LIFE
Защо с партньора ми сякаш си говорим на различни езици?
Изглежда, че си говорите с партньора, но по някаква причина всеки чува нещо съвсем различно от казаното и в крайна сметка не е възможно да се постигне съгласие. Например:
Казваш му: Искам да прекарваме повече време заедно, вниманието ти не ми достига. А той: просто искаш да се забавляваш и да харчиш пари.
Или: Той към теб: Искам секс по-често. А ти му казваш: Аз по цял ден се изтрепвам вкъщи, а ти на всичкото отгоре имаш нужда от повече секс. Защо има толкова странни и тромави разговори?
Факт е, че личността на всеки човек се състои от субличности, които постоянно водят вътрешен диалог вътре нас. Например, в транзакционния анализ те се наричат: родител, възрастен и дете. Много често имаме конфликт между Родителя (отпечатъка от нашите истински родители/болногледачи в съзнанието ни) и Детето (нашите детски спомени за това как сме взаимодействали с истинските си родители в детството).
Родителят предявява някакви претенции, критикува ни, а после ние се оправдаваме вътре в себе си от позицията на Детето или се съпротивляваме, бунтуваме се. Вътрешният Родител на жената постоянно й казва, че тя трябва да поддържа идеална чистота в дома си. А вътрешното Дете се съгласява, но в същото време постоянно е недоволно.
В крайна сметка жената постоянно чисти, но вътрешно мрънка, че вече й е писнало от това чистене. Но вътрешният Родител не се успокоява по никакъв начин, вечно е недоволен от нещо.
Един мъж се приближава до тази жена и й казва, че има нужда да прави секс по-често. Една жена в този момент е в състояние на непокорно дете и изпитва вътрешен стрес от факта, че доказва на вътрешния си родител как се старае много и чисти много. Думите на съпруга за жената в този момент се възприемат не като думи за нуждата му от секс, а като още една задача, която някой друг изисква от нея. Тя отговаря нещо като мъжа си, а всъщност казва на вътрешния си Родител: пак ме натоварихте, вече съм скапана от умора, а искате да ме принудите да правя и секс.
Въпреки че всъщност този човек може абсолютно да не се интересува от чистотата и многократно да е предлагал да наеме чистачка. Но жената постоянно чисти, защото вътрешният ѝ Родител, а не съпругът ѝ го изисква. На жената пък изглежда, че съпругът й я донатоварва напълно, а продължава да изисква още повече.
Или вземете първия диалог в тази статия като пример. Една жена изразява нуждата си от внимание и че тази нужда не е напълно удовлетворена. А в главата на съпруга вътрешният Родител нашепва: истински мъж е този, който дава много пари на семейството си. И ако съпругата е недоволна от нещо, това за него означава, че просто не носи достатъчно пари и трябва да се труди повече. И така човекът „оре“, а дълбоко в себе си се сърди на жена си, че точно тя го кара да трепе толкова много, въпреки че всъщност това е вътрешният му Родител.
Веднага щом съпругата покаже някакво недоволство от нещо, тогава цялата му съпротива, която първоначално е била насочена срещу вътрешния му Родител, се излива върху нея, което кара съпругата да се старае много, но да е недоволна и да иска още нещо.
В психологията такива механизми се наричат проекции. Когато проектираме собствените си нагласи и изисквания върху други хора и приписваме вътрешните си чувства и вярвания върху хората.
Именно проекциите ни пречат да чуем какво всъщност точно ни казва другият човек. И затова е трудно да се чуваме и разбираме.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
