БЛОГ
ГНЕВНА БЪЛГАРКА ИЗБУХНА: БОРИСОВ, ЗАЩО В НОРВЕГИЯ ПЛАЩАМ 10 СТОТИНКИ ЗА ТОКА И ВЗЕМАМ 1800 ЕВРО ЗАПЛАТА?
Борисов, десет години управляваш България и все ни обясняваш за някакви евроцености, но така и не разбрах за десет години как в Норвегия плащам за киловат час електроенергия едва 10 стотинки и няма дневна и нощна тарифа.
И как така тука вземам като проста продавачка 1800 евро заплата ( 3510 лева), а в България слушам само неща в бъдеще време?!
Не ти ли писна бе Бойко, нали не си мислиш, че всички сме толкова прости. Сега твоите тролове, ще ми обяснят, че Норвегия си има нефтодобив, само че да им кажа отсега, че тук близо 30 процента от прихода от нефтодобива се отделя в държавен фонд и не се пипа, защото със закон е решено той да се използва от бъдещите поколения.
Тук няма концесии и подаръци и всеки има право да избира от поне няколко доставчика на всичко, не като в България, да има уж от какво да избираш, но или цените им са еднакви или качеството едно и също и всъщност да нямаш избор.
А за златото на България, ти какво ще ни кажеш?
И оня твоят златен пръст Сидеров, който явно и сега ще ни обяснява, че пак не е във властта, на кой сте го подарили и как за десет години, не намерихте начин поне по-голям дивидент да получаваме като държава, от концесионера и този дивидент да влиза в джобовете на хората?
Докога бе, Бойко ще служите само на олигарси и мафиоти, нали уж хората ви избират на избори, само че май на изборите гласуват само онези на които платите и затова ги правите всички тези пози партер на разни мутри, олигарси и грабители?
Пак да попитам как за десет години не намерихте начин да увеличите заплатите на хората в пъти, но за вашите все намирате пари, като ни обяснявате, че всичко това ставало за да няма корупция, а всъщност само й вдигате цената на същата.
Защото, Борисов, корупция няма в България май само вечер по време на празници в България, когато всички вече са седнали по масите и дори от КАТ няма на кой да помахат с палките. Иначе няма как да си обясня факта, че в Норвегия като вляза в болница всички ми се усмихват и не ме гледат в ръцете какво и как ще им подам.
Няма как да си обясня и факта с твоите речи за най – ниските данъци в Европа, защото тука в общината не ми искат пари, когато трябва да ми издадат някой документ и най – вече си спазват сроковете, но пък в България Борисов, която ти и Пеевски управлявате вече десет години, да не дава господ да искам някакви документи или справки от общината, изобщо не искам да се сещам какви пари и как ще ми ги поискат твоите партийни кадри.
Иначе вчера те слушам, да съм ти благодаряла, че България щяла да плаща само 77 милиона евро глоба заради БЕХ, можело и да са 300 милиона евро, но нали си бил ти и твоите калинки Дончев и Петкова глобата станала само 77 милиона евро.
А да знаеш случайно, че всички тръби за газ в Норвегия са държавни и че никой не я кара тази държава да плаща глоби и че по тях всеки, който иска може да си транзитира газ, защото България Борисов не е глобена, че тръбите са държавни, а от факта, че няма възможност за конкуренция.
Защото откакто сте дошли на власт, я обърнахте тази държава на ваша по комунистически стил и трябва да лапате от всичко и никой няма право да ви казва нищо на глас.
Слушам те, че България просперирала, ама май само за тебе и твоята банда, така че Борисов аз имам обяснение, защото цената на тока в България ми е два пъти по – скъпа отколкото в Норвегия, а доходите ми три пъти по – ниски, но ще изчакам да видя кога ще ви арестуват службите всички и тогава може и да си помисля да се върна някога в България.
Защото такива Борисов като тебе не трябва да са начело на България, а да търкат наровете на Софийският централен затвор, защото вече не крадете от нас или децата ни, вече крадете и от неродените българчета, които един ден ще трябва да плащат за всичките ви кражби не само от България…
Ако тази статия ти е харесала – сподели я в Фейсбук за да могат и приятелите ти да я прочетат.
Не бъди безразличен, сподели новината с твоите приятели.
БЛОГ
Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха
Здравейте.
Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.
Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.
Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.
Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.
Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.
Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.
Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.
Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…
След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.
Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!
Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.
Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.
Разочарована съм.
Красимира
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.
Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.
Те мечтаят за стоки.
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026
За лайфстайл.
За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.
❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“
❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.
❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.
💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?
Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка.
Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането по балконите се полюшваше леко от вятъра, сякаш поздравяваше деня.
Станка гледаше нагоре.
На третия етаж някога беше нейният дом.
Там, зад стъклата, преди много години се чуваха смях, детски стъпки и мирис на топъл хляб. Синът ѝ тичаше по коридора, удряше топката в стената и тя винаги му се караше, без всъщност да е ядосана.
Снимки: Росен Коларов
После времената се промениха.
Синът замина. Първо в София, после някъде далеч. Писмата станаха по-редки, а накрая останаха само спомените. Апартаментът продадоха, за да започне нов живот някъде другаде.
Но Станка остана.
Всеки ден идваше на тази пейка и гледаше нагоре към балкона, на който вече се сушеше чуждо пране. Чужди цветя растяха в саксиите. Чужди хора минаваха зад пердетата.
Тя се чувстваше като дърво без корен — изтръгнато от собствената си земя, но все още стоящо.
Един малък вятър премина по двора и разлюля тревата. Станка се усмихна леко.
Не защото беше щастлива.
А защото знаеше нещо, което новите хора в блока не знаеха.
Този двор помнеше.
Пейката помнеше.
И дори бетонът на стария блок помнеше всички животи, които някога са били тук.
Станка погледна още веднъж към третия етаж, после бавно се изправи, подпирайки се на бастуна.
И тръгна.
Но сянката ѝ остана за миг върху пейката — като последен корен, който все още държи земята.
Снимки: Росен Коларов
Разказ и редакция: Иван Велинов
Разказа може да слушате тук
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
