БЪЛГАРИЯ
Земеделието е най важния раздел за България
🌾 Какво се случи с българското земеделие след ЕС – в числа:
През 2005 г., преди членството в ЕС, земеделието е около 10% от българската икономика и осигурява поминък на стотици хиляди семейства. Това не е бил маргинален сектор, а ключов за държавата и селските райони.
🇪🇺 След влизането в ЕС картината рязко се променя. Още около 2007 г. делът пада до 4-5%, а днес е едва около 3%. За малко повече от десетилетие земеделието губи по-голямата част от икономическата си тежест.
👨🌾 Заетостта казва още повече:
през 90-те в сектора работят над 1 милион души, а днес са под 200 хиляди. Селата се изпразват, дребните стопанства изчезват, а земята се концентрира в малко ръце, зависими от субсидии 📉➡️📈
🥦 Вместо да произвеждаме храна за българския пазар, ставаме все по-зависими от внос.
⚠️ Държава, която не може да изхрани народа си е зависима.
Даниел Петров: Нито един сектор не е толкова значим за нацията, колкото земеделието
„Някога наричахме земеделието си българското аграрно чудо. Но то беше престъпно пропиляно -така от страна износител, България се превърна в страна вносител на почти всичко, което слагаме на трапезата си.“ – започна своята декларация от трибуната на Народното събрание. народният представител от „Възраждане“ Даниел Петров.
Той допълни, че земеделието никога не е било лека дейност нито в миналото, нито в настоящето, нито вероятно и в бъдеще. Селското стопанство в България винаги е имало стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност на страната, предоставя суровини за множество други отрасли и сектори от националната ни икономика, но и създава заетост и носи доходи на значителна част от населението в селските райони.
„За съжаление всичко това днес съществува само на книга. В реалността положението е съвсем различно. Отдавна е прекъсната връзката между производство и преработка, между земеделец и потребител, между местен продукт и търговска мрежа. Налице е огромен структурен разлом и дълбока социална фрагментация, силно намаляване на семейната заетост, както и изключително нисък интерес на младите хора към земеделието.“, каза още Даниел Петров.
Той отбеляза също така, че всичко това се случва в момент, в който храната остава най-важният фактор за съществуването на човечеството. Земеделието е основен отрасъл на националната ни икономика и има огромно значение както за благосъстоянието ни, така и за здравето ни. То предоставя основните продукти за хранително-вкусовата промишленост и осигурява доходи на значителна част от населението в селските райони.
„Нито един друг икономически сектор не е толкова значим за нашата нация.“, подчерта Даниел Петров и добави, че е шокиращо в епохата на техническия прогрес България да има няколко милиона декара пустееща, необработваема земя. В същото време се е създало дълбоко и трайно неравенство между арендатори и арендодатели, между едри и дребни собственици – нещо, което не е съществувало в историята на българското земеделие.
Тревожно е и състоянието на подсекторите, свързани с производството на основни хранителни продукти – мляко, месо, зеленчуци и плодове. Местното производство на месо покрива едва 50% от потреблението в страната, а при плодовете и зеленчуците се наблюдава трайна и дългогодишна тенденция на спад.
„За годините, откакто България е член на Европейския съюз, загубихме 75% от много малките и средни стопанства, гръбнака на българското земеделие – от 500 000 до едва 130 000.“, заяви народният представител. От тях над 250 000 са семейни стопанства, което означава реален отлив от около 600-700 хиляди души косвено. В продължение на 20 години българското производство на плодове и зеленчуци е било бавно и методично унищожавано поради няколко основни фактора.
„Не бяха създадени условия то да бъде развивано, а в същото време големи борсови играчи с политическа протекция превърнаха сивия търговски сектор на селскостопанска продукция в пъти по-голям от регламентирания.“, посочи Даниел Петров. По думите му съсипването на българското земеделие е резултат основно от управлението на ГЕРБ и ДПС – партии, които са управлявали страната през целия „демократичен преход“, заедно с множество политически патерици.
