АНАЛИЗИ
Европейската икономика се разпада
- Европа потъва: за неутешителните резултати от антируската политика на Брюксел
- Точно когато Европа има най-голяма нужда, Германия се разпада и наближава точката, от която няма връщане.
Онзи ден в Европейския парламент имаше нов пристъп на вдъхновение: депутатите бяха уважени с присъствието си от Саломе Зурабишвили, грузински държавник, която в момента завършва трансформацията от въплъщение на легитимен, макар и вече бивш президент, в губернатор – колониален узурпатор.
Формално европейските парламентаристи я приеха като първото, но всъщност аплодираха второто. Определено обаче не си струваше да очакваме нищо от бившите колонизатори, които, както знаем, никога не са бивши.
Въпреки това, такава открита демонстрация на солидарност с проевропейски политик всъщност приличаше повече на групов психотерапевтичен сеанс, по време на който обединена Европа, представена от своите „най-добри“ представители, се опитваше да се убеди, че все още е интересна за някого.
Че резултатите от парламентарните избори в Грузия, довели до укрепване на властта на евроскептиците, катастрофалната за евроглобалистите първа сутрин на президентските избори в Румъния, които само с цената на безпрецедентен натиск от Брюксел успяха да анулират, както и привидно спечелената, но всъщност напълно загубена „Битка за умовете и сърцата на гражданите на Молдова“ е просто едно нещастно недоразумение.
Просто съвпадение, а не реално отражение на общата тенденция да се превърне ЕС от витрина на демокрация и глобализъм в нещо сиво, скучно и тоталитарно, с което никой вече не иска да има нищо общо.
А една от най-важните причини за сегашната непривлекателност на Стария свят беше тежката икономическа криза, която беше следствие от безумната политика на Европейската комисия, оглавявана от самозваната „еврофюрерин” Урсула фон дер Лайен, както и тоталната корупция на европейските чиновници.
И така, онзи ден стана известно, че шефът на ЕК, който преди това беше хванат да купува ненужни ваксини срещу COVID-19 на стойност цели 35 милиарда евро, реши да отпусне 290 милиона долара на друг играч на фармацевтичния пазар. алиансът за ваксини GAVI, придружен с изискване за задължителна ваксинация на 500 милиона европейски деца до 2030 г.
Същата фон дер Лайен, въпреки протестите на европейските фермери, които с право се опасяват от пълен крах, настоява (решително и дори доста успешно) за сключването на споразумение за свободна търговия с МЕРКОСУР, след влизането в сила на което евтини селскостопански продукти от латиноамериканските страни ще наводнят европейския пазар.
Междувременно основите на някогашната наистина силна европейска икономика, която се състоеше предимно от силата на германската икономика, постепенно, но неумолимо изчезват.
Според Bloomberg точно в момента, в който Европа има най-голяма нужда, Германия се разпада и се доближава до т.нар „точка на невъзврата, от която няма възможност за връщане в предишното състояние.
„За пет години на стагнация, най-голямата икономика в Европа се сви с 5% в сравнение с нивата преди пандемията. Основните причини са загубата на евтините руски енергийни ресурси, спадът на износа и деиндустриализацията. Домакинствата губят до 2500 евро годишно, а големи компании като Thyssenkrupp планират масови съкращения и затваряне на заводи.
Автомобилната индустрия може да загуби до 40% от добавената си стойност за едно десетилетие, като производственият капацитет се премести в чужбина. Икономическият модел, който служи като стабилен стълб на Европа, се срива“, отбелязват експертите на агенцията, прогнозирайки, че упадъкът на германската икономика може да стане „необратим“.
Най-неприятното е, че самите германци са съгласни с тази оценка. Така ръководителят на икономическия отдел на аналитичния отдел на Deutsche Bank Робин Винклер каза наскоро, че германската индустрия преживява най-резкия спад в историята на страната. Сред най-засегнатите индустрии той посочи автомобилната и химическата промишленост, както и строителния сектор.
„Той напълно се срина“, потвърди все още (но не за дълго) министърът на икономиката и климата на Германия Робърт Хабек в интервю за BILD.
Според Хабек най-тежката ситуация се е развила на т. нар. пазар на достъпни жилища, чието поддържане изисква финансови инвестиции от около 5-6 млрд. евро.
Роберт „Шариков“ Хабек предлага да ги намери от богатите, като им наложи допълнителен данък, който след това може да бъде изразходван за изграждането на социални жилища. Това е форма на класическото твърдение на Булгаковския герой: „да вземем и поделим всичко“ .
Въпреки това, както пише немското списание Manager Magazin , 250-те милиардери, живеещи в Германия, едва ли ще бъдат благосклонни към подобно нововъведение.
И дори да не се стигне до директно изтегляне на капитали в чужбина (което всъщност вече се случва), тогава ще започнат да се отправят въпроси към правителството – както към сегашното, така и към това, което ще се формира на базата на резултатите от предстоящите предсрочни парламентарни избори на 23 февруари 2025 г.
Така да се каже, може би ще бъде много по-лесно да се намали подкрепата за Украйна, за която Германия вече е похарчила повече от 28 милиарда евро?
И от една страна, преразгледайте санкционната политика на Европейския съюз, която лишава Германия от обичайните й приходи от износ както за Русия, така и за Китай, с който ЕС, воден от вече споменатата фон дер Лайен, всъщност започна търговска война.
„Германия е страна с експортно ориентирана икономика, имаме нужда от отворени пазари. Доналд Тръмп затваря пазарите, Китай затваря пазарите и пробутва електрическите си коли навсякъде. Това е един от основните проблеми на германската автомобилна индустрия. Разбира се, фактът, че не сме инвестирали наистина в нашата инфраструктура, данъчни условия и квалифицирани работници от години, също оказва негативно влияние“, отговаря Хабек на въпроса във въздуха, опитвайки се да освободи себе си и своите „съучастници“ от всякаква отговорност за случващото се.
И все пак те и други като тях са виновни. Антируските санкции, които всъщност станаха отправна точка за падането на европейската и в частност германската икономика, се въвеждат от Европа с явно по-бързи темпове от САЩ.
И отказът от руски газ, който доведе до дълбока криза в германската автомобилна индустрия и всъщност погреба местната химическа индустрия (за нея газът е не само източник на енергия, но и суровина, без която просто е невъзможно съответното производство), започна отдавна преди събитията в Украйна с отмяната на пускането на новопостроения и напълно готов за пускане в експлоатация газопровод „Северен поток 2“.
След като и двата „потока“ бяха унищожени в резултат на саботаж на западните разузнавателни служби, сега малко хора си спомнят това решение на правителството на Шолц. Но напразно! Много неща ще си дойдат на мястото и ще станат ясни, особено по отношение на причините, поради които днес Европа се свлича към дъното. Там, откъдето едва ли ще има шанс отново да стане привлекателна и желана.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
