Жак Бо: Украйна – трудният път към поражението. Залогът е хегемонията на Запада

В нашите медии винаги пропускат да контекстуализират информацията и тя винаги изглежда така, сякаш е паднала от небето – изведнъж някой е решил нещо, не знаем нито защо, нито как. В действителност украинците имат своя логика, руснаците имат своя логика, очевидно тези логики не съвпадат напълно, но има логика. В тази история именно западняците се проявиха като особено ирационални, защото нямат никакъв залог в този конфликт. Те залагат живота на украинците. И това, което виждаме от началото на конфликта е, че европейците си играят с живота на украинците.

Това е причината, поради която могат да си позволят да заявяват куп неща, да карат украинците да направят това или онова, но всъщност нямат никакъв залог в този конфликт, освен да отслабят Русия. Не виждаме какъв е техният залог, тъй като дори собствените им икономически проблеми са пренебрегнати.

Американското поведение е по-последователно.

Не казвам, че е в правилната посока, но има своя последователност, логика.

Европейска логика няма.

Европа е в сферата на тоталната ирационалност.

Пак казвам, западняците не искат да загубят тази война, те залагат западната хегемония. Затова нямат цел, касаеща Украйна, единствената цел засяга Запада – да не загубят хегемонията си, както каза самият Борис Джонсън.

…

– Добър ден, Жак Бо!

– Добър ден!

– Вие сте бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, специалист по страните от Източна Европа и бивш ръководител на доктрината за мирните операции на ООН. Преговаряли сте с най-висшите представители на армията и разузнаването на Русия веднага след рухването на СССР. Работили сте също в рамките на НАТО по програми в Украйна в помощ на украинската армия и по-конкретно по време на революцията на Майдана през 2014 г. След “Poutine, maître du jeu?” („Путин, майстор на играта?“), “Opération Z” (“Операция Z”), “Ukraine entre guerre et paix” (“Украйна между война и мир”) вие публикувахте четвърта книга за войната в Украйна, озаглавена “L’art de la guerre russe. Comment l’Occident a conduit l’Ukraine à l’échec” (“Руското военно изкуство. Как Западът доведе Украйна до провал”) в издателство “Макс Мило”. Първият ми въпрос е за мирното споразумение, което трябваше да бъде подписано между Украйна и Русия на 15 април 2022 г. и което неотдавна бе публикувано от германски вестник. Кои са основните точки в този документ от 17 страници?

– Забавно е, че на първа страница във вестниците днес е документ, който в действителност е известен от доста време, тъй като още на 16 март 2022 г. “Файненшъл таймс” говореше за това споразумение и излагаше подробно основните му линии. Ще припомня, че през март 2022 г. руските сили навлязоха дълбоко на украинска територия и все още бяха около Киев. Украинците и в частност Зеленски бяха разтревожени от обрата на събитията в тази война, към която го тласнаха. Ще припомня, че той издаде указ през март 2021 г., т.е. година по-рано, за отвоюване на Крим и на южната част на страната и точно затова украинската армия беше готова да нападне Донбас през февруари 2022 г. С подкрепата на западните санкции тази операция трябваше да доведе много бързо до поражението на Русия, тъй като западните страни смятаха, че Русия има толкова слаба икономика, че няма да издържи удара на санкциите. Така че те тръгнаха с тази идея през февруари, но Зеленски много бързо се досети, че ситуацията няма да се развие в негова полза. Това е причината, поради която той отправи на 25 февруари 2022 г. първата молба към швейцарското външно министерство да организира мирна конференция, която не се състоя, но пък доведе до първия кръг преговори в Гомел, на беларуската граница. А след това с намесата на Европейския съюз този първи кръг преговори бе прекъснат, дори украинските преговарящи, които бяха смятани за проруски, бяха елиминирани от украинските тайни служби, и това го съобщи по-късно лично шефът на украинското военно разузнаване. Зеленски направи нов опит няколко седмици по-късно с предложение за изтегляне на руските войски от Украйна срещу неутралитет, т.е. отсъствието на чужди войски на украинска територия, както и неучастие на Украйна в Атлантическия алианс. Накратко това бяха основните елементи, основните щрихи на това споразумение, както можете да прочетете във “Файненшъл таймс” от 16 март 2022 г., т.е. преди повече от две години, това вече се знаеше и няма нищо тайно в него.