Даниел Петров напомни за политика, провеждана чрез Министерството на земеделието – създаване на мерки, насочени към „свои хора“, за сметка на реално нуждаещите се. Той припомни и думите на Ахмед Доган , че е „разпределял порциите на властта и открито признаваше, че е поставил свой човек в ДФЗ – най-големият разпоредител с бюджетни средства“, както и натиска за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, довели до масово клане на животни от дребни стопани, притиснати от непосилни изисквания и данъци.
„След това започна безконтролен и безмитен внос на стоки и суровини от трети страни, каквато е Украйна. Ние предложихме въвеждането на антидъмпингови такси, но предложението ни беше отхвърлено поради страх от санкции.“, допълни още той.
Последиците от тези решения се усещат и до днес – българският пазар е залят от по-евтини стоки със занижени фитосанитарни показатели, които конкурират местното производство именно заради липсата на задължителните зелени мерки и биопрепарати, изисквани в ЕС.
Като пример за подобни заплахи Даниел Петров посочи и споразумението Меркосур, което припомняме, че беше отхвърлено с гласовете на евродепутатите на „Възраждане“ и на групата „Европа на суверенните нации“.
И днес, през 2026 година, данните за българското селско стопанство остават трагични – „данни, достойни за документален филм“. Непосредствено преди членството в ЕС земеделието е било около 9-10% от БВП на България. Днес делът му е едва 4%. От 2007 година насам има 64% спад на броя на стопанствата. 89% от земята е съсредоточена в 9% от стопанствата. 80% от субсидиите се усвояват от 6% от фермерите. А хората, за които земеделието е основна дейност, са намалели с 81%.
„Но добрата новина е, че това няма да бъде завинаги.“, каза Петров, като допълни, че махалото на историята вече се движи в обратна посока под влияние на геополитическите фактори, а никой не може да избяга от закономерностите на историята и да заличи следите от престъпната си дейност.
„Ще има такива, някои от които присъстват и днес в тази зала, на които ще им се иска просто да останат в историята. Но заради разрухата, в която превърнаха българското земеделие, мястото им ще бъде друго. Идват по-добри времена за България.“, завърши той.
Оставете в коментар повече по темата 👇
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Служебното правителство отпусна 30 млн. евро за горива на НАТО в България.
Служебното правителство прие решение, с което одобрява финансиране на Министерството на отбраната в размер на 30 милиона евро за 2026 г. за придобиване на горива за нуждите на силите на НАТО в България.
„С приетия акт се осигуряват финансови средства за придобиване на горива за изпълнение на поетите ангажименти по поддръжка от страната домакин (Host Nation Support) за провеждане на операции и учения на силите на НАТО на наша територия, за изпълнението на задачи, свързани с динамично променящата се и усложнена среда за сигурност в Черноморския регион, както и за изпълнението на планираните мероприятия по осигуряването на подготовката и ежедневната дейност на военните формирования“, се казва в решението на кабинета на Андрей Гюров от 29 април, публикувано на сайта на Министерския съвет.
С друго решение на правителството България се присъединява към Партньорството за Управление на общи материални средства, администрирано от Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване.
На заседанието си правителството одобри и проект на „Първо изменение и потвърждаване на Споразумение за финансов принос между Европейския съюз и Република България“ по отношение на Раздел „Държава членка“ по програмата InvestEU, изменящо и потвърждаващо първоначалното Споразумение за принос.
Кабинетът упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите с Европейската комисия и да подпише от името на България договореното изменение при условие за последваща ратификация от парламента.
С предложеното изменение се предвижда увеличение от 150 000 000 евро на 246 964 246 евро на приноса по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, което е отразено в общата стойност на плащанията. Увеличаването на финансовия пакет е с 96 964 246 евро.
Министерският съвет одобри и изменение на Административното споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) и Министерството на иновациите. С промяната се въвежда програмата „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme) като допълнителен финансов инструмент в рамките на споразумението.
Изменението има за цел да осигури съответствие с действащата правна рамка на Европейския съюз и да създаде условия за участие на България в дейности, финансирани по линия на програмата „Цифрова Европа“ в рамките на Chips JU, се казва в решението на правителството. Това, според кабинета, ще предостави допълнителни възможности за повишаване на конкурентоспособността в областта на полупроводниковите технологии в България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова от „Прогресивна България“: Няма никаква възможност за връщане на лева.
