КОМЕНТАР
Да, позорният опус на Мадам В. предизвиква погнуса
Мадам В. погнуси обществото със своя опус „Да погледнеш в очите на папата…”
Валерия Велева, известна като Мадам В., взриви социалната мрежа със своя „опус” за срещата на Борисов с папата. За мнозина думите на Велева предизвикаха погнуса.
„…Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.
Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително – смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“. Не криеше страховете си, че и тук оръжието може да се развихри.
Взирах се в очите на папата. Грееха.
С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция… От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.
Това написа Валерия Велева по повод срещата между папа Франциск и премиера Борисов на 25 май.
Словоизлиянието възмути много журналисти, общественици и непознати хора. Ето част от коментарите:
„Да, позорният опус на Мадам В. предизвиква погнуса, като всяко морално падение от подобен род и с подобен мащаб.
Но нека не се взираме в конкретния случай. Трябва да разглеждаме такива събития в реалния контекст и като знаци – като знаци, които и без това да съзнават персони като Мадам В., чрез тях ни дава Животът.
Никак не е странно, че този опус толкова много, буквално едно към едно прилича на словесните плонжове, правени от къде-къде по-талантливи творци по време на соца.
(Тук и аз мога да приведа доста примери от този род).
Аз говоря за знаци, защото за мен е очевидно, че България, след като се лута доста, допусна множество грешки, плати непосилно висока цена, че от всички по възможно най-лошия начин си направихме Прехода, а-ха и да излезе на прав път, но не сполучи, навлезе постепенно в почти десетилетие вече на застой, на загубено за своята модернизация, нормализация, европеизация и демократизация, време, започна да възражда стереотипи и комплекси, похвати и модели на уродливия соц в гротескна псевдодемократична форма и отприщи небивало деморализиране, опиращо се на четири стълба – отказ от правосъдие, некомпетентност на всички управленски нива, арогантно отношение към младите и техния талант, амбиции и желание да са полезни на България, постепенно преориентиране на политиката в противоположна на европейската посока.
И така, докато си играем на отклици и реакции за всякакви конкретни случаи и ги забравяме след три дни, ние не се усещаме, че сме направили завъртане на 360 градуса и един цикъл е завършен. Но не, ние не сме се върнали в изходното положение. А не сме се върнали в него, защото освен въртене в кръг, ние се движим и назад. Т.е. движим се по спирала, но не нагоре, а надолу.
Ето тази моя обяснителна схема ме кара да мисля, че позорният опус на Мадам В. не е сам за себе си и сам по себе си. А знак – знак, че вървим не както трябва и не накъдето трябва. И не стига, че се въртим в кръг, но и слизаме по стъпалата на Времето. А това значи, че можем да се загубим в деветите кръгове на Пространството.
Трябва да се опомним. През опомнянето минава спасението. Дошло е време да се мисли за спасение.
Мой приятел тези дни ми каза – напоследък не се чувствам добре, имам страшна нужда от себе си.
Така мисля аз за България – напоследък не се чувстваме добре, имаме страшна нужда от себе си…”
Николай Слатински
„Валерия Велева at her best! Непостижимо и неподражаемо! Такива текстове осигуряват безсмъртие в света на лакейската журналистика … Гарантират оцеляване при всеки режим. Жалко, че Мадам В няма да може да напише подобен текст за Доган. Би го нарекла богоравен, не ли?!”
Соня Колтуклиева
„Идете, братя и сестри, идете на сайта на Малария Велева “Ебицентър” и прочетете „Да погледнеш в очите на папата…“, репортаж с елементи на разсъждение, но не досадно много разсъждения и не непременно верни… Давам ви думата си, че това е най-голямото удоволствие, което можете да си доставите облечени! Излъгала ли съм ви някога?! И си носете торбичка, не е изключено да има и случаи на връщане на стомашно съдържимо…”
д-р Тони Филипов
Припомняме, че Велева стана популярна като Мадам В., след като през март 2010 година лидера на ДПС Ахмед Доган се обърна с отворено писмо към журналистката. В част от него той казва:
Браво, Мадам В!
Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г.). Винаги съм знаел, че не си “моралният стожер” на обществото, за каквато се представяш. Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен PR.
Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от PR стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за “добрия тон”, който ще имаш в писанията си за нас.
Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че “можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам”.
Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е : от колко места ти плащат за подобни “поръчки”? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за “омекотяване на удара”. Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…
Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност. Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално.
Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни : накрая всеки трябва да си плати сметката.
Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!
Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.
Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.
„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.
Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.
И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
