СВЯТ
Европейците затварят магазини, притиснати от икономическата криза
Две години бизнесът получаваше значителна държавна подкрепа заради пандемията, но сега нарастващите разходи за енергия и обслужване на дългове заедно с общия инфлационен натиск излагат на риск възстановяването на малките и средните предприятия, пише EURACTIV.
Фалитите на фирми, особено малки и средни предприятия, се увеличават стабилно през 2022 г. и се очаква да продължат през 2023 г. в целия ЕС “поради по-слаби икономически перспективи с висока инфлация и цени на енергията, както и затягане на паричната политика и намаляване на правителствената подкрепа”, според компанията събирач на дългове Atradius Collections.
Фалитите на фирми са се увеличили с 69% във Франция през последната година, за първи път от над 25 години, установи консултантската фирма Altares Dun & Bradstreet по-рано този месец.
Рискът от фалит също се е повишил в Италия от 11.4% на 16.1%, като почти 100 хил. компании са изложени на висок риск според данни от маркетингово проучване на агенцията Cerved.
Осемстотин тридесет и една хиляди души работят в италиански компании с риск от изпадане в несъстоятелност, което е увеличение от почти 129 хил. спрямо 2021 г. (7.2%). Около 2.1 милиона души работят в компании, смятани за по-уязвими, а общо над 3 милиона души работят в “несигурни” компании.
Подобна тенденция се наблюдава в Полша, където данните от Министерството на развитието и технологиите за затварянето на предприятия показват, че 104 300 заявления за затваряне на магазини са били подадени до властите досега тази година, което е с 25.8% повече от миналата година. Заявленията за временно спиране на дейности също са се увеличили с 39.4% през последните дванадесет месеца.
Положението е още по-лошо в Обединеното кралство, където “повече от един на всеки 10 британски бизнеса отчита умерен до сериозен риск от неплатежоспособност през август 2022 г.”, според Службата за национална статистика. До септември 2022 г. нивата на неплатежоспособност надхвърлиха тези преди COVID, което направи Обединеното кралство една от най-засегнатите страни.
Цените растат, подкрепата спада
Докато държавната подкрепа за COVID поддържа броя на фирмите в риск от неплатежоспособност нисък, интересно е да се отбележи, че високи нива на несъстоятелност могат да се видят на пазари, където фискалната подкрепа беше преустановена, установи Atradius Collections. Австрия, Белгия, Франция и Обединеното кралство са начело в списъка на ЕС.
Анализаторите също така бързат да подчертаят, че числата са изкуствено завишени от зомби компании – “компании, които съществуват, за да получават пари при изключително ниски лихвени проценти и програми на централната банка”, посочва Allianz Trade.
Колко от тези компании-зомбита действително съществуват е трудно да се каже – Френската сметна палата говори за не повече от 2.5% в доклад, публикуван през юли.
За някои МСП обаче борбата е реална. “150 хил. МСП са изложени на риск от внезапна неплатежоспособност”, каза генералният секретар на синдиката на френските работодатели Жан-Юд дю Менил миналата седмица, тъй като енергийните договори трябва да бъдат предоговорени за следващата календарна година и се очаква разходите да се увеличат с до 250%.
EURACTIV разкри още през август, че 20-30% от МСП може да изпаднат в неплатежоспособност до края на годината, според профсъюза SDI.
Обезпечените от държавата заеми добавиха допълнителна тежест върху френските компании, които сега са принудени ги да изплащат след двегодишно забавяне. Все повече и повече МСП с функциониращи бизнес планове изчерпват парите си, а разсрочването на дълга, макар и опция, почти никога не се използва, коментираха от Френската централна банка пред EURACTIV.
Полската платформа за обмен на икономическа информация Krajowy Rejestr Długów също очертава подобна, макар и не толкова широкомащабна тенденция: “цените на бензина и енергията оказват влияние върху финансовото състояние на бизнеса” и “някои предприятия със сигурност ще пострадат, макар че е трудно да се каже колко”, каза Анджей Кулик, говорител на компанията, пред EURACTIV.
Инфлацията достигна 15.6% през септември 2022 г. на годишна база, което е пет процента над средната стойност за ЕС от 10.9%. Дори страните, които не са имали значителен ръст, очакват промяна с наближаването на зимата.
Германия, която отбеляза намаление на фалитите на фирми с почти 20%, се готви за скок, тъй като енергийната криза удря растежа на бизнеса, особено енергоемките компании и услугите от типа бизнес за потребителя, които са най-силно засегнати от спада в потреблението. Пекарните, които попадат и в двете категории, са в центъра на общественото внимание.
Трябва да се отбележи, че за разлика от своите съседи, плащанията на германското правителство за пандемията бяха под формата на безвъзмездни средства, а не заеми.
“Ценови щитове” и “гаранции за електроенергия”
Държавното финансиране досега предпазваше компаниите от най-лошите последици от енергийната криза.
През 2022 г. в Италия бяха въведени осем законодателни мерки, насочени към ограничаване на разходите за електроенергия, природен газ и горива, както и непреки мерки, насочени към защита на покупателната способност на домакинствата и ликвидността на бизнеса – за нетни разходи по заеми от 54.4 милиарда евро, или 3.5% от БВП през 2021 г., според доклад на мозъчния тръст “Брьогел”.
Същото важи и за спорния “икономически защитен щит” от 200 милиарда евро на германското правителство, 91 милиарда от които ще бъдат използвани за ограничаване на цените на газа.
Силното лобиране от страна на синдикатите на работодателите накара френското правителство да предприеме действия, а министърът на икономиката Брюно льо Мер обяви създаването на “гаранция за електроенергия” преди преговорите за енергиен договор, въпреки че подробностите все още не са разкрити.
Разсрочването на дълга също е достъпно чрез специална услуга във Френската централна банка, въпреки че синдикатите и индустрията подчертаха ясно ограничение – всяко разсрочване би добавило компанията към списък с “плащания по подразбиране”, което е достатъчно, за да изплаши потенциални клиенти и инвеститори.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