„Несериозно е промяната на която и да е валута през шест месеца“, заяви избраната за депутат от „Прогресивна България“ Михаела Доцова в предаването „Твоят ден“ по „Нова нюз“. Тя напомни, че въпросът на референдума, който беше предложен от Румен Радев като президент, не беше дали да бъде прието еврото, а кога да стане това.
Доцова беше категорична ,че „няма никаква възможност“ за обсъждане на връщането на лева.
„България е член на ЕС и трябва да остане такава, като достоен партньор, който участва стабилно в процеса на вземане на решения. Това означава както съдействие за формиране на европейските политики и ценности, така и защита на националния интерес. Никога никой от „Прогресивна България“ не е поставял под въпрос европейското развитие на страната“, коментира Доцова въпроса за отношенията на България с Русия.
„Ние сме част от голямото европейско семейство и част от голямото натовско семейство. Но при всички положения участваме стабилно във взимането на решения и в двата съюза. Не съм чула някой да заявява посока на изваждането на България от НАТО“, добави тя.
Според Доцова българските граждани са показали по време на протестите, че сме демократично общество, а на изборите са заявили това категорично, защото са упражнили правото си на глас въпреки страха и манипулациите.
Според нея по време на служебния кабинет е имало активност от страна на МВР по отношение на борбата срещу купения и контролирания вот, но е можело да се желае и повече. Тя подчерта, че следващото действие трябва да е от страна на прокуратурата – фактите, събрани по време на досъдебните производства, свързани с арестуваните за купуване на гласове, да издържат в съдебен процес, за да бъдат повдигнати обвинения.
По темата за премахването на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски Доцова каза, че и сега в закона има опция да бъде преразгледана нуждата от охрана на дадено лице.
По темата за главния прокурор Доцова смята, че „забелязваме някакво пренареждане“. Според нея това налага „след конституиране на Народното събрание първото и незабавно действие да бъде създаване на нови правила за избор на членове на ВСС и инспектората от парламентарната квота, както и избор на нов главен прокурор“.
„Румен Радев е доказал, че е държавнически настроен и доста демократично мислещ човек“, подчерта тя.
Бъдещият народен представител допълни, че в групата им има диалог, а решенията се взимат колективно.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Удължената дерогация спасява бургаската рафинерия от спиране.
България разполага с достатъчно наличности от горива за следващия месец и половина, но цените на бензиностанциите ще останат трайно високи. Това обяви в ефира на bTV председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев, коментирайки рисковете пред енергийната сигурност в Европа и бъдещето на рафинерията в Бургас.
Отсрочка за „Лукойл Нефтохим Бургас“
Благодарение на полученото удължаване на британската дерогация до края на октомври 2026 година, рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ избягва риска от пълно спиране на работа в края на месец април. С тази ключова отсрочка дружеството получава допълнителен период от време, в който легално може да извършва финансовите си плащания за доставките на суров петрол. Според експерта, от българска страна гарантирането на енергийния ресурс ще зависи изцяло от адекватните действия на правителството.
Европа остава без керосин
Председателят на БПГА предупреди за сериозен предстоящ дефицит на пазара на авиационни горива в европейски мащаб. Въпреки че в България към момента има напълно достатъчно керосин за обслужване на самолетните полети, ситуацията на континента ще се влоши рязко в близките седмици.
„След 2-3 седмици ще разберем колко обаче е голяма кризата в Европа, когато приключат запасите“, обясни Светослав Бенчев.
Глобално напрежение удря цените
Свършването на европейските запаси от керосин неизбежно ще създаде натиск на пазара, което от своя страна ще доведе и до повишаване на цената на дизела. Данните показват, че към края на април средната стойност на масовия дизел по родните бензиностанции гравитира около 3,50 лева за литър. Ескалацията на напрежението в Близкия изток създава допълнителна непредвидимост на петролните пазари.
„Цените на горивата ще останат сравнително високи и проблемът няма да си отиде за ден“, категоричен бе Бенчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
