Connect with us

ПОЛИТИКА

ЕС е платил 1 млрд. евро на медии: вижте колко са взели българските журналисти и фактчекъри

Published

on

  • Ръководството на Европейски съюз (ЕС) финансира медии, за да промотират дневния ред на Брюксел, разкрива доклад на европейския мозъчен тръст MCC Brussels, озаглавен „Медийната машина на Брюксел: Финансиране на европейските медии и оформянето на публичния дискурс“.
  • Списък на фашистките недии в България.

ЕС насочва огромни суми публични средства в медийни проекти в цяла Европа и извън нея – в размер на близо 80 милиона евро годишно или близо 1 милиард евро през последното десетилетие – често с изричната цел да се популяризират проевропейски политики, пише в доклада.

Това вероятно е занижена оценка: освен парите, отпуснати на медии в ЕС от Европейската комисия (50 милиона евро годишно) и от Европейския парламент (близо 10 милиона евро годишно), трябва да се вземат предвид медийните проекти, финансирани в страни извън ЕС. Например, Брюксел отпусна 10 милиона евро на Украйна само през 2025 г.

Освен това този доклад е фокусиран изключително върху схеми на ЕС, официално предназначени за медийна подкрепа; той не включва непреки потоци от финансиране – например, рекламни или комуникационни договори, възложени на маркетингови фирми, които след това преразпределят средствата към големите медии.

Финансиране на европейски медии

„Европейската комисия – само чрез своята програма „Журналистически партньорства“, с кумулативен бюджет, приближаващ се до 50 милиона евро към днешна дата – ръководи огромна екосистема от „сътрудничества“ с медиите на ЕС. През годините те са включвали стотици проекти, вариращи от проевропейски промоционални кампании до инициативи за „разследваща журналистика“ и мащабни усилия за „борба с фалшивите новини“. И това е в допълнение към рекламните кампании, финансирани чрез програмата „Информационни мерки за политиката на сближаване на ЕС“ (IMREG), в размер на 40 милиона евро досега…“

„Още по-тревожна е централната роля, която играят големите европейски обществени радио- и телевизионни оператори в този процес. Тези проекти показват, че това не е въпрос на еднократни сътрудничества, а по-скоро на развиваща се полуструктурна връзка между институциите на ЕС и обществените медийни мрежи“, според доклада.

Някои примери:

Сред информационните агенции Европейската комисия е наляла средства в следните медии: Agence France-Presse е получила 7 милиона евро, ANSA (Италия) – 5,6 милиона евро, Deutsche Presse-Agentur (Германия) – 3,2 милиона евро, Agencia EFE (Испания) – 2 милиона евро, Associated Press (AP) – 1 милион евро, Lusa News Agency (Португалия) – 200 000 евро, Полската информационна агенция – 500 000 евро, и Athens News Agency – 600 000 евро.

Европейската комисия финансира и редица новинарски медии: Euronews – 230 милиона евро, ARTE (Франция) – 26 милиона евро, Euractiv – 6 милиона евро, Eurozine – 1,5 милиона евро, Gazeta Wyborcza (Полша) – 105 000 евро, 444.hu (Унгария) – 1,1 милиона евро, France TV (Франция) – 400 000 евро, GEDI Gruppo Editoriale (Италия) – 190 000 евро, ZDF (Германия) – 500 000 евро и Bayerischer Rundfunk (Германия) – 600 000 евро, Economia (Чехия) – 1,1 милиона евро.

Обществените радио- и телевизионни оператори са получили следното финансиране: Deutsche Welle (Германия) – 35 милиона евро, France Médias Monde – 16,5 милиона евро, France Télévisions – 1 милион евро, RAI Radiotelevisione italiana (Италия) – 2 милиона евро, RTBF (Белгия) – 675 000 евро, RTP (Португалия) – 1,5 милиона евро, Estonian Public Broadcasting – 1 милион евро, RTVE (Испания) – 770 000 евро и TV2 (Дания) – 900 000 евро.

Медийни организации като „Репортери без граници“ (Франция) и „Jurnalism fund Europe“ (Белгия) са получили съответно 5,7 милиона евро и 2,6 милиона евро. Нидерландската организация, която иначе се самоопределя като независима, Bellingcat, е получила 440 000 евро.

Финансиране на български медии и т.нар. фактчекъри

Докладът изброява следните проекти:

ЕС в България – 300 000 евро

Медиен партньор Българска телеграфна агенция (БТА)

Проектът, управляван от Българската телеграфна агенция (БТА), e включвал организирането на няколко събития, които са били популяризирани чрез националното радио и социалните медии. В рамките на проекта 652 статии са били изготвени от БТА.

