КОНСПИРАЦИЯ
Доказания мошенник Василев с “Лукойл” – два пъти предава държавния интерес
- Ето я схемата на Асен Василев с “Лукойл” – два пъти предава държавния интерес.
- Дерогацията е за отвличане на вниманието
Асен Василев и Румен Спецове. Довчерашните борци срещу монопола на “Лукойл” днес го защитават, вместо да дерегулират складовете. Драмата с дерогацията е за отвличане на вниманието.
Всичко описано по-долу е известно, но не систематизирано.
Отдавна е известно, че Лукойл не плаща корпоративен данък в България, тъй като не реализира печалба от дейността си. Руснаците само администрират ДДС посредством внасянето на това, което ние плащаме по бензиностанциите. Когато идва на власт, Асен Василев, използвайки жълтопаветната обсесия по всичко руско, нарежда на любимия си културист в НАП Румен Спецове да организира проверка на рафинерията. Това не е първата: помните, имаше едни ревизионни актове, за които “Да, България” неуспешно се бори дори в съда да получи по достъп до информация и дори Спецов им ги отказа. И така, Василев започва проверка, Спецов се хвали по медиите, а накрая проверката е затворена. За всичко това подробно пише Георги Кадиев по Фейсбук и няма да го преразказваме.
Двете предателства на Асен
В рамките на проверка се гледа определен период, който след това не може отново да се изследва. Съответно транзакциите през него не могат повече да се проверяват, защото каквото се констатира, това остава. Проверката на НАП не е нищо друго, освен инструмент за натиск и изнудване от Асен Василев. Вместо да разследва реално, както се опита да направи предишната администрация, чийто ревизионен акт ДБ търсеше, Василев извърши страшно предателство, като прие позицията на руснаците по две точки:
Първо, приема огромната им капиталова инвестиция в оборудване, която изцежда всяка възможност за печалба в бъдещ момент (Кадиев и това е описал, Красен Станчев също, но Асен Василев го повтаря и след управлението на ГЕРБ).
Второто и далеч по-важно, за което самият Василев многократно се хвали по медиите, без никой да му опонира, е, че той приема позицията на българското предприятие в групата от фирми на “Лукойл” и съответно целия бизнес модел.
В една статия Красен Станчев го описва, а сега мълчи. Това предателство се осъществява чрез приемането без забележки на доклада за трансферно ценообразуване на рафинерията. Хвалбата на Асен показва неговата некомпетентност, но никой не го изобличава тогава.
Защо Лукойл са на загуба?
Отдавна е известно, че за печалбата от дейността си в България руснаците не плащат корпоративни данъци. Режимът на облагане с корпоративен данък е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане. Врътката е не само във факта на огромна инвестиция в ДМА – машини и технологично обновление. Другата причина е, че работят на загуба, въпреки монополната си позиция като вертикално интегрирано предприятие.
Но как така? Ами като “Кремиковци” – прилагат схемата „вход-изход“ – купуват суровината на непазарни цени, преработват я и продават нефтопродуктите на свързани с тях фирми (дружеството майка в Швейцария или Нидерландия или където в момента е изгодно). Съответното чуждестранно дружество пък продава готовата продукция на нормални цени и печалбата от разликата остава в съответната изгодна юрисдикция. Ние нищо не получаваме, съответните управляващи вдигат рамене и ни успокояват, че това е проста пазарна логика и всичко е законно.
През това време на хартия тече внос-износ на течни горива, които често сменят само собственика си, но не и цистерната. Е, може да отбележим 200-300% ръст в износ за Малта, но това са единични удари.
Но тъй като „вход-изход“ далаверата е известна не само на “Кремиковци” или в постсъветското пространство,
по света са измислили и антидот – трансферно ценообразуване.
Този термин е въведен у нас сравнително скоро и неслучайно отне години да бъде приета подобна регулация, която реално пречи на гореописаната далавера. Липсата на подобна уредба дава възможност за непрозрачни сделки между свързани лица (фирми) и така се източват предприятия у нас. Докато в уредения и цивилизован свят фирма Х, част от група компании, изготвя доклад за трансферни цени, който да докаже дали сделките между всичките дружества са сключени по средни пазарни цени, у нас това го нямаше.
