LIFE
Дребни душици! Шушукат, че съм весела вдовица, а не знаят истината!
Здравейте! Пиша това писмо не за да давам обяснения на някого какво върша и как живея.
Правя го само заради паметта на съпруга си Борис. Не искам разни гадняри да го съжаляват, че цял живот се е грижил за мен, а сега си гледам кефа като веселата вдовица.
През 5-те години, откакто съм сама, какво ли не чух за себе си. Първо запяха старата песен: на болната жена мъжът й умря. След това ме заядоха, че не нося траур. После обявиха половината мъже от квартала за мои любовници. Роднини, които бяха непознати, сьщо минаха в тая графа. Дори най-малкият брат на баща ми, с когото разликата ни е 15 г., помислиха за последното ми завоевание. Много се ядосвах, но реших, че е под достойнството ми да отговарям на клюките, а и на никого не дължа обяснения.
Може би дразня околните с това, че нито преди, нито сега обличам черни дрехи. Не се опитвам да съм в крак с модата, но не ходя като тетка пред пенсия. Не излизам от вкъщи без червило и обици. Не се чувствам баба на 57 г., въпреки че имам внуци.
На никого не се оплаквам, че парите не ми стигат.
Не хленча, че ми е тъжно и самотно. С компютър и интернет не скучая.
Слава Богу, имам добри приятели, пред които мога да си изплача болката и знам, че няма да ме разнасят. С някои от колежките работим заедно почти 30 г. и сме повече от сестри, за всичко мога да разчитам на тях – тези мои близки хора знаят истината за всичко, което преживях с Борис и когато останах без него.
С мъжа ми се събрахме с голяма любов и си бяхме обещали дълго да бъдем щастливи заедно. Моето боледуване обаче промени представите ни за щастие. В началото искахме да работим много, да имаме много, да оставим на синовете си много…
Постепенно Борис пое повечето грижи за семейството и когато недоволствах от това, той все повтаряше, че е най-важно да ме има. Казваше, че ако с мен се случи нещо, и за него животът ще свърши. Гледаше ме не като болна, а като скъпоценност, която може да се счупи.
Спестяваше ми всичко, което можеше да бъде спестено. Настояваше да спра да работя, но отказах, защото затворена вкъщи щях да се разболея още повече. А и не можех да допусна цялата тежест на семейството да падне върху него.
На връщане от една командировка Борис получи тежък инфаркт и почина на път за болницата. Затова всички говореха, че на болната от сърце жена мъжът й умря от инфаркт. Нищо не можех да им обясня, а и не исках.
Моята мъка си ми стигаше.
Не се облякох в траур, защото мъжът ми не ме харесваше в черни дрехи и ми беше поръчал дори на погребението му да не слагам такива. Бяхме си обещали, че каквото и да се случи, онзи, който остане след другия, ще продължи да живее така, все едно сме двамата – с близки, с колеги, с приятели. И ще отиде на всички красиви места, на които не сме успели да отидем заедно.
Клюкарите около мен най-много се дразнеха от екскурзиите, на които ходех. И все ми правеха сметка коя колко струва и откъде са ми парите. Не пропускаха да кажат, чо съм изпратила мъжа си и съм си развяла полата.
А истината е съвсем друга – първо, винаги пътувам с автобус. Второ, маршрутите са кратки и евтини. Трето, синовете не ми подаряват за празници дрехи, парфюми или бижута, а разходка до място, на което не съм била. Най-злобната съседка веднъж не се сдържа и ме попита няма ли да се спра вече, с това мое болно сърце, ако нещо ми се случи по път…
Истински й се ядосах и се озъбих, че непогребана няма да остана. Понеже знам колко е завистлива, й казах истината за моите екскурзии – дала съм дума на мъжа си, че даже и него да го няма, сама ще посетя и Венеция, и Виена, и Париж, и навсякъде, където искахме, а не успяхме да отидем.
Като отида при него на небето, да има какво да му разказвам. Комшийката онемя, зяпна и отмина – не разбра и не повярва.
Не съм веселата вдовица, а жена, която почита паметта на мъжа си и изпълнява дадената дума.
Адриана
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
