БЛОГ
ДО ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ – ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ „ГЕРБ”
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ – ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ „ГЕРБ”
Господине,
Подаването на Вашата оставка като депутат от 44-тото Народно събрание, както и от двете комисии в него, предизвика много въпроси. Затова и аз, като една от народа, или както Вие ни наричате – мат`рияла, като част от Вашия суверен, искам да ми отговорите:
– Редно ли е според Вас след като последните десет години сте работили само като политик, да си позволявате покупката на седем апартамента, след като има много българи, които губят жилищата си заради политиката на геноцид върху българския народ, която е емблема на партията Ви?
– Как сте спестили от едни заплати пари за подобно жилище, за което явно официалните Ви доходи не съответстват?
– С какви пари ходихте всяка седмица на молитвени закуски, срещи и разговори в САЩ? Като каква идваше Вашата съпруга, при положение, че по протокол не се налага да Ви придружава и кой й плащаше сметките? Колко струват на българския народ Вашите екскурзии по света?
– Смятате ли за редно български политик демонстративно да носи копчета на ръкавели на чуждо разузнаване?
– Какви са връзките Ви със собствениците на „Артекс” /всичките дъщерни дружества/, пускали ли сте сигнал срещу тях и какво се е случило с него?
– Вие ли поискахте да купите /замените/ апартамент в тяхна сграда или те Ви предложиха сделката след започване на проверката?
– Те ли Ви предложиха преференциалната цена или Вие настоявахте за такава? И изобщо има ли платена цена или това беше престация срещу законодателната „услуга”?
– Извън стойностите по нотариалния акт, записани почти на данъчна оценка, други плащания има ли направени по сделката?
– По сделката с цел избягване на по-високи такси и данъци, има ли вписана занижена стойност и според Вас това не е ли нарушение на данъчното законодателство с цел Вашето облагодетелстване при плащането на данъци и такси по сделката, като се има предвид разпоредбата на ЗМДТ, че данъците при замяната се изчисляват върху цената на имуществото с по-висока стойност? С колко сте ощетили държавният бюджет при посочената в нотариалния акт силно занижена цена на придобития от Вас имот?
– Каква е ролята Ви в изготвяне, внасяне и гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията относно удължаване срокът на разрешенията за строеж за две категории строежи и това не облагодетелства ли пряко Вашия продавач и то по време непосредствено преди сделката?
– Не считате ли за конфликт на интереси, за корупция и престъпление подобно преплитане на политическо, служебно и лично отношение при тази сделка?
– Считате ли за редно всички подобни сделки на занижени цени да бъдат разследвани и считате ли за редно да бъдат разследвани от Вашите приятели, които сте назначили за разследващи в комисиите и прокуратурата? Смятате ли за редно господин Георгиев, председател на Комисията по корупция, също да е декларирал неверни данни пред комисията и същият този човек има ли моралното право да бъде на този пост?
– Смятате ли, че имате моралното право да запазите този придобит по безкрайно спорен начин имот и да останете изобщо в политиката?
– Смятате ли, че имате моралното право да подготвяте изборите и да предлагате кандидати за евродепутати?
Господине, аз знам, че няма да получа отговор на въпросите си, защото няма независимост на властите, а Вашата партия се е сраснала с държавата. Но знайте, че от пари, ограбени от българският народ, никой нищо добро не е видял! Наглостта и арогантността преминаха всякакви човешки, морални и политически граници!
Вие, господине, сте никой! А на поставените въпроси, бъдете сигурни, че един ден не само ще се дадат отговори, но и ще получите справедливост! Справедливостта на народа, не на Вашата шайка, справедливостта на пенсионерите с 200 лева пенсия, на умиращите от глад хора по селата, справедливостта на работещите бедни, загубили единствените си жилища заради „успешната” Ви политика на геноцид спрямо българския народ!
А дотогава Ви пожелавам само помени в новия Ви апартамент! Защото не може да градите щастие върху гърба и нещастието на народа си!
Елена Гунчева
БЛОГ
Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха
Здравейте.
Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.
Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.
Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.
Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.
Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.
Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.
Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.
Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…
След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.
Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!
Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.
Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.
Разочарована съм.
Красимира
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.
Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.
Те мечтаят за стоки.
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026
За лайфстайл.
За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.
❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“
❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.
❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.
💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?
Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка.
Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането по балконите се полюшваше леко от вятъра, сякаш поздравяваше деня.
Станка гледаше нагоре.
На третия етаж някога беше нейният дом.
Там, зад стъклата, преди много години се чуваха смях, детски стъпки и мирис на топъл хляб. Синът ѝ тичаше по коридора, удряше топката в стената и тя винаги му се караше, без всъщност да е ядосана.
Снимки: Росен Коларов
После времената се промениха.
Синът замина. Първо в София, после някъде далеч. Писмата станаха по-редки, а накрая останаха само спомените. Апартаментът продадоха, за да започне нов живот някъде другаде.
Но Станка остана.
Всеки ден идваше на тази пейка и гледаше нагоре към балкона, на който вече се сушеше чуждо пране. Чужди цветя растяха в саксиите. Чужди хора минаваха зад пердетата.
Тя се чувстваше като дърво без корен — изтръгнато от собствената си земя, но все още стоящо.
Един малък вятър премина по двора и разлюля тревата. Станка се усмихна леко.
Не защото беше щастлива.
А защото знаеше нещо, което новите хора в блока не знаеха.
Този двор помнеше.
Пейката помнеше.
И дори бетонът на стария блок помнеше всички животи, които някога са били тук.
Станка погледна още веднъж към третия етаж, после бавно се изправи, подпирайки се на бастуна.
И тръгна.
Но сянката ѝ остана за миг върху пейката — като последен корен, който все още държи земята.
Снимки: Росен Коларов
Разказ и редакция: Иван Велинов
Разказа може да слушате тук
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
