Connect with us

АНАЛИЗИ

Голямата новина се роди още преди вота – Борисов повече няма да управлява

Published

on

Предизборната кампания отговори на въпроса кой няма да е на власт, но не и кой точно ще е
Кампанията за парламентарния вот на 11 юли едва ли ще бъде запомнена от избирателите. Тя не роди големи скандали, предложи сиви сюжети, политическите сили се носеха от инерцията на 4 април. Но именно тази безцветна кампания даде ясен отговор на големия въпрос – ще управлява ли пак Бойко Борисов. Не, няма! Каквито и да са процентите на 12-и сутринта – друг ще е. Това бе новината в аванс, съобщена от самия него чрез поведението му, но останала неглижирана сред глъчка и измамно лустро.
Кампания бе предшествана от две големи и една малка случки. Големите бяха санкциите по закона „Магнитски“ и безпрецедентният рекламен рейд на американския посланик Херо Мустафа в служебните министерства – категоричен знак, че големият атлантически партньор конфигурира нов политико-икономически софтуер в България. Малката случка бе решението на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки (коалиция „Българските патриоти“) да не се кандидатират за депутати. Този периферен на пръв поглед отказ онагледи предизвестеното – следващата власт ще мине не само без ГЕРБ, но и без патериците на ГЕРБ. И лидерите им си дават почивка от борбите.
Кампанията не отговори на другия голям въпрос – кой точно и как ще управлява. Формациите срещу ГЕРБ не се сближиха, управленската коалиция е енигма. Но случилото се дотук е с огромно значение. Успешно приключва политическият цикъл по отстраняването на ГЕРБ от власт, стартирал през лятото на 2020 г. Това вероятно е и управленският край на Бойко Борисов, най-устойчивото политическо явление у нас след 1989 г.
ГЕРБ – черни машини сега, бял кон утре
Кампанията на ГЕРБ стартира с тихи сбирки на Борисов с младежи. Продължи с щурм срещу служебни министри на лица от вторите редици. След това Борисов хукна из страната и стана главно действащо лице в цялата кампания – възхваляван от привържениците си и осмиван от критиците. Пълни зали аплодираха чутовния му мисловен полет. Искаха да внушат, че нищо ново не се случва в България – просто ГЕРБ препуска към пореден триумф.
Само че други бяха важните събития. Цялата кампания на Борисов бе подчинена на внушението, че машинното гласуване ще опорочи вота в ущърб на ГЕРБ. Повтаряше го на всяка сбирка, рече го на европейски дипломати, няколко пъти се изтърва, че ще обжалва след 11 юли. „Пипат машините“, бе лафът емблема през кампанията. Отсега е ясно, че Борисов няма да признае резултата. Човек, който не признава и обжалва, винаги е в опозиция. Това бе първият знак, че лидерът на ГЕРБ е наясно с участта си.
Вторият дойде в средата на кампанията. Борисов поиска лидерски дебат, включително със Слави Трифонов. Подобно желание никога не се отправя от фаворитите. В една кампания те не правят резки движения, за да не рискуват предимството си. Обратно – аутсайдерите няма какво да губят, лидерският дебат е възможност за обръщане на мача. Тъй Борисов, след като десетилетие отказваше лидерски дебати, сега му хрумна обратното – очевидно провокиран от интуицията си или социологически сондажи, че губи изборите.
Третият знак дойде в началото на последната седмица от кампанията. Борисов направи метан на Реджеп Ердоган в Истанбул. Подобна сцена е с предварително ясни имиджови загуби – на 90% от българските граждани (без електората на ДПС) им се свива коремът от отвращение. Даниел Митов каза, че Борисов отишъл да привлича изселническия вот, БСП видя достлук ДПС, полетяха съмнения, че бившият премиер просто си урежда убежище. Каквато и да е причината, Борисов бе при Ердоган заради изборите – удавник, търсещ сламка на цената на унижение.
На 7 юли, пред симпатизанти в Костенец, той каза нещо знаменателно: „Тук съм, за да ви помоля нещо. Изборите ще дойдат, ще си отидат, ще ги манипулират…. Но ние, каквото и да правят, пак ще сме първи. Ние сме длъжни пред народа, след като омажат всичко, така както бе при тройната коалиция и Орешарски, да сме първи на 11-и, за да имаме моралното право да им говорим. Убеден съм, че накрая здравият разум ще победи“. Рядко някога е бил по-ясен – планът максимум е ГЕРБ да бъде първа по резултат, после да „говори“ срещу управляващите, те да се провалят, за да се върне тя на бял кон под формата на здрав разум. В значителен период след 11 юли Борисов планира да е опозиция.
„Фейсбук“ край реката
През априлската кампания Слави Трифонов имаше две класически предизборни прояви – открита линия със зрители на телевизията си и концерт на финала. Сега концерт няма, единствената изява бе среща със студенти в Пловдив. Другото бяха фейсбук статуси през 4-5 дни.
Съгласно възвишените принципи на публичността лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) заслужава да бъде критикуван. Но от гледна точка на главната цел – повече бюлетини в урната, поведението му е успешно. Без да е център на внимание, ИТН стана втора сила на 4 април. „От царя научих едно – да бъда господар на мълчанието“, каза Трифонов на студентите. Ясно е – пасивността е умишлена. Има описани подобни тактики в учебниците – съответната политическа сила и лидерът й странят от битките, гледат да не грешат, а просто да минава времето – по хиляди рационални и нерационални причини то работи за тях. Така Трифонов се превърна в мъдрец с телефон край реката – стои, пуска статуси и чака труповете на враговете. Тактиката работи. Ето, Трифонов стои, нищо не прави, а служебният кабинет удря по контролирания вот на ГЕРБ. Христо Иванов го търси, ама той не му вдига – килимчето на промяната свършва в краката му.