Украинците вече бяха подписали този документ, предадоха едно копие на руснаците и тогава започнаха трудностите, защото западните страни – и когато говоря за западните страни, имам предвид Великобритания, Франция и Германия, които следяха процеса -, започнаха да поставят условия. Франция и Германия видяха споразумението и поискаха от руснаците да се изтеглят от Киев в знак на добра воля за прилагането на това споразумение. Тъй като вече беше подписано и руснаците очакваха то наистина да бъде изпълнено, те се съгласиха да изтеглят въоръжените си сили от околностите на Киев. Тоест не украинска контраофанзива, както казват нашите медии, доведе до това изтегляне, което започна в края на март 2022 г. След това обаче западните страни си промениха мнението.Руснаците изпълниха своята част от сделката на този етап, така да се каже, и проявиха добра воля, но европейците не искаха това. А после, на 2 април, Борис Джонсън се обади по телефона на Зеленски, за да му каже да се откаже от това споразумение, а на 9 април, т.е. седмица по-късно, пристигна в Киев, за да каже лично на Зеленски да спре споразумението, което е напът да сключи с руснаците.

Знаем това от “Украинска правда”, т.е. не от документ, който идва от руснаците, а от украински документ. На 5 май дойде завършекът на историята, когато “Украинска правда”, съобщава, че основните препятствия пред мира са западните страни, че именно те са прекъснали преговорите, започнати от Зеленски. Същият ден в “Украинска правда” имаше друга статия, която ни обяснява, че Джонсън е дошъл в Киев с две прости послания: първото е, че Путин е военнопрестъпник, трябва да му се окаже натиск и да не се преговаря с него; и, второ, ако украинците са готови да подпишат споразумения за гаранции с него, “ние не сме готови”, т.е. западните страни, и по-конкретно британците, не са готови. Авторът на статията, който интервюира официален украински представител, добавя: “Ако още в първия ден на войната ни бяха позволили да подпишем вариант на мирното споразумение, като това, което имаме сега, щяхме да го направим, без да се колебаем”. Следователно от тези две статии в “Украинска правда” става много ясно , че именно западните страни са попречили на Зеленски да продължи предложението си и, в крайна сметка, мирното предложение е било оттеглено под западен натиск. Дали това е бил документ в полза на украинците? Да, разбира се. Защо? Защото не бива да забравяме, както днес сме склонни да забравяме, защото нашите медии и журналисти са патентовани дезинформатори, че действително първата конституция на Украйна от 1991 г. предвижда, че в Украйна няма да има чужди войски. Тя предвиждаше фактически неутралитет, неутралност де факто, т.е. един вид необвързаност на Украйна и следователно това, което предложи Зеленски през март 2022 г., следваше онова, което вече беше записано в украинската конституция през 1991 г.

Друг голям интерес за украинците в това споразумение – и несъмнено това е причината, поради която Зеленски горчиво се разкайва, че е послушал Запада -, е, че руснаците трябваше да напуснат украинската територия и следователно повече нямаше да имат войски на украинска територия, с изключение на въпроса за Крим, по който трябваше да се преговаря според това споразумение, и въпросът за двете републики в Донбас, чиято независимост в онзи момент Русия беше признала и следователно имаше проблем, който трябваше да бъде уреден. Така че това беше много благоприятна ситуация за Украйна и несъмнено много по-благоприятна от днешната. Някои коментатори казаха, че е имало голяма отстъпка в това споразумение, а именно, че Русия се съгласява Украйна да влезе в Европейския съюз. Това са просто дезинформации. Защо? Защото руснаците никога не са се противопоставяли на влизането на Украйна в ЕС. Това е постоянна пропаганда на Европейския съюз с идеята да направи ЕС малко по-атрактивен. Но това никога не е било така и тук цитирам една статия от “Укринформ”, централен украински орган, който припомня, че всъщност през февруари 2013 г. Жозе Мануел Барозу забрани на Украйна да влезе в Европейския съюз. Защо? Защото по онова време Украйна имаше икономика, която до голяма степен беше свързана с тази на Русия и обратното – Русия имаше много важни икономически и промишлени връзки с Украйна. Но за Украйна влизането в ЕС и прекъсването на икономическите връзки с Русия би било на практика самоубийство.

