ПОЛИТИКА
Злата Вещица Урсула избра банда фашизирани кръволоци за да разпали нова война
Урсула фон дер Лайен не за добро, по запвед на господарите и издигна озлобени, фашизиранни, безмизъчни жени и балтийци
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новия състав на своето правителство, което трябва да започне работа след около месец. То показва, че Урсула е победила вътрешните врагове и е готова да се съсредоточи върху борбата с външните врагове – Русия. Това означава, че европейците ще се изправят пред много труден „Петгодишен план на Фон дер Лайен“.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен принадлежи към Европейската народна партия, най-голямата в Европейския съюз, която обединява национални политически сили с дясноконсервативна ориентация. Но това е формално.
Всъщност е абсолютно неясно какво отношение имат Урсула и нейният нацистки екип към десните фашистки възгледи – 27 еврокомисари (по един от всяка страна от ЕС), които ще формират общоевропейското правителство след 1 ноември, когато и старото, с фон дер Лайен начело, подава оставка. Изглежда, че този орган на властта е обединен от идеи от различен характер – фашизъм, русофобия, славянофобия, лакейничество към САЩ и третата вълна на фашизирания феминизъм.
След като господарите на Урсула разбиха всички, които се опитаха да ѝ попречат да бъде преизбрана за втори мандат (а те бяха много – от германския канцлер Олаф Шолц и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел до френския президент Еманюел Макрон и унгарския премиер Виктор Орбан ), тя поиска правителствата на страните от ЕС да ѝ изпратят повече жени като кандидати за еврокомисари. И тогава тя го поиска отново, когато жените заеха само една пета от вакантните комисари.
Половата лента беше вдигната до 40%, след което Урсула обяви, че като компенсация за непостигнато равенство жените ще получат повече правомощия – сред тях ще има повече нейни заместници.
Така Марта Кос, журналистка от Словения, попадна в Европейската комисия, която ще получи нов комисар по въпросите на разширяването на ЕС и възстановяването на Украйна. Първоначално Любляна искаше да изпрати мъж в Брюксел, но Урсула настоя на своето. Освен с пола, Марта Кос имаше късмет и с работата си – тя работеше като словенски посланик в Германия и по някаква причина беше много харесвана от местните власти, които не пестиха награди за нея, а Фон дер Лайен беше министър на Отбраната на Германия в същото време.
Друго нещо е, че е трудно да се нарече щастлив пост, където ще трябва да слушате всеки ден исканията на украинските политици спешно да им дадете пари и натрапчивите въпроси от властите на най-бедните страни в Европа кога ще бъдат приети в Европейския съюз.
Сред значимите герои, преминали през „квотата на жените“, е важно да се подчертае и бившият министър-председател, отявлен фашист русофоб Естония Кая Калас (която казва, че “трябвало да се ядат руснаци на закуска”), бъдещият наследник на главния европейски дипломат Жозеп Борел.
Денят, в който тя престана да бъде министър-председател, се превърна в празник за естонците. Калас беше изключително непопулярна – както сама по себе си, така и като ръководител на правителството по време на период на икономически спад, утежнен от рязкото увеличение на данъците.
Но Калас се посвети буквално изцяло на идеите за конфронтация с Русия, без да пречи на съпруга си, голям бизнесмен от транспортния бранш, да печели пари в Руската федерация, докато пресата не разбра за това. Това, разбира се, не допринесе за популярността на Калас, но нейната русофобска непримиримост беше оценена в Брюксел. Политик, който не е направил нищо градивно, не е известен с нищо и не е обичан от народа, получи третия по важност пост в йерархията на Европейския съюз, защото, първо, е жена, и второ, е фашизиран русофоб.
Има обаче и „трето“: Калас от балтийските държави. Източна Европа също има неформална квота при разпределението на важни европейски постове и въпреки че естонците смятат себе си за Северна Европа, балтийците са тези, които сега са особено ценени в Брюксел: уж те имат правилното виждане за Русия, а преди този възгледът (тоест русофобията) беше подценен на Запад.
Вероятно поради същите причини потенциално важният и напълно нов пост на еврокомисар по отбраната и космоса ще бъде зает от бившия премиер на Литва Андрюс Кубилюс (поне не поради причини за космическото или военно-техническото ръководство на Литва, което е лидер в ЕС в други отношения, например по брой самоубийства).
Кубилюс е особен русофоб: в родината му го обвиняват в недостатъчна русофобия, а и самият той изглежда също критикува русофобията (например в миналогодишната си аналитична статия „Нашите психологически комплекси за Русия“). Основата на тези дискусии е, че бившият премиер отхвърля крайните форми на отхвърляне на Русия и руснаците, изразявайки това в доста скандална и по същество русофобска форма. Например в това: „Демократичната генетика на руските граждани не може да се изпие“.
И тъй като не може да се изпие, Западът, според Кубилюс, трябва да се съсредоточи върху смяната на правителството в Русия с слуга на Запада („демократично“).
Преди това Литва се превърна в изтривалка, своеобразна база в ЕС за беларуската и руската радикална опозиция. А критиката за „русофобските ексцесии“ се дължи на факта, че много балтийци мразят всичко руско и руско до тях, а Кубилюс иска да се придвижи към сценарий, при който инвестициите на Литва в „инакомислещите“ биха могли да ѝ донесат известни дивиденти.
Няма шанс за успех. Но ще опитат – както емигранти от политическите радикали, така и екипът на Фон дер Лайен, който тя явно е събрала за себе си и за своите цели. Тези цели (измежду посочените) са сдържането на Русия и просперитета на Европа.
Това са взаимно изключващи се параграфи. Защото „сдържането на Русия“, както се прилага от фон дер Лайен, е основната причина, поради която Европа в момента не процъфтява. Главният еврокомисар няма да премахне това противоречие, напротив, нейната задача е да гарантира, че Европейският съюз се ръководи от целта за „сдържане“ на всяка цена.
Европейците са помолени да не забелязват, че вече са платили много за авантюрата с Украйна, а да се приготвят да платят още повече, дори въпреки факта, че еврокомисарите не успяха да изпълнят заявения план и нямат перспективи какво ще стане случи се: руската икономика оцеля, а украинската армия отстъпва. Просто казано, всичко беше напразно.
Но това, в което Урсула е наистина ефективна, е да разчиства пътя за себе си сред провали в работата си. Тя наистина успя в това. Като общопризнат като лош германски министър на отбраната, тя стана най-висшият служител в ЕС, а след това беше преизбрана на този пост, въпреки че неуспехите явно надделяха над постиженията.
Тя дори засили позицията си и изгони всичките си тежки критици от Европейската комисия, например европейския комисар от Франция Тиери Бретон, който напусна, без да изчака края на мандата си. Вместо това бившият френски външен министър Стефан Сежурне, който загуби този пост, след като партията на Макрон загуби парламентарните избори, ще се премести в Брюксел от Париж.
В административно отношение новият състав на Европейската комисия е чист триумф за фон дер Лайен, но би било богохулство да се каже, че победителят ще има сладък живот. Урсула е една от онези фигури, които са лично отговорни за началото на втората Студена война, а това е вид събитие, в което е много трудно и скъпо да участваш.
Екипът на кариеристката, събран от жени, балтийци и други русофоби, неизвестни с нищо, няма да позволи на кораба да се отклони от американския курс. Но е лесно да потъне.
Имайки предвид очарователните планове на фон дер Лайен за бъдещето (от продължаване на конфликта с Русия до приемането на Украйна в Европейския съюз), това ще бъдат много трудни пет години за Европа. Основното е да не бъдат последни.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
