ПОЛИТИКА
Задава се нова опозиционна сглобка
В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“ и „Величие“
Нова опозиционна сглобка се кани да щурмува следващия парламент при евентуални предсрочни избори за Народно събрание.
От центростремителните сили на бъдещото обединение са увлечени втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“ и „Величие“. Целта им е с общи усилия да си гарантират присъствието на депутатските банки след бъдещ вот, тъй като поотделно най-малко две от тези структури са застрашени да изпаднат от законодателния орган. Това научи „Уикенд“ от отлично информирани източници на политическия терен.
Заверата е тръгнала от момента, в който лидерът на мандатоносителя ГЕРБ на сегашното правителство на Росен Желязков – Бойко Борисов, започна да намеква, че смята да хвърли кърпата. Той планира това след излизането на конвергентния доклад на Европейската комисия в средата на тази година, оценяващ готовността на България да влезе в еврозоната. Ако докладът е положителен и страната ни въведе еврото до 1 януари 2026 г., след тази дата партията на Борисов повече няма „да търпи компромисите“, заявява той. Експремиерът очевидно загатва, че ще я изтегли от управлението и така ще предизвика предсрочни парламентарни избори.
Совалките между четирите опозиционни партии, три от които са в 51-о Народно събрание, обаче са станали интензивни след 15 март, когато решението на Конституционния съд вкара в парламента партията на Ивелин Михайлов „Величие“ и депутата от редиците на Догановия алианс Явор Хайтов.
Именно Явор Хайтов е топлата връзка между структурата на Сокола и новообявената в края на февруари партия на Черепа „Център“. Хайтов е изключително приближен на Васил Божков и негов доверен адвокат, който стои плътно до олигарха след началото на съдебните му неблагополучия. Той има богата политическа биография, натрупана в не една структура. Беше зам.-вътрешен министър на Емануил Йорданов по време на втория кабинет на Иван Костов от квотата на тогавашната коалиция БЗНС-Народен съюз, депутат от „България без цензура“ на Николай Бареков по линия на Земеделски народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев, а сега стана народен избраник от обединението АПС, чиято парламентарна група в 51-я парламент се преименува на ДПС-ДПС.
Този път депутатската банка му бе осигурена като водач на листата в Кюстендил на сформираната от Доган коалиция за изборите на 27 октомври 2024 г. Хайтов е и зам.-председател на ЗНС на Йончев, който на свой ред е пребивавал като народен представител в парламента от различни междупартийни съюзи. А присъствието му в блока около Доган, лепна на алианса прозвището „земеделците“.
Политическото коалиране явно е втора специалност на Явор Хайтов след адвокатлъка, който практикува, и той е най-активният координатор на бъдещата опозиционна сглобка. Емисарите й вече шетат из цялата страна и уреждат подкрепата за нея сред бутиковите си структури, опитвайки се да привлекат и странични избиратели, съобщават обекти на сондажите за това вербуване.
В политическите си амбиции забегналият в Дубай Васил Божков, който се върна в България през август 2023 г., явно пък търси по-широк терен след злополучното си представяне на двата вота през 2021 г. с т.н. гражданска платформа „Българско лято“. Тогава, през април, с мандатоносител Българско национално обединение (БНО) на чалга певеца Георги Георгиев – Готи, спечели около 3%, а през юли, когато политическата му сила се яви самостоятелно – под 2%.
Според последните социологически изследвания от изпадане в следващия парламент е застрашена и партията „Величие“. Скандалите с финансови измами, които се вихрят около нейния лидер Ивелин Михайлов и т.н. „Исторически парк”, сериозно подкопават доверието в нея. Сегашните й електорални драми започнаха още при първото й влизане в парламента след вота през юни 2024 г., когато нейният депутат Николай Марков разцепи групата й и поведе своя, но тя също се разпадна, след като шестима депутати я напуснаха. През цялото време между Марков и Ивелин Михайлов хвърчаха не просто искри, а топовни изстрели и в крайна сметка бившият подполковник от НСО бе изключен от партията.
Макар с днешна дата социолозите да отреждат между 5 и 7% за партията на Ахмед Доган, анализаторите очертават все по-мрачни перспективи за представянето й на следващи парламентарни избори.Включително и това, че тя е застрашена да не прескочи 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание. При всички случаи сегашните й резултати в социологическите проучвания я поставят много по-назад от структурата на „ДПС – Ново начало”, с която хората на Сокола са в открита война.
Наблюдатели обясняват изненадващата поява на Ахмед Доган в т.н. „Сараи“ в Бояна в събота (12 април) вечерта, където покани и младежката организация на неговото ДПС, и разигралия се впоследствие екшън по извеждането им оттам с полицията именно с желанието на структурата да намери повод за еманципирането си от подкрепата за кабинета „Желязков“ преди гласуването на втория поискан вот на недоверие, който се разглежда в сряда – 16 април. Този път той е за корупция. Но вносителите са същите, които поискаха и първия вот на недоверие за провал във външната политика – „Меч“, „Възраждане и „Величие“.
Предишният такъв вот бе внесен на 26 март, но се провали. Тогава той не бе подкрепен от депутатите на Доган. Сега дори и с тяхната подкрепа аритметичният сбор е в полза на кабинета – 131:73. Защото 36-те народни избраници от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България” (ПП-ДБ) отказват да застанат зад този вот на недоверие, макар да са в остра разправия с ГЕРБ-СДС, със заявката, че ще внесат свой след излизането на конвергентния доклад. Дотогава дори и преговорите за коалиране между трите парламентарни партии да са напреднали и те да подкрепят поисканото от ПП-ДБ сваляне на правителството, това няма да събори кабинета „Желязков“, тъй като гласовете им пак не достигат – те са общо 107.
В средите на управляващите са твърдо убедени, че панаирите през миналия уикенд в „Сараите“ в Бояна имат задкулисния замисъл да разграничат партията на Доган от подкрепата й, с която бе избрано правителството на Росен Желязков, за да намерят аргументи за предстоящото им коалиране с политическите сили на Черепа, „Меч“, „Възраждане“ и „Величие“. Не се знае обаче каква позиция ще заемат в последния момент лидерите на „Меч“ – Радостин Василев, който е доста повратлив в политическите си действия и ориентации, и на „Възраждане“ – Костадин Костадинов, чиито структури и според сегашните социологически изследвания влизат самостоятелно в следващ парламент.
Единствената амбиция, която в крайна сметка би могла да ги обедини, е да заемат втора позиция след ясния и днес водач на евентуалния предсрочен парламентарен вот ГЕРБ-СДС и да изтласкат на още по-заден план ПП-ДП, както и „ДПС – Ново начало”. И така да станат непреодолим фактор в сформирането на следващата изпълнителна власт, особено ако този вот предшества президентските избори, които трябва да се проведат през октомври 2026 г. И при положение, че някой от лидерите на опозиционната сглобка – например Костадин Костадинов, имат намерение да атакуват бялата къща на „Дондуков“ 2.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