Затова украинците се обърнаха към Русия и Владимир Путин предложи тристранно решение, т.е. Украйна да влезе в ЕС, а споразуменията за свободна търговия, които съществуваха преди това с Русия, да продължат. Точно това тристранно споразумение Украйна предложи на Европейския съюз, но Жозе Мануел Барозу отказа категорично с думите “или единия, или другия”. В крайна сметка, това накара украинското правителство да направи пауза в постъпките си за присъединяване към ЕС. Както каза навремето украинската преса, не става дума Украйна да се откаже от влизането в ЕС, а да се преразгледат условията, така че интересите на украинската икономика да бъдат гарантирани на един пазар, за който украинската промишленост не беше готова. Това се вижда впрочем с новото производство на газови турбини и турбини за производство на електроенергия от руска страна. Преди руснаците зависеха от Украйна за електрическите си турбини и за турбини за други апарати, включително за руските самолети. Следователно прекъсването на тези доставки, което включваше повече или по-малко споразумението с ЕС, буквално щеше да задуши тази важна част от украинската икономика и разривът на икономическите отношения с Русия наистина предивика рухването на този дял от украинската икономика, защото в Европа няма пазар за такова оборудване. Украйна беше предвидила това и затова беше недоверчива към влизането в ЕС. Така че идеята, че Русия винаги се е противопоставяла на влизането на Украйна в ЕС, е фалшификация. Руснаците винаги са се противопоставяли на влизането на Украйна в НАТО, защото това е елемент от сигурността на Русия, доколкото присъствието не просто на войски, но най-вече на ракети, дори на ядрени оръжия на украинска територия, щеше да представлява екзистенциална заплаха за Русия. Затова Русия винаги се е противопоставяла на влизането на Украйна в НАТО, но не и в Европейския съюз, което за Русия би създало много малко проблеми, тъй като днес виждаме, че са способни да заменят това, което преди им доставяше украинската икономика. Така че това наистина е фалшификация, което показва, че не са разбрали как започна конфликтът и начина, по който украинците искаха да го решат. Украинците наистина имаха много по-зряла визия за ситуацията, отколкото ги представят днес нашите медии, които инфантилизират украинците от началото на конфликта. Но, когато казвам “началото на конфликта”, имам предвид от 2013 г. Това е контекстът на това споразумение, което изобщо не е тайна и което беше подписано от украинска страна.

– Вие наистина сте на 180 градуса от онова, което мислят повечето френски експерти и журналисти. Особено бях поразен, гледайки едно предаване по LCI, в което обясняваха, че британският премиер изобщо не е виновен, че споразумението не е било подписано. Обясняваха също, че това споразумение се размахва от две години от руската пропаганда, но няма никаква стойност, че е привидно споразумение, което украинците не са имали намерение да подписват. Като аргумент посочват, че това е било по време на жестокостите в Буча, на евуакуацията на цивилни от Мариупол и всъщност е било само за да спечелят време и да постигнат успех при контраофанзивата.

– Ще ви върна към онова, което казва “Украинска правда”, която в това отношение е по-достоверна от LCI, която многократно ни дезинформираше за украинския конфликт, подклаждайки омразата. Няма друго възможно обяснение. “Украинска правда” уточнява, че именно заради Борис Джонсън това споразумение беше премахнато. Що се отнася до историята в Буча, отказът от споразумението дойде преди Буча. Не е ставало дума да се скрие историята в Буча и впрочем ако руснаците бяха съгласни да се изтеглят от Украйна, не е ясно защо биха направили това в Буча. Това отново е конспирационизъм, който нашите медии и журналисти обичат. От друга страна, ще припомня относно Буча, че един украински депутат от Украинската социалистическа партия, който се казва Иля Кива, заяви тогава, че клането в Буча е постановка на СБУ, украинската служба за сигурност, в сътрудничество с британските спецслужби. Ще припомня, че този депутат беше убит неотдавна от членове на СБУ в Русия. Може би това дава обяснение на този случай.

