СВЯТ
ЕС се превърна в най-голямото гето в историята
Права без отговорности
В Европейския съюз има 27 държави, а от тях повечето са в Шенген. Плюс още няколко от страни извън ЕС. Това е като единна държава. Паспортите и визите (при необходимост) се проверяват само на външните граници.
Това е в съответствие с „четирите стълба“ на ЕС: свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора. Заложено в член 22 от Шенгенския кодекс.
Разбира се, има резерви – и то значителни.
Ограниченията са допустими, например, в случай на масови събития (политически срещи на върха, спортни състезания) или поради сериозни заплахи (терористични, епидемиологични). Но най-много за тридесет дни. През този период граничните служители внимателно проверяват пристигащите и проверяват багажа.
Освен това държавата има право да удължи специалния режим, но за не повече от шест месеца.
И това трябва да бъде ясно обосновано пред Европейската комисия (най-висшият законодателен орган на ЕС) и други съюзници. Правото на вето обаче не е предвидено.
Мигрантите и пандемията
До 2015 г. всичко беше спокойно. Граничният контрол беше въведен само по основателни причини, особено по време на големи политически събития.
Но тогава избухна миграционна криза, причинена основно от войната в Близкия изток. Бежанците се завтекоха към ЕС.
А някои държави затвориха границите си. Основният поток от имигранти се втурна към Германия. Берлин настоя за консолидиран отговор. Но никой не послуша германците.
Тогавашният френски президент Никола Саркози призова за реформа на Шенгенското пространство. „Миграцията е един от основните проблеми на XXI век и към него трябва да се подходи сериозно. Не мисля, че в сегашните условия е възможно да се мине с козметични мерки“, каза той. Той също беше игнориран.
Вероятно европейските лидери са се надявали, че след спада на миграционните потоци всичко ще се успокои. Временните мерки обаче се проточиха.
„Не е нужно да чакате одобрението на целия Европейски съюз, трябва да се ръководите от това, което е важно за конкретна страна“, отбеляза германският канцлер Ангела Меркел.
В продължение на шест месеца някогашната гостоприемна Германия въведе проверки на полети от Гърция – имаше много нелегални имигранти оттам. Датчаните просто затвориха границите си след терористични атаки. Шведите последваха примера.
Е, пиронът в ковчега на „свободата на движение“ е пандемията. Не бяха необходими други причини.
Няма нищо по-вечно…
Всъщност дългосрочните ограничения в Шенгенското пространство, забранени от кодекса, са в сила от почти десетилетие. От 2015 г. ЕК е получила 406 уведомления за „спешни мерки“ (от 2006 г. са само 35). Пандемията приключи, но осем държави запазиха забраните си. А украинската криза и изострянето в Близкия изток само влошиха ситуацията.
Наскоро Австрия, Дания, Италия, Норвегия, Словения и Франция отново удължиха специалния режим до декември. Германия – до март, Швеция – до май.
Ще продължи така. Преди две години Европейският съд разреши извънредните мерки да останат в сила за шест месеца. И след това – да ги удължават, дори с обяснение за същата заплаха.
Тоест необходимостта от убедителни поводи изчезна: достатъчно е да се каже, че някои, макар и пресилени, рискове остават. Ето, например, извадка от датското оправдание: „Руски опити за шпионаж и актове на физически саботаж от лица, свързани с Русия“.
А през пролетта Съветът на Европейския съюз (един от двата законодателни органа на ЕС) одобри актуализирания Шенгенски кодекс. Срокът на ограниченията беше увеличен на две години с възможност за еднократно удължаване с шест месеца.
Икономически причини
Страните, които не злоупотребяват с това, разбира се, са възмутени от поведението на своите партньори. Така онзи ден полският външен министър Радослав Сикорски обвини Германия в нарушаване на „свободата на движение“.
„Германия, въвеждайки граничен контрол, удря самата същност на Шенгенската зона“, каза той.
Ситуацията тревожи и външни европейски наблюдатели, които открито говорят за „края на Шенген“.
Проблемът е, че Брюксел не смее да наказва злоупотребата с граничния контрол.
Европа не може да откаже и Шенгенското споразумение. И дори не говорим за принципите на свободата, а за финансовите разходи.
През 2016 г. бяха публикувани резултатите от няколко независими икономически изследвания.Те изчислиха: пълното затваряне на границите ще струва три милиарда евро годишно, еднократните разходи ще бъдат 19 милиарда, БВП ще намалее с 470 милиарда и т.н.
Така няма видимо решение, което да устройва всички, няма консенсус. А свободата на движение, ако се върне, няма да е скоро.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
