Connect with us

LIFE

Един българин, чужденец в собствената си страна

Published

on

Едно приятелско семейство били влюбени от ученическата скамейка и се оженили месец след завършването на гимназията, а след 6 месеца тя родила близнаци, когато била само на 18.

Дванадесет години по късно се появила и дъщерята…

Той бил предприемач, имал няколко фирми, които неотлъчно следвали принципите на почтеност и имали много клиенти. В онези години на натрупване на капитали и ценности произвеждал благини за хората…

…..

Видях ги в “Александър Невски” по време на литургията. Беше Великден. Уговорихме се да обядваме в близките дни.

По време на кафето той, някак си с усмивка при това, успя да ми каже колко е разочарован от непрекъснатия рекет на който е подложен и как не искат да му върнат данъка за добавена стойност и как умело го притискат разни субекти с бели якички, очевидно пратени от някого…

Не спестяваше критиките си на глас…

За 4-5 години беше чест “гост” в някое и друго тв предаване – показваха го предимно като грешник…

….

Звънна неочаквано и помоли да обядваме семейно.

По време на този обяд разбрахме две новини:

– Тя е отново бременна. “На стари години” казваше с изключителна топла усмивка, а той добавяше – въпреки, че всеки момент чакаме внуци от момчетата…

– Втората новина беше шокираща – напускаха България. Бяха обезверени. Разпродали цялата покъщнина. Всеки един спомен, стол, плевнята към селската къща и куп ненужни вещи. Останал един таван, който имал отделен нотариален акт и който приютил един очукан велосипед и стотина дискове с музика…

“Ти нали обичаш музиката, ето ти ключ от тавана, отиди и ги вземи….”

Не казаха къде заминават. И не искаха да кажат. Отрязаха пъпната връв с Отечеството…

– Някой ден ще се намерим, светът е малък…

…..

…..

Напразно го търсих в Лицевата Книга (както обичам да казвам на facebook), питах общи приятели, писах му мейл – уви – нито следа….

…..

И получих картичка преди две години. С три думи написани:

“Ще те намеря!”

…..

Беше отново Великден. Непознат номер от далечна земя разлюля тишината. Каза тихо “Здрасти”…

…..

Купили си къща в едно малко градче, почти село, на скалата, но с чудна гледка към морската шир, всъщност това не било море, а океан. Близнаците живеели далеч от тях, намерили си работа на един остров, дъщерята учела в Париж, имала си приятел, май и там сватба ще има, а те отглеждали близначки, да точно така, тя родила близначки (нали помните “На стари години!”).

Избрали това малко градче, почти село, защото имало училище в което идвали и от другите малки градчета (почти села) наоколо. Той се договорил с директора на училището и направил козметичен ремонт – сменил всичките 121 прозорци за негова сметка – сложил цветни дограми – бели, червени, жълти, зелени, каквито цветове се сетите – такива. Кметът бил изненадан, а всички били очаровани. Живеели тихо, скромно и се справяли с живота…

Един ден отишли при кмета с молба – дали може да им съдейства да осиновят дете – така и така били огромна фамилия, защо да не отгледат още едно. Процедурата не била лесна, но те не се отказали… Осем месеца по-късно в тяхното семейство дошло още едно тригодишно момче.

Първата вечер то заспало в ъгъла на стаята, а не на леглото, като се покрило с юргана, който треперел от неговите страхове…

След няколко дни пощальонът им връчил голям плик, вързан с конец и червен восъчен печат.

Президентът на Републиката им написал кратко писмо. На ръка, не на компютър. Така и така – благодаря Ви, че ще дадете семейство и живот на още едно самотно дете. Ваш … и подпис…

….

Всеки последен петък в градчето, дето приличало на село, местните рибари предлагали прясната риба, която изваждали същата сутрин. Съпругата на моя приятел винаги ходила на този рибен пазар. Седмицата след като осиновили детето тя пак била там, за да купи прясна риба. Избрала две риби, попитала колко струват, а рибарят казал – От днес Вие и Вашето семейство, уважаема мадам Р. няма да плащате за рибите – това е от нас с благодарност…

….

След малко повече от половин година звъннал телефонът на моя приятел. Кметът развълнуван му казал:

– Президентът обикаля страната. Звъннаха от кабинета му и попитаха дали имаш нещо против, ако утре се отбие и дойде да ви види?

….

На другия ден дошли две коли – ни повече ни по-малко – нямало кортеж, нямало охрана, не минал три пъти хеликоптер, нито пък предишната нощ асфалтирали централната улица – и в къщата на моите приятели дошъл Президентът на Републиката.

– Имате ли нужда от нещо? – това попитал той, а моят приятел, с присъщото си чувства за хумор, отговорил:

– Не, а Вие?

Всички се разсмели…

Не си направили снимка за спомен. Нито пък селфи. През цялото време момченцето седяло в скута на майка си и я стискало за ръката…

….

Пак е Великден.

Един българин, чужденец в собствената си страна, но свободен по дух и останал Човек, създал дом в близост до морската шир. В България оставил страховете и онази тиха ненавист към управниците и рекетьорите…

 

А един Президент сигурно си е извадил поуки от една случайна среща и е бил щастлив, че има поданици, които имат сърца, без значение каква е кръвта във вените им….

…..

Възкресявам този спомен и тази история защото вярвам, че кръвта вода не става!

…..

Игор Марковски

Събота, 01 Май, 01:45ч

P.S. Има и други подобни Българи.

LIFE

Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА

Published

on

By

Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА

Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.

Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване

Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.

По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.

Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.

Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.

Continue Reading

LIFE

Грандиозен скандал между Гърция и Турция заради…шкембе чорбата

Published

on

By

Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.

Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.

Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.

 

В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.

Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.

В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.

В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.

“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.

Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.

По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

LIFE

Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!

Published

on

By

РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!

Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.

Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:

След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.

И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.

Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.

Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.

При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.

Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:

Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.

Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.

Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.

Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.

Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!

П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending