, продажна и лакейска политика на управляващите през последните 15 години, благодарение на която в момента България е с неоколониален статут, сателит и васал на Вашингтон. Ще ви напомня какво каза бившият президент на Р. България Петър Стоянов пред Съвета за световна политика в Сан Франциско преди няколко години: ,,Модерните държави осъзнават, че е в техен интерес да следват общоприетите международни норми на поведение дори с цената на отказ от националния си суверенитет.”

Според Хайтов има ,,три главни категории граждани в момента: едните, най-огладнелите, мислят само за хляба; другите – за новия си бизнес; а трети отдавна ни разпродават. Рече ли някой да проговори за отечество, родина и пр., веднага следват квалификациите ,,патриотар”, ,,шовинист”, ,,националист” – точно същите, с които започна планомерната (след 1946г.) денационализация на българите, когато Червенков даде известната парола: ,,Най-голям враг на социализма в България е национализмът”. Сега чувам горе-долу същото: че най-голям враг на демокрацията бил национализмът, което показва, че около нас нищо съществено не се е променило.”

Национално отговорните правителства, които защитават своите страни и се грижат за благосъстоянието на населението, са враговете на ,,елита” и на НСР. Затова те се свалят с всички възможни средства и се заменят с послушни администрации, допринасящи за ограбването на новите колонии. Нашата страна е само един пример за тази политика. Ще цитирам Ж. Зиглер: ,,Към унищожението и страданията, наложени на народите от олигархиите на глобализирания капитал, от военната му империя и наеманите му търговски и финансови организации се прибавят и онези, които предизвикват корупцията и длъжностните престъпления, обхванали в голяма степен редица правителства… Защото световният ред на финансовия капитал не може да функционира без активното съучастие и корупцията на правителствата по места.”

Глобализацията не желае големи държави, затова чрез различни средства – създаването на икономически, политически и етнически напрежения и кризи, ги дестабилизира и разкъсва. А в тези вече новосформирани васални държавици, които практически са без национален суверенитет, управляват администратори, спечелили доверието на Големия брат чрез нископреклонничеството си и с готовността за предателство спрямо народа си. Примерът с Югославия е пресен, сега е ред на Македония, а може би после и на България. Лорънс Игълбъргър, бивш държавен секретар в администрацията на Буш, заяви през 1994г., че е възникнала потребност от ,,съвременен Берлински конгрес”, който под ръководството на САЩ и с участието на немците, французите и италианците да преначертае границите на Балканите. Подобна идея отново беше подхвърлена от Лорд Д. Оуен през 2001г. Що се отнася до югославяните, Игълбъргър заплаши, ,,че колективно ще им разплачем мамицата, ако не са послушни!”.

Както вече отбелязахме през февруари 2006г. в България се появиха искания за промяна на името на държавата и за признаването й за федеративна република.

Кметът на Ню Йорк Джон Хайлън в изказване през 1922г.:

Истинската заплаха за републиката е това невидимо правителство, което като гигантски октопод разпростира гадните си слузести пипала над града, щата и нацията. Като истински октопод той оперира зад прикритието на създаден от себе си защитен параван… Главата му е представена от интересите на Рокфелеровата компания ,,Стандарт ойл” и малка група могъщи банкерски къщи, наричани международни банкери. Тази малка котерия от международни банкери в действителност ръководи правителството на САЩ в името на своите егоистични цели. Те практически контролират и двете политически партии…”

Американският президент Ендрю Джаксн (1839-1847) заклеймява международните банкери като ,,змийско гнездо”. Според него, ако хората узнаят как те в действителност манипулират Америка зад кулисите, ще избухне веднага революция. Години по-късно Уудроу Уилсън, друг американски президент, заявява: ,,Някои от най-известните мъже в САЩ в сферата на търговията и производството знаят, че има една сила толкова организирана, подмолна, вдеобхватна и гибелна, че те предпочитат да не я обсъждат на глас.”

,,Светът се ръководи от съвсем различни персонажи, а не от тези, които хората си представят, че виждат” – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Англия в периода 1874-1880г.

Американският президент – масонът Франклин Делано Рузвелт, очевидно запознат с плановете за НСР, е казал: ,,В политиката нищо не става случайно, но ако стане, можете да бъдете сигурни, че то е било предварително планирано.”

Една от пионките на ,,елита” – Луначарски, открито заявява: ,,Ние мразим християнството и християните; те проповядват да обичаме нашите съседи и ближни, което е противно на нашите принципи. Това, което ние желаем, е омраза. Ние трябва да се научим как да мразим и само тогава ще победим света.”

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending