ПОЛИТИКА
Г-жа Истина обрича Партията на унищожение
Нинова сменя позицията си по-често от ляв бек на световното
Преди време Бойко Борисов лепна на Корнелия Нинова съвсем несправедливо прякора “Г-жа Лъжа”. Това определение “след това се повтаряше многократно от много активисти на ГЕРБ”, припомни Нинова, която тръгна да съди Борисов, но съдът реши, че определението е “безлично, абстрактно, безадресно”, “касае се за жена политик, но не и конкретно Корнелия Нинова”.
Лошо решение на съда. Съдът трябваше категорично да отсъди, че Борисов греши, защото г-жа Нинова не лъже – тя може да преиначава истината, тя е пластична във възгледите си, тя е уверена в позицията си дори когато греши, но не лъже.
В политиката
Нинова е ревностен почитател на верижната полигамия –
в кратък отрязък от време тя страстно брани дадена идея, а в следващия период смачква същата идея и с шут я изритва към политическото кошче, защото е време да брани пак толкова страстно друга идея, която може да е противоположна. Каква ти тук лъжа? Това е г-жа Истина, просто истината при Нинова е временно явление, преди да се появи друга по-истинска истина. Политическа повратливост, непоследователност, шмекерлък на дребно, който разчита на късата памет на електората, някаква тройна препечена дядова усуканица. Или еволюция на възгледите, както биха казали апологетите Нинови в БСП. Нинова сменя позицията си по-често от ляв бек на световното, но не лъже.
Преди две години, например, Нинова положи кански усилия, за да докаже на света, че БСП е алтернатива на статуквото. “Решени сме да продължим битката си за промяна на модела “ГЕРБ”. За нас това е принципна, последователна позиция, почти 7 години се бием с този модел, и трябва да се знае кой къде се поставя в тази ситуация по оста задкулисие, кражби, обръчи от фирми или правова държава, законност, ред и правила еднакви за всички. Ние сме решени да продължим битката си за промяна на модела “ГЕРБ“ и за друг начин на управление на България с всичко, което през годините сме казвали, последователно на думи и с действия сме отстоявали”, редеше тя.
Миналия месец Нинова обясняваше от парламентарната трибуна колко дълго са се борили, докато накрая: “И излязохме от формата на статуквото и станахме една от партиите, които наистина искаме промяна”.
Пламенно, страстно… Като желязна лейди, а не като г-жа Лъжа
Днес Нинова погребва времето, с което се гордееше – времето на коалицията с ПП и ДБ, през което тя бе вицепремиер. Днес вчерашните партньори са “крадци на избори”, врагове на свещеното избирателно право да гласуваш с хартийка. Еволюция на възгледите? Ама, разбира се, какво друго?
Интересното е, че Нинова погребва миналото си със същата страст, с което ИТН погреба връзката си в същата бивша коалиция. Нинова не анализира съдбата на ИТН. Тя дори съдбата на БСП не анализира след последните избори, а остави това за конгреса през февруари, на който Партията ще се чуди кое по-напред да анализира – предните избори, следващите, кекавото си състояние или международното положение.
Погребването и изкопаването на миналото мина скоротечно и това личи най-ясно в отношението на Нинова към “Продължаваме промяната”. За Нинова това беше: “президентската партия”, която “се опита да разбие коалиция “БСП за България” и да “накупи” “Екогласност”. “Директната подкрепа на президента Радев към тази партия, показана по различни начини, удари БСП”, казваше тя преди да… влезе в коалиция с ПП. Тогава изведнъж осъзна, че ПП не е президентска партия, че президентът има друг политически проект. Тогава Нинова заобича ПП и започна да работи много добре с Кирил Петков. Сега на ход е нов повратлив момент и Нинова отново мрази ПП – сега е много лоша и крадлива партия.
Същата пластичност Нинова показа за машините, знаете…
В момента е върл противник на машинния вот, с който ПП окрали по 5-6 бюлетина от машина. Преди казваше: “Управляващи от ГЕРБ, не искате машинно гласуване, защото нямате воля за честни избори” – 16 септември 2020 г., и “Само машинното гласуване е гаранция за честни избори” и “БСП сме парламентарна гаранция за машинно гласуване”. 31 август 2020.
Как е? Еволюция на възгледите? Не, висш политически плонж!
Мнозина смятат, че най-големият плонж в кариерата на Нинова тепърва предстои – влизането й в общо правителство с представители на ГЕРБ и БСП. Ако това стане, наистина Нинова ще престъпи ред граници, които тя и ръководството на собствената й партия създадоха през годините. БСП има категорична позиция, че няма да подкрепи правителство с мандата на ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”. В нощта след изборите Нинова изброи пет точки, като последната от тях бе: “Няма да подкрепим правителство с мандат на ГЕРБ и
няма да влизаме в съюзи с ГЕРБ и ДПС”
През последните дни Нинова оплю отгоре до долу ПП като крадци, което означава, че няма да подкрепи и първия мандат. Въпреки това Нинова говори, че правителство все още може да има и то ще се случи с третия мандат. “Ще изчакаме третия мандат и след като бъде връчен, тогава ще решим”, казва тя. С третия мандат правителство все още може да има, но само ако то бъде подкрепено от ГЕРБ и ДПС, това сигурно е ясно и за Нинова. Затова въобще не бива да се учудваме на думите на левия евродепутат Петър Витанов, който онзи ден каза: “Ако някой в БСП си мисли, че с третия мандат може да си прави замаскирана коалиция с ГЕРБ, повярвайте ми,
“Позитано” ще му се стори тесен”
Аз вярвам, че Нинова би сключила сделка с дявола само и само да пласира себе си и още двама-трима в изпълнителната власт, но въобще не вярвам, че “Позитано” ще й се стори тясно след евентуално поредно салтомортале. Вече няма кой да я изгони оттам. Години наред БСП се самоубива ритуално под вождисткото ръководство на Нинова и там едва ли са останали съпротивителни сили, които да попречат на колаборацията й с врага. Кой й попречи да сключи сделка с десните? Никой. Аплодираха я, оправдаваха я.
Няма кой да изгони Нинова от “Позитано”, защото тя вече изгони всеки враг. А останалите приспива с бодряшки откровения от типа: “Загубихме под 1 процент на тези избори”. Истината, която никой не иска да чуе вече на “Позитано”, е, че партията е обречена. Тя отдавна тръгна по седесарските пътеки и днес е на доизживяване. Нинова пое БСП през 2016 г., а през 2017-а за социалистите гласуваха 955 490 души. Днес феновете на Партията са 232 958. Т.е.
Нинова съкрати подкрепата със 700 хил.
– това е факт. Ако Нинова вкара хора в правителството, което съществува заради подкрепата на ГЕРБ и ДПС, колко хора смятате, че ще останат в партията? Ще останат няколко, поименно можем да ги изброим.
През последните 20 г. от редиците на БСП се родиха един куп леви партии, които не прокопсаха. Онзи ден Нинова ги призова да се върнат в партията майка. С какви очи? Най-вероятно след 2-3 г. БСП ще моли да се включи като присъдружна партия в някоя новородена левица и да се сгуши там – така, както СДС се подслони под крилото на Борисов.
Време е за диктатура на народа, народе…(!!!)
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