Европейска обсерватория за дигитални медии (EDMO)

Финансиране от ЕС в размер на 27 милиона евро (2020-25 г.) Медийни партньори: медийни организации и информационни агенции от цяла Европа

Създаване на мрежа за „борба с дезинформацията в цяла Европа“, обединяваща проверители на факти, академични изследователи, медийни организации и информационни агенции. Участник от българска страна е Българо-румънската обсерватория за дигитални медии BROD, която включва фактчекъри от България и Румъния.

Друг пример е проектът „Устойчивост на медиите“, съфинансиран от ЕС и управляван от българския клон на фондация „Отворено общество“ на Сорос.

Според прессъобщение от 5 септември тази година на сайта на „Отворено общество“ 33 инициативи от 5 държави в ЕС са подкрепени в рамките на конкурса „Укрепване на устойчивостта на медиите и на качествената новинарска журналистика“ (Enhancing Media Resilience and Quality News Journalism).

Конкурсът, съфинансиран от Европейския съюз и организиран от Институт „Отворено общество – София“, „цели да подпомогне независимите новинарски медии и достъпа на уязвими към дезинформацията групи до качествена журналистика в България, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия“, пише в прессъобщението на „Отворено общество“.

От българска страна финансиране са получили следните медии и фактчекъри:

„Иконмедия“ – издател на „Дневник“ и „Капитал“ – 59 996 евро

„Овластяване на младите хора чрез надеждна журналистика“: Проектът ще създаде специални канали на младежката инициатива в TikTok, Instagram и Facebook, като ще публикува поне 5 пъти седмично, за да ангажира младата аудитория и да предоставя надеждни, проверени новини, които им дават възможност да оценяват критично информацията. Конкретните цели включват разширяване на съществуващата младежка инициатива „Академичен капитал“ от 1700 до поне 5000 абонати до края на 2026 г., увеличаване на ангажираността на младите хора с 15–20%, като същевременно се увеличи мобилната аудитория с 25%.

Асоциация „Про веритас“ – издател на zaistinata.com – 55 598 евро

„Независима регионална журналистика в подкрепа на гражданския и медиен контрол в четири от така наречените „информационни пустини“ на България: Проектът трябва да доведе до поне 15 висококачествени разследвания годишно, платформата ще засили местните гласове, ще увеличи обществената ангажираност и ще укрепи устойчивостта и разнообразието на регионалния медиен пейзаж на България.

Антикорупционен фонд – 59 923 евро

„Нас ни е грижа“: Проектът ще създаде платформи за кратки видеоклипове с визуално ангажиращо съдържание, за да повиши осведомеността относно корупцията и да насърчи демократичните ценности сред младите зрители.

„Офф Медия“ – издател на „Офф Нюз“ – 56 840 евро

„Голямата картина – комплексни теми, прости факти“: Инициативата ще предостави 24 разследващи статии, 24 експертни подкаста, 24 обяснителни видеоклипа, направени от изкуствен интелект, и 48 кратки видеоклипа, пригодени за социалните мрежи, всички в специална брандирана секция на сайта OFFNews. Използвайки интерактивно разказване на истории и специфични за платформата формати, проектът има за цел да достигне до над 400 000 души и да повиши устойчивостта срещу дезинформация.

„Про Нюз България“ АД – 59 158 евро

Мобилно приложение на „24 часа“: Приложението ще бъде достъпно безплатно в Apple Store и Google Play, достигайки до 99% от мобилните потребители в България.

„Инвестор.БГ“ АД – 20 600 евро

„Гласът на фактите“: Проектът ще се осъществява от Bulgaria ON AIR, част от Investor Media Group. Инициативата е насочена към справяне с няколко предизвикателства: ниски нива на медийна грамотност, излагане на дезинформация и ограничено доверие в традиционните медии. Проектът ще създаде месечен сегмент в телевизионната програма, фокусиран върху дезинформацията, медийната грамотност и гражданските ценности.

Фондация „Тоест“ – издател на Toest.bg – 59 956 евро

„Проект за устойчивост: Подобряване, разширяване, ангажиране“: Дейностите по проекта включват адаптиране на статии в седмично визуално съдържание за социалните медии, провеждане на месечни дискусии на живо между автори и читатели за изграждане на общност и доверие, създаване на кратък документален филм за стареенето с шест прожекции. Проектът ще разработи и пилотира стратегия за групово финансиране в подкрепа на бъдещи продукции.

Фондация „Клуб Зебра“ – издател на “Клуб Z“ – 49 450 евро

„Ангажирана аудитория, устойчиви медии: 12-месечна инициатива за стартиране на премиум редакторския център на ClubZ“: В продължение на 12 месеца ще бъдат публикувани поне 40 статии и 12 мултимедийни материала, с цел да се изгради лоялна база от платени абонати.

