Европа възнамерява да закрие прозореца към себе си за Русия

Все още не е ясно как ще приключи опитът със затварянето на Европа за руснаците. Процесът тепърва се разгръща, но идеята вече е достигнала до правителствените маси на Европейския съюз. Балтийските републики, Белгия с Холандия и Дания, Чехия и Словакия вече не приемат молби за влизане от руски граждани. Полша, Финландия и Швеция с Норвегия са склонни да направят същото. Чешкият министър на външните работи Липавски предлага да започне широка дискусия по тази тема.

Освен това идеята има солидна традиция. В Германия веднага след 1933 г. и дори преди приемането на Нюрнбергските расови закони, да не говорим за окончателното решение, знаците Juden sind hier unerwünscht се появяват навсякъде. Сегашното “Руснаците са нежелани тук” е почти същото.

Реакцията на руските официални лица основно се свежда до това, че не е добре така открито да се въвежда принципът на колективната отговорност и да се налага дискриминация по национален признак. Разбира се, че не е добре. Всеки, който има някаква представа от историята, знае как свършва всичко това. А когато се предлага широка дискусия да се проведе в рамките на Европейския съюз, който доскоро обявяваше правата и свободите за своя най-висша ценност, излиза дори неприлично. Вижда се каква е цената на цялото това словоблудство.

Но да се очаква, че посочването на непристойност на всичко това ще имат огромен ефект върху европейските братя и те ще се откажат от лошите си намерения, би било прекалена наивност. Като цяло апелирането към съвестта в политиката не е много ефективно. И ако призивите идват от представители на нисшите раси и са адресирани до представителите на висшите раси, тогава това се оказва опит с неподходящи средства, 257-то китайско предупреждение.

Тук обаче трябва да се има предвид спецификата на дипломатическата работа. Авторите на бележки не са толкова наивни, за да предполагат, че самото посочване на такива факти, които не са в хармония нито със закона, нито със справедливостта, е достатъчно, за да произведе незабавен ефект и поведението на партньорите веднага ще стане по-добро. Друга е задачата накитайските предупреждения. Припомняме, че такива факти не се забравят и се добавят към общата сума на претенциите, които рано или късно ще бъдат предявени. „Часовете текат, а междувременно страшната сметка расте невидимо.“ На предупрежденията, идващи от КНР, преди се смееха, но сега се смеят по-малко.

Но оставете дипломатите да си вършат работата. Ние трябва да разберем защо ЕС се заяжда.

Най-общото съображение е “Ако можете да нанесете щети на враждебна страна, тогава как да не го направите?”. Освен това с икономическите санкции всичко някак не се получава много добре. Остава – освен силовият, който се нуждае от сила, каквато липсва на Европа – последният или почти последен аргумент. Желязната завеса.

Не само генерали, но и политици се готвят да спечелят последната война, а съветската практика на Желязната завеса беше една от причините за идеологическата победа на Запада над СССР. Тогава недостижима Европа според поетичните възгледи на съветските граждани, беше блажено друго царство, където нямаше нито тъга, нито въздишка и където златни круши растяха на върбите, тоест царство на свободата, справедливостта, добрия външен вид, 100 разновидности салам и стереофонични тоалетни чинии. Жаждата за такова благо ще смаже всяка автокрация.

В същото време европейците взеха предвид детайла, че при СССР границата беше заключена от онази страна. Те вярват, че ако ключалката на хамбара е окачена не на изхода, а на входа, нищо по същество няма да се промени. И тук, както тогава, ще копнеем и мечтаем за непристъпна чужбина и ще сме готови на всичко, за да се измъкнем на свобода.

Всъщност доста ще се промени от посоката на катинара.

Европейското в чужбина вече не е онзи сладък забранен плод, за вкуса на който можете да дадете всичко, както беше при съветския режим, и не е жалко. Тридесет години по-късно осведомеността за благословените обители стана много по-висока масово и рационализмът проникна в руската душа, принуждавайки много повече, отколкото в старите времена, да се мисли за цената на въпроса.

Не е ясно какво ще постигнат чешките, естонските, датските и прочее политици, които предлагат открито обявяване на руснаците за нечовеци (гиганти като французите и германците все още дърпат, особено след като германците разбират, че веднага ще им се припомни Juden sind hier unerwünscht).

Може би в някои случаи прагматизмът изобщо не става и дума. У някои европейци злобата е толкова упорита, че се описва с формулата на О’Брайън от “1984” – “Целта на репресията е репресия. Целта на изтезанието е изтезание.” Ако е възможно да се причини болка на народа на една омразна държава, трябва да се направи. Рефлексите на чешките или балтийските политици са много примитивни.

По-софистичните носители на европейските идеали обаче смятат, че въпросът не е само в болката-самоцел, но и в това, че гражданите на Русия, подложени на бичуване, ще възкликнат: „Пада ни се на пияниците! Пада ни се на гадовете!“ и да се обърнат към общите европейски ценности. В края на краищата в епохата на Перестройката националното самоунижение изигра важна роля за усвояването на тези ценности. Защо не се повтори? Като цяло: за добро дело като разделянето на руснаците всяко време е удобно.

Освен това, при такова ниво на разбиране на психологията на един чужд народ, брюкселските другари и другарки от Брюксел не са в състояние да се примирят с мисълта, че дори нашият човек, който не е съгласен с някои неща (или дори не е съгласен с почти всичко) със собственото си правителство, едва ли ще намери предложената сделка за приемлива. А именно: да се откаже се от югозападните си братя (ДНР, ЛНР, Таврия и прочее), с други думи, да ги предаде, за да може в крайна сметка да му позволят да влезе в Европа.

Да, има светлолики граждани, „хора“, както се изразява писателят свръхчовек Д. Л. Биков, за които подобна сделка е естествена. Жителите на Донбас, Крим, Таврия кучета ги яли, най-важното е, че Европа е отворена. Но отношението на мнозинството към светлото малцинство вече граничи с пряко отвращение. Валутният туризъм е интересен бизнес, но не на всяка цена. А за нормалния човек предателството на своите е неприемлива цена. Защото тези, които са предали тези, които са им се доверявали, са в последния, девети кръг на ада. .

Политиците, които не могат да разберат това, няма смисъл да работят с руснаците. Освен репутацията на умствен и морален идиот, те едва ли ще спечелят нещо друго.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