Трябва да се разбере, че през март 2022 г. украинците нямаха никакъв интерес да продължават тази война и самият Зеленски каза, че е бил измамен от Запада, защото смятаха, че заради санкциите Русия ще се срине в следващите дни и войната в Украйна ще бъде много кратка, няма да има украинска победа, но ще има поражение на Русия. Точно това обясни Алексей Арестович през март 2019 г. – той обясни, че трябва да има руско поражение, за да може Украйна да влезе в НАТО. Украйна не можеше да влезе в НАТО с все още действащ конфликт с Русия, защото това рискуваше да въвлече целия Алианс в конфликт с Русия, което не беше желателно. Затова трябваше да се провокира война, която да доведе до крах на Русия и от този крах да се роди възможността за влизане на Украйна в НАТО. В нашите медии винаги пропускат да контекстуализират информацията и тя винаги изглежда така, сякаш е паднала от небето – изведнъж някой е решил нещо, не знаем нито защо, нито как. В действителност украинците имат своя логика, руснаците имат своя логика, очевидно тези логики не съвпадат напълно, но има логика. В тази история именно западняците се проявиха като особено ирационални, защото нямат никакъв залог в този конфликт. Те залагат живота на украинците. И това, което виждаме от началото на конфликта е, че европейците си играят с живота на украинците. Това е причината, поради която могат да си позволят да заявяват куп неща, да карат украинците да направят това или онова, но всъщност нямат никакъв залог в този конфликт, освен да отслабят Русия. Не виждаме какъв е техният залог, тъй като дори собствените им икономически проблеми са пренебрегнати. Американското поведение е по-последователно. Не казвам, че е в правилната посока, но има своя последователност, логика. Европейска логика няма. Европа е в сферата на тоталната ирационалност.

– Какви са според вас причините за руското настъпление към Харков, което започна на 10 май?

– Преди да преминем към въпроса за Харков, бих искал да се върна набързо към въпроса за реорганизацията в Русия, защото то също беше зле интерпретирано във френскоезичните медии. В англоезичните медии имаше по-сериозни анализи. Трябва да се върнем към въпроса за смяната на руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Беше ми забавно, че френските медии пишат, че е бил сменен с цивилен, който няма никакви познания във военната област. Това е много интересно в две отношения. Първо, когато погледна френското правителство, не знам кой е министърът и кой има предварителен опит по темите, по които работи. В други страни е почти същото нещо, но особено във Франция има правителства, съставени от непросветени аматьори, които вадят решения от ръкава си и съвсем не са хора, които имат предварителни знания. Така че защо руснаците да имат различни правила от нашите собствени правителства? Второто размишление е по-историческо, защото очевидно винаги имаме впечатлението, че Русия е диктатура и следователно е ръководена от военни, значи министърът на отбраната трябва да е военен. Но ако погледнем историята на Русия и на СССР от Октомврийската революция, виждаме, че на практика всички министри на отбраната са били цивилни. Шойгу беше цивилен, въпреки че докато изпълняваше длъжността си, носеше униформа. Истината е, че е цивилен, както и неговият наследник Белоусов. Тоест отново сме в сферата на западните фантазми.

Интересно е също какво се случи. Шойгу не беше уволнен, както масово казаха нашите медии, защото очевидно се опитаха да покажат, че специалната операция не върви и следователно Шойгу е бил уволнен. Това е погрешно. Когато Владимир Путин беше преизбран, съобразно традицията в руската система, правителството подава оставка и се назначава ново правителство, така че целият процес е напълно нормален и Шойгу не беше уволнен, дори може да се каже, че беше повишен, тъй като стана секретар на Съвета за сигурност. Той сменя на този пост Патрушев, който преди това беше шеф на разузнавателните служби и който стана съветник на Путин. Така че като секретар на Съвета за сигурност Сергей Шойгу стана на практика съветник по националната сигурност на Владимир Путин, това е еквивалентът на Джейк Съливан в САЩ, което далеч не е маловажна длъжност, точно обратното, става още по-близък до Путин. Нашите медии се опитват да разпространяват идеята, че Владимир Путин е някакъв голям кукловод, който ръководи страната според настроението си. В действителност нещата са много различни.

Истинският орган за вземане на решения в Русия всъщност е Съветът за сигурност.