Фондация „42“ – 44 459 евро – управлява два подкаста: „5 стотинки“, фокусиран върху граждански и социални въпроси, и „Канал 4“, младежки подкаст, който се самоопределя като промотиращ европейски и демократични ценности.

„Значението“: проектът има за цел да разшири аудиторията на подкастите с поне 10 000 нови последователи чрез противодействие на дезинформацията и засилване на медийната грамотност. Фондацията ще продуцира 36 подкаста в рамките на девет месеца.

TV1 България – 40 000 евро

„Доверие, истина и европейска перспектива“: създаване на нова седмична рубрика, озаглавена „Защо Европа?“, в рамките на съществуващото телевизионно предаване „Неудобно“ с Боби Ваклинов. Инициативата е насочена към справяне с дезинформацията, ниската осведоменост за политиките на ЕС и нарастващото разминаване между институциите и гражданите.

Фондация „Документалистите“ – издател на Den.fm – 31 826 евро

„Иновативни комуникационни формати и журналистика от обществен интерес за по-плуралистична медийна среда в България“: Тази инициатива ще създаде четири мултимедийни документални истории, фокусирани върху човешките права, уязвимите групи в обществото и наболели социални проблеми. Ще бъде стартиран нов седмичен подкаст, воден от някои от най-уважаваните журналисти в България.

Фондация „Гутенберг 3.0“ – издател на „Вижте“ – 53 504 евро

„Онлайн медия за деца: Инвестиции в медийна и гражданска грамотност“: Проектът има за цел да предложи на учениците адекватно журналистическо съдържание, което би им дало мярка за качествена журналистика.

„Про Нюз Добрич” – собственик на pronewsdobrich.bg – 40 000 евро

„Гласът на ромите в Добричка област: иновации в отразяването на новини и истории за общността“: Проектът има за цел също така да насърчи диалога между общностите, да укрепи демократичните медии и да се противодейства на дезинформацията.

Асоциация на европейските журналисти – „Фактчек.БГ“ – 50 000 евро

„Factcheck.bg: Рестартиране в ерата на антифактите“: Очакваните резултати включват увеличена аудитория чрез развита програма за членство, по-проверено и обяснително съдържание, както и повишена устойчивост на възрастните граждани. Дейностите включват създаване на съдържание за журналисти и обществеността, внедряване на нови технологии за проверка на фактите и включване на възрастните хора в създаването и разпространението на съдържание.

Проект „Пулс“ – 1,8 милиона евро

Проектът, финансиран от ЕС, обединява няколко медийни организации от цяла Европа, сред които и българската „Медиапул“, като съвместен център за „насърчаване на жизнена европейска обществена сфера“ чрез създаване и разпространение на над 2000 журналистически материала, обхващащи европейските въпроси ежедневно в множество платформи.

Финансиране на медии извън ЕС

ЕС провежда и мащабна операция за влияние извън границите на съюза. Проектите са съсредоточени особено върху медиите в Украйна, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, опозиционни медии в Русия и Беларус и Западните Балкани.

Докладът заключава, че това „създава финансови зависимости, стимулира наративния конформизъм и насърчава екосистема, в която несъгласните гласове са маргинализирани – всичко това под знамето на благородните каузи за „борба с дезинформацията“, „насърчаване на европейските ценности“ и „изграждане на европейска публична сфера“.

„Степента на институционално преплитане между органите на ЕС и основните медийни участници – от обществените радио- и телевизионни оператори до информационните агенции и онлайн изданията – не може да бъде пренебрегната като безобидна или случайна. Тя представлява системен конфликт на интереси, който компрометира способността на медиите да функционират като независим стълб на демокрацията. Дори при липса на пряка редакционна намеса, структурната зависимост от безвъзмездни средства и договори на ЕС е достатъчна, за да окаже възпиращ ефект върху критичното отразяване на събитията и да насърчи рефлективно съгласуване с официалните позиции на ЕС“, пише в доклада.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПОЛИТИКА

Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание

Published

on

By

Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.

Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.

Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?

Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.

Моделът се укрепи вече със 180 депутати.

Да честитя ли пак на балъците?

Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Пеевски преминава в режим на оцеляване

Published

on

By

А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.

Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.

За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.

През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.

Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.

Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.

Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,

Пеевски по-скоро ще остане изолиран.

Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.

По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.

Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.

Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.

А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно

призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.

На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.

Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

ПОЛИТИКА

БСП загубиха смисъла за съществуването си

Published

on

By

Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.

97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.

За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.

Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?

Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.

В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.

На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.

Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.

Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.

Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.

Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?

Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.

Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.

Но те загубиха.

Защо?

Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?

Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.

Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.

И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.

Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.

Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.

Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.

Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.

Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.

По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.

Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.

Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.

И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.

Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.

Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.

Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.

Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.

И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.

Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.

Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.

И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?

Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха

1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.

През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.

Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.

Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.

И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.

Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending