LIFE
Жената мечта за всеки един женен мъж
Времето минава, мъжът влачи хомота на семейния живот и… изведнъж започва да издиша. Наляга го умора. Външно всичко си е по старому: той продължава да ти дава заплатата си, ходи на работа, пие бира с приятели през уикенда. Само че вече не отговаря на всичките ти въпроси, кима неопределено на капризите ти, не спори. Дори сексът вече не го интересува.
А ти, изтормозена от работата, детето и сериалите, не разбираш какво се е случило. Чудо голямо, поразредили сте секса – на кого му пука. Един дерт по-малко. Да, пределно ясно ти е колко са важни сексуалните отношения, но в действителност нищо не ти трябва – колкото по-рядко, толкова по-добре.
И тогава в живота ви се появява тя – жената мечта.
Тя е разведена и свободна. Не е ясно какво работи, но печели достатъчно.
Поотрасналото ù дете постоянно е при бабата и дядото, така че мъжът ти в началото дори не се досеща за съществуването му.
Тя не иска нищо, но е готова да дари радост на чуждия мъж.
Най-страшното е, че тя е по-възрастна от теб. А ти се страхуваше от двайсетгодишните нимфи с едри бюстове и дълги крака, свежи като майска роза. Елизавета Георгиева не е такава. Колегите ù дори ù говорят на „вие”.
Представителна, добре поддържана, самостоятелна, тя не иска нищо, не моли, не досажда нощем по телефона на чуждия мъж. Но ако той неочаквано намери свободно време, тя отменя всичките си ангажименти и го посреща с радост.
Естествено, посреща го не само с вечеря, но и със сексапил. А мъжът ти е отегчен от тъпата креватна гимнастика, за която си прочела в лъскавите списания, на него му трябва топлина, усещане за физическа близост, а не Кама Сутра. И Елизавета Георгиева му ги дава.
След като са се срещали две седмици, той се решава на по-голяма близост. И с учудване открива, че Лиза не е обикновена жена. Направила си е и интимна прическа. Тя се грижи не само за видимата си красота, но и за това, което не е на показ.
Мъжът е адски примитивно същество. Със своята непоклатима логика на изчезнал праисторически вид той започва да разсъждава: сексът с нея не беше планиран, значи Елизавета Георгиева се поддържа винаги така.
И тогава го връхлита ревност.
Ревността е най-доброто лекарство против скуката. Теб, разбира се, отдавна не те ревнува – за него ти си като сестра, майка на децата му, офис сътрудничка и готвачка. Какво да те ревнува като те възприема като безполово същество.
Но виж, Елизавета… тя е готина жена. Той я харесва. А щом е така – според логиката! – харесват я и всички останали.
Скуката отдавна е изчезнала. Той тича с изплезен език натам – не го викат, но пък винаги е добре дошъл. Един такъв едва не се удави. Решил да прави секс със своята Лиза край брега на езеро. Излезли да се позабавляват сред природата, а колата взела че тръгнала по стръмното и – право във водата.
Трудностите сближават. Перипетиите, докато търсиш тайно място за секс, сближават двойно повече. Ами ако съседите на готината жената се окажат колеги на жена му? Ами ако нейният братовчед ги засече в ресторанта? Или пък приятелката съседка, която има отскоро шофьорска книжка и кола, ги види да се целуват, докато чака в задръстването. Ако, ако, ако… Това „ами ако” сближава.
Готината жена не бърза. И закъде да бърза? Тя си плете мрежата методично, спокойно, наслаждава се на живота, прави секс с удоволствие. Общо взето, много-много не се притеснява.
Лекотата, с която тя живее, е примамлива. Голяма работа, че имала дете – нима това ще спре мъжа, на когото му е хубаво? И той хлътва.
Ти рано или късно забелязваш неговите забежки. И както винаги, си правиш глупави изводи. В стремежа си да го задържиш, окончателно съсипваш всичко. Скандали, претенции, викове – кой ще търпи това на днешно време?
И ето, ти си жена към трийсетте и вече си свободна. Документът за развода е в джоба ти, имаш издръжка за детето… и вече си сама. Женските партита се оказват не чак толкова привлекателни, както ти се струваше преди, детето изисква много грижи.
Но времето лекува всичко. Вече можеш да хвърлиш детето на родителите си, да се поглезиш във ваната някой и друг час и да не готвиш за вечеря. Започваш да се грижиш за себе си, не предявяваш претенции, не се бориш да създаваш уютно гнездо. Правиш каквото си искаш.
А после срещаш него – чуждия мъж, за когото ти си онази жена мечта, която ти отне твоя мъж.
Ти не го пришпорваш (той така или иначе не е твой), не искаш, не молиш, можеш да преживяваш и сама. Хубаво ти е с него и дори разбра какво е оргазъм, а на него изобщо не му е скучно с теб, и даже същата креватната гимнастика, която възприемаше като секс, придобива други форми – близост, която е необходима и приятна и на двамата.
Може би, ако той зареже семейството си, ти ще го приемеш – защо пък не? Толкова ви е хубаво заедно. Не както на него с жена му и на теб с бившия ти мъж.
Подходяща музика за любителите на йога.
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