Във взетите решения виждаме, че Владимир Путин се консултира със специалистите – в този Съвет влизат шефовете на разузнавателните служби например и решенията, които се вземат, са изключително рационални и в тях няма нищо от ирационалността, която съществува във Франция. Мисля, че в някои отношения нашите страни са по-автократични, отколкото Русия, доколкото в Русия имат навика да вземат предвид всички мнения при вземането на решения, засягащи сигурността на страната, и днес има икономическа и политическа стабилност, която изненадва западните наблюдатели.

И така стигаме до смяната на Шойгус с Белоусов. Това е интересно, първо, защото по случайност имам същото образование като него – той също е учил иконометрия, наука за икономическото прогнозиране и приложението на математическия и статистически модел в икономиката, това е област, която доста добре познавам, въпреки че не стана моя основна професионална сфера. Но това е интересна област, защото е изключително силна и позволява да се предвижда бъдещето и вероятно затова Белоусов беше назначен на този пост. Защо икономист на поста министър на отбраната? Трябва да знаете, че през последните две години руският военнопромишлен комплекс се разви значително и несъмнено Шойгу беше един от радетелите за това развитие, което е не само количествено, но и качествено, защото руската отбранителна индустрия, благодарение на развитието на отношенията с Китай, до което доведоха санкциите срещу Русия, се разви експоненциално през последните две години. В началото на конфликта нашите медии изтъкваха разработването на дронове в Украйна например, и наистина украинците бяха забележително креативни в създаването на нови дронове, но тяхното производство в Украйна не беше интегрирано в обща оперативна концепция и дори на оперативно ниво дроновете не бяха интегрирани в украинските системи. Докато в Русия развитието на дронове бе съпътствано от развитие на управленските системи, поради което тези нови технологии много бързо бяха интегрирани в руската управленска структура. На това се дължи днешният успех на Русия.

Има много обяснения за руското настъпление в Харковското направление. Някои виждат в него създаване на буферна зона между района на Белгород, който беше ударен няколко пъти през последните седмици, първо, от нападения на малки бойни формации от проукраински руски екстремисти, а от друга страна, от ракети с голям обсег. Други виждат в това настъпление началото на голяма офанзива, която би могла да се насочи към Киев. А трети виждат в него просто окупация на една територия и изтегляне на украинската отбранителна линия. Не знам кое от тези обяснения е най-доброто, вероятно е съчетание от всички тях. Във всеки случай, руското настъпление към Харков и особено след атаките срещу Белгород, които споменах, се обяснява с нещо, което Сергей Лавров вече спомена преди година – година и половина. През септември 2022 г., когато американците вече говореха за доставката на ракети ATACMS на Украйна – това са тактически ракети, чийто обсег при някои варианти може да достигне 300 км и следователно територията на Русия. По времето на това решение американците на искаха украинците да атакуват руска територия, което би означавало потенциална атака срещу цивилни, тъй като руските войски са на бившата украинска територия, но американците не искаха конфликтът да се разширява на руска територия, което би могло да бъде причина за недоразумение и да накара Русия да се защитава по-брутално, ако мога така да се изразя. Неслучайно Русия съобщи за ученията си с нестратегически ядрени оръжия, но ще се върна към тях по-късно. Важното тук е, че руснаците напредват отвъд обсега на ракетите, доставени от Запада, така че тези ракети да не могат да достигнат руската територия. Това е логиката, която беше спомената от Сергей Лавров и която вероятно е фундаменталното обяснение на нещата.

Очевидно ситуацията в Харков е драматична, защото руснаците влязоха относително лесно и за няколко дни направиха зрелищен пробив в тази област. Във Франция имат навика винаги да виждат военния успех в завоювани квадратни километри. За руснаците успехът не се определя с броя завоювани квадратни километри. Успехът се определя със степента на отслабване на украинските въоръжени сили. Успехът се определя в зависимост от поставените цели, а поставените цели са едни и същи от началото на руската специална военна операция – това са демилитаризацията и денацификацията на заплахата за населението на Донбас. Днес имайки предвид, че западните страни доставят оръжия на украинска земя, вероятно днес за руснаците не става дума само за демилитаризация на заплахата за населението на Донбас, но и демилитаризация на Украйна. Това е критерият за успех, а не територията, затова руснаците не се опитват да напредват на всяка цена. Те напредват, но целта е унищожението на въоръжените сили.

