LIFE
Защо фрази като “Успокой се!”, най-вероятно ще ви вбесят
Фрази като „Успокой се!“, най-вероятно, още повече ще разсърдят човека, с когото се карате, особено, когато емоциите вече излизат извън контрол.
Наред с буйното и дразнещо поведение, някои думи могат мигновено да превърнат продуктивния спор в неприятен скандал с крясъци и взаимни оскърбления.
Ето седемте фрази, които психолозите не препоръчват да се произнасят по време на караница с партньор, приятел, член на семейството, или с когото и да било.
Ти никога! Или…Ти винаги!
Тези фрази обикновено са преувеличения и рядко са правдиви. Така вие поставяте своя партньор в положение, в което му се налага да се защитава.
В резултат той, най-вероятно, ще пусне край ушите си това, което сте се опитали да кажете и вместо това ще се старае да ви докаже, че не винаги всичко е така, както казвате, че грешите.
Това ще бъде нескончаем спор, който до нищо няма да доведе.
Опитайте се да бъдете обективни по отношение на това, което ви безпокои и се придържайте към фактите.
Например, можете да кажете: „Вчера не ми беше приятно, когато не изпълни моята молба и не разтреби стаята за идването на нашите приятели“.
„Следващият път, когато имаме гости, ще бъда много благодарна, ако не откажеш да ми помогнеш“. Такъв съвет дава психотерапевта Тара Грифит
Ти – точно, както и майка ти
Или брат, побъркана най-добра приятелка, или пиян чичо и т.н. Такова изявление измества предмета на спора на заден план, на първо място излизат оскърбленията от личен характер.
Стратегията тук е проста – ако не можеш да спечелиш спора, унищожи морално своя противник.
Да поговорим по-късно, сега с теб е просто невъзможно да се разговаря.
Тази фраза, най-вероятно, ще бъде преценена като желание да се нанесе емоционална травма, а не като желание за тайм-аут и успокояване.
В разгара на спора, когато страстите кипят, не би било зле да си починете поне за 20 минути, за да укротите кортизона и адреналина, бушуващи в кръвта.
Но фразата трябва да звучи иначе: „сега сме твърде разстроени. Хайде да спрем за 20 минути, за да можем да поговорим спокойно и без оскърбления, както искаме и заслужаваме“.
Край, достатъчно! Отивам си!
Мислете какво говорите. Не говорете това, за което после ще съжалявате.
Да заплашите, че ще си отидете, е може би най-неприятното, което можете да кажете или направите на своя партньор, особено ако в действителност нямате такива намерения.
Едно е, ако трябва да си починете, да останете сам и да се успокоите. Друго е фактически да кажете: „Вече не те обичам и си отивам“.
Тези думи раняват душата и разрушават доверието, което после може да не успеете да върнете.
Вместо да казвате такива неща, направете си почивка, за да се успокоите и да се вземете в ръце.
Ако трябва да си отидете и да останете насаме, обещайте да се върнете в уреченото време.
Така съветва авторката на книги по психология на семейния живот Шери Майерс.
Ти си такъв идиот!
Това е унижаване на личното достойнство. Такива оскърбления често се използват в порив на гняв, за да причините болка на човека, с когото се карате, но те не водят до разрешаване на конфликтите.
Обратно – те могат да предизвикат ответни нападки и да разрушат отношенията.
Опитайте се да се съсредоточите над конкретния проблем или върху това, което конкретно е засегнало вашите чувства, но не е нужно да нападате с оскърбления човека, с когото се карате.
Защо правиш от мухата слон?
Тази обидна фраза подразбира, че разстроения човек няма основания да се разстройства.
В повечето случаи това само налива масло в огъня, защото, когато сме огорчени, искаме да ни изслушат и да се постараем да разберем, а не да ни кажат, че твърде остро реагираме в дадената ситуация.
Най-добре да попитате: „Защо това те разстройва така?“
Не започвай пак! Не можеш ли просто да оставиш всичко това?
Тази фраза е проявяване на неуважение към гледната точка на вашия партньор, нежелание да слушаш, да общуваш и да променяш нещо в своето поведение.
Напълно понятно е вашето желание да избягвате караниците още в самото начало, защото всеки конфликт води до стрес.
Но да произнесеш подобна фраза – това е сигурен начин още повече да изостриш ситуацията.
По-добре звучи друга фраза: „Разкажи ми какво чувстваш и защо си така разстроена. Искам да разбера. Хайде да се опитаме да се ориентираме заедно“.
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