В Благоевград на частичния кметски вот ИТН издигна доскорошен зам.-кмет на Петрич – и без резки движения спечели миналата неделя. Съобразно опита няма да е изненада, ако предстоящата донесе голям успех на ИТН.
„Говори си, БСП, не пречиш!“
БСП проведе едновременно енергична и тъжна кампания. Както си му е редът, състояха се стотици срещи по села и паланки, стиснати бяха хиляди ръце, присъединени десетки съюзници. Но никой не се интересува от БСП. През последната година партията е храстче – участваше в протестите срещу ГЕРБ, но никой не я възприема за протестна; Нинова не е била министър на Борисов, но не тя, а Христо Иванов е считан за промяна; „червеният“ Румен Радев флиртува с ИТН и „Демократична България“ (ДБ); оня ден Нинова отчаяно изкрещя, че БСП ще маха депутатския имунитет – нито някой се уплаши, нито зарадва. Няколко пъти през кампанията партията обвини ГЕРБ и ИТН в задкулисен съюз и…. отговор не последва. БСП вече e безобидна – говори си там нещо, на никого не пречи.
Причините за това са наслоени, нямаше как кампанията да ги елиминира. И така главната задача за 11 юли остана да бъдат спечелени не по-малко от 480 000 гласа, колкото през април. Единственият позитивен факт е, че през последните месеци социалисти влязоха във властта. Мнозинството от тях обаче са… врагове на Нинова (нямаха шанс за листите и предпочетоха назначаеми службици).
При пластичния хирург
За разлика от други кампании ДПС не сътвори големи скандали. Но заслугата е на останалите формации. Мустафа Карадайъ също навести Ердоган, изтърси нещо пред журналисти, отрече го. В други години това „нещо“ (че Турция е родина на българските турци) щеше да бъде раздухано до истерия. Но сега само президентът Радев и ВМРО реагирираха остро.
Причината за тази благосклонност е, че ДПС ще бъде фактор в следващото управление. Неофициален (както при ГЕРБ), но все пак фактор. С това са свързани и важните процеси при Движението през последните месеци. След американските санкции то ще трябва да се дистанцира някак от драгоценния Делян Пеевски. Затова единия ден той „няма общо с ДПС, никога не е бил член“, на другия: „Плътно го подкрепяме, докато няма доказателства“ (все думи на Карадайъ). Просто ДПС в момента е на операционната маса. Хирургът – пластичен. Тече период, в който тя се стреми да придобие приличен за партии и посолства вид. За селфита няма да е подходяща, ама да дава „непоискана подкрепа“, както рече ДБ – ще може.
Трудно е да си опозиция на… опозицията
На 4 април „Демократична България“ се представи добре, целта сега е да прибави нови гласове. Но задачата се постига трудно. ДБ не е като Трифонов, който без да е бил на протестите е смятан за протестен лидер. Или пък без нищо да прави печели избори в Благоевград (3.4% за кандидата на ДБ). Формацията трябва да се доказва. И опитва – всекидневно е във „Фейсбук“ с десетки включвания. Но за разлика от 4 април, доказването тече трудно.
Едната причина за това е технологична. Няма как за три месеца да се измислят нови неща. ДБ повтаря старите, но вече не будят интерес (включванията на Христо Иванов от ТЕЦ – Варна например омръзнаха). Втората причина е доста по-дълбока. Цяла година ДБ набираше инерция като опозиция на Борисов и модела му с ДПС. Но след 4 април Борисов престана да е премиер, а в краткия парламент някои гласувания събраха ДБ с ДПС. ДБ не атакува служебния кабинет, макар поводи да има (например очевадният чадър над Румен Спецов в НАП). Ясно е, че ДБ иска да бъде доубита ГЕРБ, но да си опозиция на опозицията не върши работа.
Изборите в неделя са много важни в едно отношение – те ще покажат колко голям е „умнокрасивият“ електорален сегмент. 300 000 гласа взе Реформаторският блок през 2014 г., 300 000 ДБ на 4 април. Ако пак са толкова, значи сегментът просто има таван.
Надолу жужи само Мая
Абсолютно същият проблем – че е опозиция на опозицията – важи и за „Изправи се! Мутри вън!“. Но формацията направи кампанията си още преди да е стартирала – чрез т.нар „комисия Мая“ за ревизиране на наследството на ГЕРБ. Целта на „Изправи се!…“ е просто да влезе в парламента. И вероятно ще бъде постигната, благодарение на скандалите в комисията и неизтощимата като цяло Мая Манолова.
Самата тя е единственият политик от арела около 4-те процента, който се забелязва. „Патриотите“ никой не брои за живи, Васил Божков и „Възраждане“ нищо ново не предложиха. И така най-вероятно следващият парламент ще повтори участниците.
Големите неизвестни остават две – ще разменят ли ГЕРБ и ИТН местата си от 4 април, каква ще е разликата между тях; ще увеличи ли ДПС гласовете от Турция – така ще узнаем обслужиха ли изборните промени Движението, бабува ли то над новите процеси. Неразривно с тях е свързана още по-важната енигма, която все някога ще трябва да бъде съобщена след 11 юли – под каква форма ще е управлението, което ще изключи ГЕРБ.
Диян Божидаров

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending