ПАРИ
Глобалната икономика достига предела си: ще се спука ли балонът на дълговете
Има много митове за енергетиката и икономиката. Анализът категорично показва, че преходът към нова зелена икономика не напредва толкова добре, колкото се очакваше. Стратезите за въвеждането на зелената енергия пренебрегнаха факта, че световната икономика благоприятства производителите с ниски разходи. Всъщност САЩ и ЕС вървят към икономически спад, защото субсидираните „зелени“ преходи не са евтини или рентабилни, още по-малко изгодни за доставчиците и клиентите.
Всичко това води до факта, че глобалната макроикономическа система е достигнала физическите си граници и вече не може да се развива устойчиво, коментира икономистът Гейл Тверберг в анализ, публикуван от oilprice.com. Мит е, че вятърът и слънчевата енергия увеличават доставките на електроенергия за САЩ и страните от ЕС. Високите цени са причина за точно обратното, посочва експертът.
Въпреки това световни гиганти като Америка и Китай все още продължават да инвестират огромни суми пари в необещаващата индустрия, рискувайки други сектори на икономиката. Всичко това води до стагнация по света, особено като се има предвид, че икономисти от цял свят гледат към Китай, а страната показва разочароващи резултати. В резултат на това се оказва, че двата глобални гиганта просто забавят растежа на световната система.
Мит е, че световната икономика може да продължи както обикновено, каквото и да се случи с енергийните доставки и нарастващия дълг. Проблемите на Китай с жилищното строителство биха могли на теория да доведат до спукване на дългови балони по целия свят.
Световната икономика зависи от растящия балон на дълговете. Освен това зависи от непрекъснато нарастващото предлагане на стоки и услуги. Всъщност двете са тясно свързани помежду си. Докато има нарастващо предлагане на евтина енергия от видовете, използвани от изградената инфраструктура, икономиката има тенденция да расте.
Китай с проблемите си в бизнеса с имоти е пример за това какво може да се обърка, когато енергийните доставки (въглища в Китай) станат скъпи, тъй като доставките стават все по-ограничени. Данните показват, че доставките на въглища на глава от населението в Китай са били ограничени през 2013 г. Добивът на въглища на глава от населението в Китай се е покачвал, но след това е намалял. Това направи по-трудно за строителите да строят домовете, планирани за бъдещите собственици, и стана една от причините за финансовите им затруднения.
Доставка на въглища на глава от населението в Китай въз основа на данни от „Статистическия преглед на световната енергетика за 2023 г.“, изготвен от Института по енергетика.
Китай успя да увеличи производството на въглища, но цената им се повиши значително.
Строителството на бетонни жилищни сгради при толкова високи цени на въглищата би довело до нови домове, които са твърде скъпи за повечето китайски граждани, за да си ги позволят. Освен това всички работници, които преди са се занимавали със строителство на жилища, се нуждаят от нови работни места, за да изкарват прехраната си. Сегашният подход изглежда е много от тези работници да се преместят в производството, така че пукането на балона на жилищното строителство да има по-малко въздействие върху цялостната икономика на Китай.
Сега има опасения, че Китай увеличава своето производство, особено за износ, в момент, когато работните места в Китай в сектора на имотите бързо намаляват. Проблемът обаче е, че увеличаването на износа на промишлени стоки създава нов балон. Това огромно допълнително предлагане на промишлени стоки може да се продава само на ниски цени. Тази нова конкуренция, причинена от ниските цени, вероятно ще доведе до понижаване на цените и за производителите по целия свят.
Ако други икономики са принудени да се конкурират с още по-евтините стоки от Китай, това може да има неблагоприятно въздействие върху производството по света. При ниски цени има вероятност производителите да съкратят работници или да им дават прекалено ниски заплати. Ако заплатите и цените са неадекватни, има вероятност дълговите балони в други части на света да се спукат. Това ще се случи, защото много кредитополучатели ще станат неспособни да изплащат дълга си. Затова и все по-често се говори за повишаване на митата върху китайския внос.
Най-големият мит е, че световната икономика може да продължи да расте вечно, предупреждава експертът. И икономиките, и хората са самоорганизиращи се системи, които растат. Хората получават енергията си от храната. Икономиките се захранват от видовете енергийни продукти, които нашата изградена инфраструктура използва. Нито хората, нито икономиката могат да растат вечно. Те не могат без енергийни продукти от правилния вид, в правилните количества.
Това налага строги ограничения на макроикономиката, която вече бива задушавана, умишлено или от глупост, и принуждавана да се развива не по законите на живота, а по прищявки на чиновниците.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.
ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