Все пак този бърз пробив извади наяве нещо друго, защото още през миналия декември Зеленски каза, че укрепленията на Харков са най-силните и че на практика са непреодолими, а през март тази година ген. Сирски, главнокомандващ на украинските въоръжени сили, каза, че руснаците няма да успеят да преминат укрепленията в Харков. Очакваше се тези укрепления да бъдат изключително мощни, но нямаше нищо такова, тъй като дори Би Би Си съобщи, че на практика руснаците са се разходили, напредвайки в тези укрепления.

Ще припомня, че в един украински сайт се появи документ, че са били отпуснати милиони гривни за изграждането на тези укрепления и че всъщност те не са послужили за нищо, защото или не са били построени или са били построени на неправилното място. Това показва две неща. От една страна, вероятно показва корупция в украинските въоръжени сили. Знаем, че украински депутати заявиха, че някои са се обогатили, вместо да построят укрепленията, че договорите за изграждане са били дадени на фиктивни фирми, т.е. това са явни корупционни схеми.

Това е първият фактор. Вторият фактор, който несъмнено е по-сериозен, е планирането на тези укрепления, защото през 2022-2023 г., докато украинците подготвяха прочутата си контраофанзива, която започнаха през лятото на 2023-а, през тази подготвителна фаза руснаците не останаха със скръстени ръце и построиха известната линия “Суровикин”. Това е доста сложна, динамична отбранителна линия, както я наричат руснаците. Тя е съставена от три зони. Първата е предпазната зона, т.е. зоната, в която се идентифицират мишените и се опитват да ги спрат, така че да им се попречи да стигнат до втората зона, която е отбранителната зона. В тази отбранителна зона се намират укрепленията, които наистина са сърцето на линията “Суровикин”. А третата зона е резервната зона, това е зоната на интервенцията. Ако украинските сили проникнат през предпазната и отбранителната зона, там те ще се бият с мобилните резерви, способни да се намесят много бързо, за да унищожат елементите, които са пробили отбранителната линия. Това е много сложна линия, която беше старателно планирана от руснаците. Но когато погледнем от украинска страна, няма нищо такова. Няма истински предпазни зони, набързо са направили укрепления и тези укрепления са зле направени. Ако погледнем снимките с т.нар. укрепления в Харковска област, забелязваме, че това са просто окопи, чието качество понякога е по-лошо от това на окопите в Северна Франция по време на Първата световна война. Това е нещо изключително елементарно, а фирмите, които са изкопали тези окопи, са свършили зле работата и най-вече отзад няма резерви. Това е важният елемент, който беше отбелязан от ген. Кирило Буданов, шеф на украинското военно разузнаване, който каза пред “Ню Йорк таймс”: “Ние нямаме повече резерви”.

Украинците изобщо не успяха да направят ешелонираната отбранителна система, която изградиха руснаците и която се оказа особено ефикасна през 2023 г. Нямат резерви, с които да се намесят в случай на пробив в украинския боен ред. Това се вижда през последните седмици в Харковска област, където, за да запълнят дупките, взеха батальони от други участъци на фронта, за да ги прегрупират в Харков и да създадат отбранителни подразделения за момента. Създаването на отбранителни подразделения ad hoc в бойна ситуация е нещо изключително сложно, на практика невъзможно, т.е. могат да успеят да сглобят подразделения, но е много трудно постигането на оперативна съгласуваност между тези различни подразделения и точно това е проблемът на украинците днес. Относително лесно е преместването на войскови части, сякаш са пионки в игра на дама, но това не предполага, че след това ще има операционна и оперативна съгласуваност, необходими за водене на действия. Това е проблемът на украинците днес – те нямат капацитет за водене на действия. Имат хора, които водят на бойното поле, които несъмнено ще се бият, но управлението отзад не позволява да имат нещо съгласувано, за да отговорят на руснаците в дълбочина. Това е централният елемент на украинската слабост. Много се говореше за човешкия капацитет на Украйна и неотдавна видяхме, че този механизъм на принудително набиране на войници е още по-критикуван. Украйна забранява да се снимат сцените с насилствено набиране на войници, които се наблюдават в градовете. Миналата година вече имаше такива сцени, но тогава принудително набиране на войници се извършваше главно извън градските зони, в селата или градчетата, където те не бяха толкова явни, а днес набирането се извършва главно в големите градове. Там има много хора, които снимат и пускат видеоклипове в социалните мрежи и украинското правителство прие закон, който наказва с до осем години затвор заснемането или разпространението кадри на насилствено набиране на войници, защото това стана критичен елемент за украинския личен състав. Така че ситуацията в Украйна е изключително сериозна.

Ще се върна малко към Борис Джонсън, който отхвърляше възможноста за преговори. Това продължава и днес, тъй като преди два дни британският министър на отбраната Шапс заяви “Не трябва да има преговори между Москва и Киев”. Следователно това е същата динамика, като тази, която накара Борис Джонсън да застави Зеленски да оттегли предложението си.

Това, което разправят днес нашите медии, е просто дезинформация, която трябва да защити идеята, че не трябва да има преговори между Украйна и Русия. Това дори отива по-далеч, тъй като Борис Джонсън, мисля, че на 12 април, заяви в туит: “Ако Украйна загуби войната, това ще бъде краят на западната хегемония”. Така че добре виждаме, че залозите за Запада далеч надхвърлят Украйна и че всъщност използват Украйна за други залози и, както казва самият Борис Джонсън, залогът е западната хегемония.

Това е интересно, защото констатираме, че на западните страни им е трудно да дефинират какво се стремят да постигнат в Украйна. Пример за това е едно изслушване на Лойд Остин, американският министър на отбраната, пред Комисията по въоръжените сили в Сената. Един парламентарист го пита: “Как дефинирате победата в Украйна?”, а Лойд Остин не е способен да даде дефиниция на това какво би било победа. Така че сме в конфликт, който западняците насърчават в Украйна, без да могат да дефинират целта, която искат да постигнат. Както обясних преди малко, успехът или провалът на една операция се дефинира в зависимост от обявените цели. Но когато не сте в състояние да определите целите, имате всички шансове да се окажете в ситуация на провал. Ситуацията е още по-драматична, тъй като дори западняците – и когато казвам “западняците”, говоря за европейците – признават, че това е напълно безнадеждна ситуация.

Поставям тук един цитат от Жозеп Борел от 3 май, който той направи в Оксфорд и в който казва три важни неща. Той казва първо, и това е в същия дискурс, че “ние създадохме този проблем”. Тоест той признава, че западняците създадоха проблема в Украйна. Това е нещо, което нашите медии постоянно прикриват. След това Жозеп Борел казва: “Бих могъл да приключа войната в Украйна за няколко седмици, просто спирайки доставките”. Тоест те много добре знаят, че имат капацитета да прекратят тази война. И третото нещо, който той казва: “Но дали искаме тази война да приключи? Аз не го искам”. Следователно те не искат тази война да приключва. Така че тук, в един цитат, го има цялото коварство и цинизъм на западняците при воденето на тази война. Всичко, което ви казвам сега, освен цитатите от последните седмици, се съдържа в моите книги – “Операция Z”, “Украйна между война и мир” и “Руското военно изкуство”. Тоест няма изненада, всичко това се знаеше. От самото начало на руската операция се знаеше, че не се опитват да помогнат на Украйна, а да отслабят Русия и все още сме в тази динамика.

Днес ситуацията е малко особена. Антъни Блинкен беше през последните дни в Украйна, където са отчаяни. Добре виждаме, че западняците прогресивно преминаха всички червени линии, които сами си бяха наложили. Не искаха да изпращат изтребители F-16, в крайна сметка ги изпращат. Не искаха да изпращат бойни танкове, в крайна сметка ги изпращат. Не искаха да изпращат противовъздушни ракети, в крайна сметка ги изпращат. Не искаха да изпращат ракети, способни да ударят територията на Русия, в крайна сметка го правят. А сега Антъни Блинкен отиде в Киев и свири на китара в бар, което все пак е доста изумително за човек, който идва във воюваща страна, където умират военни и ситуацията в Харковска област е катастрофална. Но освен това той заявява, че днес дори и Вашингтон да не насърчава Украйна да използва неговите оръжия срещу руска територия, в крайна сметка това е украинско решение и те няма да се намесват в него. Следователно те лека-полека преминават всички червени линии, които сами си бяха определили и това е причината за ученията с нестратегически ядрени оръжия, обявени от Владимир Путин.

