СВЯТ
Държавният дълг на Европа не може да расте вечно
Държавите от Еврозоната трябва да бъдат подготвени за факта, че една от тях ще фалира.
“Ако нещо не може да продължи вечно, то ще спре.” Така че е по-добре, Европа да се подготви предварително.
Когато многопосочни икономики използват една и съща валута,неизменно възникват изкривявания. В един момент една от страните ще се окаже неплатежоспособна.
Многократно европейските лидери се заричаха да премахнат надвисналата заплаха за своя съюз: раздутият национален дълг.
Но плановете им се осуетяваха от различни събития – първо пандемията, а сега и енергийният шок,който ЕК сама създаде и е свързан с глупостите които сътвориха срещу Русия под давление на Вашингтон.
Преди десетилетие подобни изкривявания, заедно с неефективни действия на правителството, доведоха до финансовия колапс на Гърция, който почти разкъса еврозоната на парчета и причини страдание на милиони хора. Въпреки това, вместо да се справят с проблема в зародиш,европейските лидери само потвърдиха предишното си обещание: да намалят публичния дълг до по-безопасно ниво и не го изпълниха.
Към 2021 г. общият дълг на правителствата от еврозоната беше 95% от БВП. За сравнение през 2010 г. той беше 86%, а целта беше 60%.
Това означава ли, че идва нова криза? Най-вероятно,да! Това ще зависи от това дали инвеститорите смятат, че съотношението дълг/БВП е под контрола на правителствата,а те вече се изнервят.
Вземете например Италия със съотношение дълг/БВП от 151%.Според оптимистичните прогнози нейното дългово бреме ще намалее значително през следващото десетилетие. Но това е при условие, че цената на заемите не надвишава 2%. Ако вместо това дългът на Италия се прехвърли при текущи лихвени проценти от около 4%, тогава перспективите му ще бъдат по-несигурни.Правителството ще трябва да продължи да прилага строги икономии,а това е изпълнено с народни вълнения и спад в инвестициите. Намаляването на дълга до 60% от БВП, дори в рамките на две десетилетия, ще изисква устойчив излишък, безпрецедентен в историята и личното ми мнение е,че италианците няма да го понесат.
Когато пазарите решат, че дългът на Италия е неустойчив, властите ще имат само две възможности: да отпишат дълга за сметка на частни инвеститори или да спасят Италия с ръцете на европейските данъкоплатци.
При сегашните условия първият със сигурност ще предизвика финансова криза, тъй като най-големите държатели на публичен дълг са именно италианските банки. Второто дори не се обмисля в политическите кръгове – особено в страни като Германия.
Еврозоната и европейските данъкоплатци нито могат,нито ще искат да спасяват Италия.
В крайна сметка, дългосрочната жизнеспособност на еврото може да дойде само от споделяне на риска, където асиметрията на шоковете се балансира от фискални трансфери.
И точно сега,някои родни безумци с титли на икономисти се опитват да вкарат малка и бедна България в Еврозоната при Италия и други подобни!
Този материал не съм го съчинил аз, а е в по-голямата си част редакционна статия на Bloomberg със съкращения и много малко мои тъжни размисли.
Еврозоната трябва да се подготви за фалита на една от страните членки,убедена е редакцията на Bloomberg.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