За да се докаже, че цената е пазарна, се използват бази данни, достъпни само до международни консултантски компании. Чрез тях се правят сравнения с хиляди фирми. Например, една фирма продава сол на компания майка. Чрез доклада мултинационалните консултанти ще докажат, че средната цена (надценка) за подобни фирма с подобен профил, на която по принцип продават, е с определена печалба и това е съотносимо по съответни критерии, така че печалбата/загубата е напълно пазарна. Съответно има начини да се докаже и отклонение от пазарните цени, като се дават аргументи чрез функционален анализ дали дадена фирма, например, поема стопански риск или работи само на ишлеме. Така че този статут на дадена фирма в рамките на групата определя с каква норма на печалба тя може да оперира, съответно дали ще бъде на печалба и в коя юрисдикция ще остане тя.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие изготвя съответни правила за тези трансферни цени. Веднъж приети, те дават относително универсални критерии, позволяващи на данъчните органи да коригират цените за повечето трансгранични вътрешногрупови сделки.
Правилата позволяват на свързани лица да определят цени по различен начин, но данъчните могат да коригират тези цени за целите на изчисляването на данъчните задължения. Дори нашият закон позволява корекции от НАП ако се избягва или укрива данък. Правилата обикновено изискват данъчно задълженото лице да изготви собствен доклад (от международни консултантски компании, които носят и отговорност като независим гарант). В него се определя пазарното ниво, функциите, рисковете и условията за продажба на транзакциите или дейностите на свързаните лица, които да бъдат разумно сравними с подобни ключови елементи по отношение на сравними транзакции с несвързани лица. Докладът се представя с данъчната декларация, на базата на които данъчните правят и корекция.
Повечето системи позволяват използването на множество методи за определяне трансферни цени. Сред често използваните методи са „методът на сравнимите неконтролирани цени“, „разходи плюс“, „препродажна цена или надценка“ и методи, базирани на рентабилност. За да се определи кой модел да се приложи, се анализира дали транзакциите са сравними на база дали естеството на продукта/услугата са сравними, съпоставя се рискът и функцията, условията, пазарното ниво, географията и икономическите условия, тестват се цените и следва да се приложи този метод, който е най-адекватен.
Най-често прилаганият метод е този „на сравнимата неконтролирана цена“ (CUP). При този транзакционен метод се определя справедливата цена, като се използват цените, начислени в сравними транзакции между несвързани страни. По принцип ОИСР и повечето страни, които следват насоките им, смятат метода CUP за най-прекия метод, при условие че всякакви разлики между контролираните и неконтролираните транзакции нямат съществен ефект върху цената или техните ефекти могат да бъдат оценени и могат да бъдат направени съответните корекции на цената. Например, да сравним нашата рафинерия с тази в Румъния и т.н. Има и метод на цената при препродажба (RPM): стоките редовно се предлагат от продавач или се купуват от търговец на дребно до/от несвързани страни на стандартна “каталожна” цена минус фиксирана отстъпка. Друг метод е този на брутния марж: подобен на метода на препродажната цена, признат в няколко системи. Може да се ползва и метод, базиран на печалбата.
Вместо всичко това, Асен Василев приема метода „разходи плюс“: стоките или услугите, се оценяват постоянно по действителната производствена цена, формирана от разходи (ток, заплати и т.н.) плюс фиксирана надценка (напр. 5%), който е най-просто ишлеме, характерно за колониалните държави, които нямат никакво ноу-хау, а компаниите им са слаби, лишени от финансиране и т.н. Този модел не отговаря на структурата на предприятието, което има собствени складове за суровината, за готова продукция и де факто оперира целият процес от разтоварването на кораба до бензиноколонката.
“Лукойл Нефтохим Бургас” сменя бизнес модела си и със задна дата – от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това става ясно от финансовия отчет на дружеството за 2020 г.
Така излиза, че при ГЕРБ НАП са защитили обществения интерес, издавайки ревизионните актове, които “Да, България” се опитва да публикува, което се признава и от Асен Василев, но той самият не го защитава.
Ударът на Асен Василев
Точно тук Асен прецаква държавата и нагло обявява това за изключителен успех. Дали от неразбиране, дали от зла умисъл или нелепа комбинация от двете, но държавата приема изцяло позицията на “Лукойл” и одобрява доклада им за трансферни цени. Фундаменталното на това предателство се състои в това, че така се фиксира бизнес модела за години напред и е много трудно (невъзможно) да се защити позиция, че този бизнес модел следва да се промени. Трябва да има някаква промяна в бизнес процесите, в активите на дружеството или нещо подобно, за да може да се промени и начина на формиране на печалбата. Така се определя как ще оперира години наред рафинерията.
Така ревизията от времето на Асен не само приема без забележки размера на капиталовата инвестиция (която ще яде години наред печалбата), но и начина на работа на предприятието в групата именно по схемата „вход-изход“. И оттук насетне няма мърдане – или трябва да се преструктурира тотално предприето, така че да се приеме, че има друг тип бизнес структура, или трябва да се наруши закона, че да се промени.
Драмата с дерогацията е за отвличане на вниманието
Дерогацията е странична тема за отвличане на вниманието. Вече и “Дневник” ни обясни, че “Лукойл” няма как да работи без руски нефт заради логистиката. Но драмата е измислена, за да създава излишен шум и да отклонява вниманието от основното в този казус.
Просто е: след като Асен Василев е предал интересите на държавата, той лишава институциите от полезен ход срещу “Лукойл”. Като започва войната, той просто им става слуга. И сключва сделка (както потвърди Кирил Петков) – “вие не си прихващате загубите, ние ви узаконяваме руския нефт и пред хората представяме, че сме направили нещо, но реално нищо не се е променило”. Само дето печалбата е микроскопична, защото сме одобрили бизнес модела на работа с трансферните цени, при който “Нефтохим” не носи риск и е прост ишлемяр с 4-5% печалба. Съответно печалбата е 20-30 млн, колкото голям магазин.
Доказателството е във факта, че в тази схема държавата дори не може да каже, че Лукойл купува евтин “Уралс”, защото не “Лукойл” го купува. Купува “Литаско” и го дава на ишлеме на Нефтохима да го обработи. На колко купува “Литаско” е все едно. На хартия е колкото е цената на “Брент”, нищо че “Уралс” струва с 20 евро по-малко. Това въобще няма значение. Защото “Литаско” поема риска, високите застрахователни премии, опасността от мини и украинските дронове в Черно море, от войната и волатилността, от липсата на танкери. “Литаско” даже носи риска от липсата на пристанище, което уж им е отнето. Та като стана дума за Росенец, да отбележим, че лишавайки “Лукойл” от пристанище, пак поставя “Нефтохим” в позицията на ишлемяр.
Реално това си беше предприятие с кей, склад за сурова продукция, пълно интегриран бизнес процес, продуктопровод, складови бази и дистрибуторска мрежа. Подобна комплексна бизнес структура няма как да работи на ишлеме, защото има всички лостове в едно предприятие. Разграждайки тази бизнес структура се губи аргументът, че бизнес позицията на предприятието в групата е различна, съответно е различен и моделът на трансферни цени.
Ето ви и доказателството – https://parliament.bg/pub/PK/49529747-254-06-1495.pdf
Съответно и фискален ефект от дерогацията няма и оттам тръгва скандалът. “Нефтохим” не носи риск, работи на ишлеме, съответно няма и печалба, няма и приход за НАП. Цялото напъване от миналата седмица е смесица от страх, пълна некомпетентност и празно натягане пред външния фактор. Затова стигаме до ситуация, в която Денков и всички демократични медии бранят Асен Василев, чрез защита за “Лукойл”.
Всичко описано тук може лесно да се провери и отдавна е публикувано в медиите. Казвали са го публично и замесените, само че захаросано. ГФО са видими в Търговския регистър.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