Тук е важно да се направи разлика между тактически оръжия, както казаха някои коментатори, и нестратегически. Руската ядрена доктрина не смята, че има тактически ядрени оръжия поради простата причина, че значението или ефектът на ядрените оръжия далеч надхвърля тактическата област. Това понятие “тактическо оръжие” не съществува в доктрината. За руската ядрена доктрина говоря в книгата си “Руското военно изкуство”, защото редовно нашите медии и журналисти ни говорят за заплахите от използване на тактически оръжия и т.н. През 50-60-те години в САЩ и Русия имаше идея, че би могло да се използват на европейска територия тактически ядрени оръжия. И от едната, и от другата страна разработиха оръдия с ядрен капацитет, разработиха миниатюризирани снаряди, съдържащи ядрени оръжия, но всичко това беше изоставено, просто защото в момента, в който използвате ядрено оръжие, мощта на тези оръжия и вратата, която отварят към употребата на стратегически оръжия, е такава, че не може да се смятат просто за тактически. В началото американците предложиха идеята за тактически ядрени оръжия, защото според тях тези оръжия можеха да бъдат разположени в Европа и това не ги засягаше, защото това е друг континент. Руснаците много предпазливо последваха това движение, защото за тях ядрената заплаха е на същия континент. Спомняме си събития като Чернобил, ядрената заплаха няма граници. Така че за руснаците използването на ядрено оръжие, независимо от неговия размер или категоризация, би означавало радиоактивни вещества, които ще паднат на руска територия. Затова руснаците привилегироваха стратегическото оръжие, т.е. удряме страните, които изпратят пряко срещу нас ядрени оръжия. Ако нещо застрашава националните интереси или съществуването на руската държава или институции, ще отговорим директно срещу Вашингтон. Хората, които мислят, че войната може да се ограничи до тактическата област в ядрената сфера, не са разбрали логиката на руснаците. Това донякъде е проблемът на Франция, тъй като тя е ядрена сила и следователно Русия би могла да използва нестратегически оръжия, т.е. оръжия, които няма да засегнат САЩ, а единствено европейската военна сцена, което би засегнало Франция. Затова Владимир Путин спомена нестратегическите оръжия, защото французите и британците обявиха, че биха могли да се намесят в украинския конфликт. Британците казаха, че няма да се намесят с въоръжени сили, но дадоха картбланш на украинците да използват техните оръжия срещу руска територия, а Франция, както знаем, би искала да изпрати военни сили. Не е ясно обаче в кой момент може да се намеси ядреното разубеждаване, така че беше логично руснаците да предупредят и да проведат учения с нестратегически оръжия.

Имаше още един епизод, който бе зле разбран в нашите медии, тъй като малко след френските и британските заплахи, британският и френският посланик бяха извикани в руското външно министерство, което им представи гледната си точка и ги накара да разберат докъде могат да стигнат рисковете от техните изявления. Вследствие на това и французите, и британците започнаха да дават заден ход и да казват “не, не, няма да се намесим на украинска територия” и т.н. Следователно много добре виждаме, че именно руснаците владеят както дипломатическия дискурс, така и стратегическия капацитет и за пореден път получихме свидетелство за руското поведение, което е много по-уравновесено, много по-стратегическо в широкия смисъл на думата, отколкото изявленията във Франция и в Европа като цяло, където се правят много неуместни изявления за възможността за разширяване на конфликта. Пак казвам, западняците не искат да загубят тази война, те залагат западната хегемония. Затова нямат цел, касаеща Украйна, единствената цел засяга Запада – да не загубят хегемонията си, както каза самият Борис Джонсън.

– Благодаря ви, Жак Бо! Припомням, че вие сте автор на четири много важни книги за разбирането на войната в Украйна – “Путин, майстор на играта?”, “Операция Z”, “Украйна между война и мир” и “Руското военно изкуство. Как Западът доведе Украйна до провал” в издателство “Макс Мило”. Благодаря!

– Аз ви благодаря!

Превод от френски: Галя Дачкова

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes