Connect with us

СВЯТ

Запада излъга за зърното, открадна го и изпрати само два кораба в Африка

Published

on

Свикнали сме, че категорията съвест не е на място в международните дела. Помним Талейран, който се превърна в символ на безскрупулността. Не сме забравили думите на Палмерстън, че Англия няма приятели и врагове, а има само интереси. Можем да си представим с какво удоволствие австрийският принц Шварценберг изрича знаменитата си фраза: „Тепърва ще учудваме света с нашата неблагодарност“.

Но едно е отдавнашната вкаменена история, а друго е съвременността, в която политиката се прави не от легендарни личности и не от абстрактни „Лондон” и „Берлин”, „Белия дом” и „Елисейския дворец”, а от живи хора. Освен държавни дела, те имат и ежедневие. Възможно ли е в едно демократично общество, където всяка биография е под рентген, да се прави кариера върху лична непочтеност, лъжа, кражба?

Например ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси явно е добър човек. Всеотдаен съпруг, нежен баща на осем деца. И така този достоен съпруг се втурна към атомната електроцентрала в Запорожие, тревожейки се за нейната сигурност. Той много искаше да разбере кой обстрелва гарата, окупирана от руските войски. Е, дойде и погледна. Показаха му следи от обстрел, показаха фрагменти от боеприпаси, разказаха всичко. И след известно време той представи доклад, който се свеждаше до безпомощно изявление: „Те стреляха…“ В такава безлична форма. Не че той изобщо не е имал съвест, но му стигна единствено да не обвини руската страна конкретно за обстрела. Нека всеки да си мисли каквото си иска, за да не се обидят привържениците на принципа „руснаците сами се обстрелват“.

Този принцип беше приложен за първи път от украинските националисти през 2014 г. и тогава изглеждаше като крайна проява на безсрамие, до която цивилизован човек не може да пропадне. Но сега тя се е превърнала в общоевропейско достояние, разпространявайки се като епидемия от етичен СПИН, лишавайки човек от имунитет към подлостта. Така Еманюел Макрон, човек по-малко срамежлив от Гроси, нарече изтеглянето на руските военни от ЗАЕЦ единствен начин да се спре обстрелът. Ядреното изнудване от страна на Европа е поредната стъпка към освобождаването от „химерата, наречена съвест“, както веднъж формулира лидерът на обединена Европа Адолф Хитлер. Но Макрон е женен за учителката си! Не можеше ли да му преподаде частен урок по човечност или поне по логика?

Германският канцлер Олаф Шолц също е добър човек. От обикновено работническо семейство, в младостта си той се бори срещу капитализма. Вярно, че няма деца, но догодина ще празнува сребърна сватба. И този Шолц казва: „Русия под ръководството на Путин се превърна в нарушител на договорите и отдавна време не изпълнява задълженията си по тях. Русия вече не е надежден партньор в енергийните доставки.“

Този човек има ли съвест? Чуждестранни компании анулираха хиляди договори с Русия поради санкции, включително договори, необходими за поддръжка на тръбопроводи. Стотици милиарди наши долари и евро бяха замразени, тоест откраднати от чужди банки. Но по някаква причина Русия е ненадежден икономически партньор.

На теория околните трябва да се отдалечават от тези хора, около тях трябва да се образува пустиня. Но не, те продължават да се усмихват и да се ръкуват, остават лидери и пример за младите. Нима, както в миналите векове, не трябва да очакваме добросъвестност от политиците?

Има обаче и други примери. Например, историята на износа на украинско зърно. Русия изобщо не се интересуваше от обогатяване на страната, която воюва с нея. Русия може да удари пристанищни съоръжения, да изгори силози. Но руските политици имат съвест. Затова се вслушаха в аргументите: развиващите се страни, особено африканските, са заплашени от глад, тази заплаха трябва да бъде предотвратена на всяка цена, а това не може да стане без украинско зърно. И Русия се съгласи на зърнена сделка.

Какво стана в крайна сметка? Както каза Владимир Путин на Източния икономически форум, само два кораба със зърно са били изпратени в развиващите се страни, докато десетки други кораби са пристигнали в Европа. Оказва се, че за пореден път западните политици се показаха като безскрупулни хора. Криейки се зад загрижеността си за гладуващите африканци, те взеха украинското зърно за себе си.

Но може би не трябва да апелираме към съвестта, а да разчитаме на международното право? След всичко, което научихме за международното право, подобно позоваване би изглеждал съмнителен. В момента е очевидно, че международното право е право на силния. И какво може да устои на силата? Само съвест. Ако водещите страни винаги бяха изхождали от съображения на съвестта, историята можеше да поеме по съвсем различен път.

Да предположим какво би станало, ако през декември 1991 г. западните страни, САЩ, НАТО бяха осъдили противоконституционната Беловежка пуща и бяха подкрепили Горбачов като легитимен президент на СССР? Напълно възможно е в този случай Съветският съюз да се беше запази под една или друга форма и сега в Украйна нямаше да се лее кръв. Но тогава Западът трябваше да събори геополитически съперник, така че правото беше безсрамно избутано настрани.

Реториката на западните правителства и още повече на хуманитарните организации е пълна с препратки към съвестта, състраданието, милостта. Народът на Южен Судан страдаше, което означава, че беше необходимо да се изтръгне тази територия от Судан и всеки, който не съчувстваше на тези страдания, настояваше за принципа на териториалната цялост, беше смятан за безчувствен глупак. Народът Рохингя в Мианмар, непознат за обикновения човек, страда, което означава, че е необходимо да се окаже натиск върху властите на тази страна по всякакъв възможен начин. И който намекне, че говорим за суверенна държава, трябва да бъде заклеймен като лош, зъл човек.

Но тогава възниква въпросът за правото на руснаците на техния език и култура в балтийските страни – и веднага всички световни съвести стават сухи юристи: нищо не може да се направи за суверенитета, такъв е законът. Руснаците в Донбас искат самоопределение – и точно там териториалната цялост на Украйна се оказва най-висшата ценност и дори светиня на международното право, сякаш просто няма примери с Южен Судан, Източен Тимор, Еритрея, да не говорим за Косово. Е, имайте съвест! Уви, когато става въпрос за интересите на руснаците, съвестта на представителите на “цивилизования свят” е изключена.

Бих искал да вярвам, че с отслабването на западната хегемония категорията на съвестта ще намери своето достойно място в международния живот. В противен случай не би имало смисъл да се променя системата на световния ред.

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Published

on

By

  • Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Continue Reading

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Published

on

By

  • Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
  • Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Published

on

By

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.

Има разлика.

Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending